Сергей Лавров: НАТО е институция на Студената война


Сергей Лавров: НАТО е институция на Студената войнаСЛОВО НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РУСИЯ СЕРГЕЙ ЛАВРОВ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА В МЮНХЕН

Преди десет години тук на тази конференция прозвуча словото на руския президент Путин, което мнозина на Запад възприеха като предизвикателство и дори като заплаха. Смисълът на посланието обаче се състоеше в необходимостта от отказ от едностранни действия и преход към честно сътрудничество и взаимно уважение на базата на международното право, съвместна оценка на глобалните проблеми и приемането на общи колективни решения.

Междувременно изказаните тогава предупреждения за пагубните последици от опитите да се препятства изграждането на полицентричен свят за съжаление вече са действителност.

Днес човечеството е на кръстопът. Наближава краят на цял исторически етап, който може да бъде определен като „post-cold war order” (ред след студената война — бел. ред.). Основният извод, който може да се извлече от него според нас е провалът на усилията да се приспособят институциите от времето на студената война към новите реалности.

Светът не стана нито „западноцентричен”, нито по-сигурен и стабилен. Достатъчно е да погледнем на резултатите от „демократизаторството” в района на Близкия изток и Северна Африка, а и не само там.

Разширяването на НАТО през последните 30 години доведе до небивало високо равнище на напрежението в Европа. А тъкмо тази година се навършват 20 години от подписването в Париж на „Основополагащия акт” между Русия и НАТО и 15 години от подписването на Римската декларация за новото качество на руско-натовските отношения.

В основата на тези документи залегна задължението на Русия и Запада съвместно да гарантират сигурността на базата на взаимното уважение на интересите, да задълбочават взаимното доверие, да предотвратяват разцеплението в Евроатлантическото пространство, да премахват разделителните линии.

Това не стана преди всичко, защото НАТО както беше, така и остана институция на студената война. Казват, че войните започват в главите на хората. По тази логика те трябва там и да свършват. Със студената война обаче това така и не става. Впрочем, такъв извод може да се направи и от изявленията, които прозвучаха тук, на нашата конференция.

Вече споменах за разширяването на НАТО. Ние категорично не сме съгласни с онези, които обвиняват Русия и новите центрове на влияние в света в опит да подкопаят т.нар. либерален световен ред. Кризата на този модел на света бе заложена още, когато концепцията за икономическа и политическа глобализация се замисляше преди всичко като инструмент за осигуряване растежа на елитния клуб от държави и неговото доминиране над всички останали. Обективно погледнато устойчивостта на подобна система не може да бъде продължителна.

Сега отговорните лидери трябва да направят своя избор. Надявам се, че той ще бъде направен в полза на изграждането на демократичен и справедлив световен ред, ако искате, наречете го „post-west” (постзападен), при който всяка страна, опирайки се на своя суверенитет и в рамките на международното право, ще се стреми към намиране на баланс между своите национални интереси и националните интереси на партньорите си, ще се отнася с уважение към културно-историческата и цивилизационна самобитност на всеки един от тях.

Русия никога не е криела своите позиции и открито е настоявала за равноправни усилия по формиране на общо пространство на сигурността, добросъседството и развитието от Ванкувър до Владивосток. Напрежението през последните години между Северна Америка, Европа и Русия е неестествено, бих казал — дори противоестествено.

Русия е евразийска държава, обединяваща множество култури и националности. Предсказуемостта и доброжелателността в отношенията с всички страни и преди всичко със съседите винаги са били присъщи на нашата политика.

Стъпвайки именно на такива позиции, ние работим в рамките на ОНД, на Евразийския икономически съюз, ОДКБ, ШОС и БРИКС. Добросъседството и взаимната полза са в основата и на нашето отношение към Европа. Ние сме част от един континент, заедно сме писали историята, постигали сме успехи, когато сме работили заедно за просперитета на нашите народи.

Много милиони граждани на Съветския съюз дадоха живота си за свободата на Европа. Искаме да я видим силна, самостоятелна в международните дела, отнасяща се с грижа към нашето общо минало и бъдеще и отворена към целия свят.

Не може да ни радва фактът, че Евросъюзът не намира сили да се откаже от ролята си на „най-малкия знаменател” в отношенията си с Русия, когато прагматичните интереси на старите членки се превръщат в жертвоприношение на русофобски спекулации по принципа на „солидарността”. Ние разчитаме на победата на здравия разум.

Какви отношения бихме искали да имаме със САЩ? Прагматични, на взаимното уважение, с осъзнаване на особената отговорност за глобалната стабилност. Нашите две страни никога не са влизали в пряк конфликт, в тяхната история е имало повече приятелство, отколкото противопоставяне.

Русия е направила немалко в подкрепа независимостта на САЩ, за превръщането им в единна и силна държава. Изграждането на конструктивни руско-американски отношения е в наш общ интерес. Още повече, че Америка като наш съсед не ни е по-малко близка от Европа. През Беринговия пролив ни разделят само 4 км. Огромен е потенциалът за сътрудничество в политиката, икономиката, хуманитарната сфера. Ние сме отворени за него толкова, колкото САЩ са готови за това.

Днес няма недостиг на оценките за генезиса на такива глобални опасности като тероризма, наркобизнеса, кризите, обхванали пространството от Либия до Афганистан, където кървят Сирия, Ирак, Либия и Йемен. Може би дискусията в Мюнхен ще даде възможност всички тези проблеми, както и конфликтите в Европа, да бъдат разгледани детайлно. Главното е, че регулирането никъде не може да бъде постигнато по военен път. Това изцяло се отнася до вътрешния украински конфликт.

Изпълнението на минския момплекс от мерки чрез пряк диалог между Киев, Донецк и Луганск няма алтернатива. Това е твърдата позиция на Русия, Запада и Съвета за сигурност на ООН. Важното е киевските власти да започнат да изпълняват своите задължения.

Днес, както никога досега, е необходим диалог по всички сложни въпроси, насочен към намиране на общоприемливи компромиси. Действия в руслото на конфронтацията, игри с нулев резултат няма да доведат до нищо добро. Русия с никого не търси конфликт, но винаги ще бъде в състояние да защити интересите си.

Наш безусловен приоритет е да постигаме целите си по пътя на диалога, в търсене на съгласие на базата на взаимната изгода. Уместно е да напомним думите на канцлера на Руската империя Александър Горчаков, адресирани през юли 1861 г. към руския посланик в САЩ Едуард Стекл: „Няма такива противостоящи интереси, които не биха могли да бъдат примирени с ревностна и упорита работа в духа на справедливостта и чувството за мярка”.

Ако всички се подпишем под такъв принцип, бързо бихме могли да преодолеем периода „post-truth” (след истината), да отхвърлим натрапените на международната общност истерични информационни войни и честно да работим, без да ни отвличат лъжи и измислици. Нека това бъде епохата „post-fake” (след фалша).

Advertisements

Posted on 26.02.2017, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: