Какво се случва в Източна Украйна?


Какво се случва в Източна Украйна?Войната в Източна Украйна продължава вече три години, като ту затихва, ту се обостря. Независимо от усилията на държавите-посредници, включително и Русия, дипломатическо решение на конфликта така и няма, анализира „Руски дневник“.

1. Какво се случва?

На 7 април 2014 г. в Източна Украйна започва гражданска война, в която украинската армия противостои на силите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). Активните бойни действия продължаваха до подписването на Минските споразумения на 12 февруари 2015 г., след това настъпи затишие, но взаимните обстрели продължават и до сега.

Периодично ситуацията се обостря: така в края на януари 2017 г. започнаха боеве, в които загинаха десетки хора. Общият брой на жертвите на войната в Източна Украйна, по данни на ООН, е не по-малко от 9800 човека. Тази цифра включва бойци, мирно население и 298 загинали в резултат на падането на самолет „Боинг-777“ на 17 юли (свален над Донецка област, всички загинали са чужденци, страните в конфликта отричат своята съпричастност).

2. Защо започна конфликтът?

Източна Украйна граничи с Русия, болшинството от населението там говори руски език. При това в Донецкия въглищен басейн (Донбас), който в голямата си част е контролиран от самопровъзгласилите се републики, са съсредоточени големи запаси от въглища, а регионът е смятан за един от най-добре развитите икономически райони на Украйна.

След събитията през февруари 2014 г., когато в Киев опозиционните сили отстраниха от власт президента Виктор Янукович, източните части бяха обхванати от вълнения. Техните жители се бояха, че новото правителство ще провежда националистическа политика, ще забрани руския език. Ситуацията беше допълнително подгрята от референдума в Крим на 16 март 2014 г., след който полуостровът влезе в състава на Русия.

Протестиращите в Донецк и Луганск, завзели сградите на администрацията, на 7 април 2014 г. провъзгласиха ДНР и ЛНР. Киев отговори на това с обявяването на антитерористична операция (Украйна така квалифицира конфликта в Донбас и до днес). Започнаха въоръжени сблъсъци, нарастващи като снежна лавина с всяка изминала седмица. Към лятото на 2014 г. двете страни вече използваха бронетехника, авиация и ПВО.

3. Как гледат на конфликта Украйна и сепаратистите?

От една страна риториката и на двете страни е непримирима. Киев нарича ДНР и ЛНР терористични организации, а републиките обвиняват украинските власти в геноцид над рускоезичното население и в нацизъм.

От друга страна, републиките и останалата част на Украйна съхраняват тесни икономически връзки: от Донбас в Украйна доставят въглища, а предприятията, базирани в ДНР и ЛНР, плащат данъци на Киев. По данни на Службата за безопасност на Украйна за 2016 г. в бюджета на Украйна са влезли 31 640 781 000 гривни ($1 172 532 634) от териториите на сепаратистите.

„Парадоксът на тази война е в това, че в какъвто стадий да се намира – горещ или студен – икономическите връзки между сепаратистите и останалата част на Украйна не се прекъсват“, казва журналистът Виктор Лошак. Както отбелязва той, общата икономика продължава да функционира независимо от загубите и от двете страни – твърде много зависят едни от други териториите под контрола на ДНР и ЛНР и останалата част на Украйна.

4. Участват ли във войната Русия и Западът?

Официалната позиция на Русия относно украинската криза през декември 2014 г. огласи премиерът Дмитрий Медведев: Крим – това е Русия, а Донбас е Украйна. Руснаците, воюващи на страната на самопровъзгласилите се републики, са отишли в Донбас самостоятелно. За това говорят неведнъж и от Министерството на външните работи на РФ, и от Кремъл. Москва не е признала ДНР и ЛНР.

В същото време Русия предоставя хуманитарна помощ на републиките и не пести критиките си към Киев. По време на януарското обостряне на войната Владимир Путин обвини за ескалацията Украйна, която се опитва „да се представи за жертва“ и да измъкне пари от международните кредитори.

Западът от своя страна обвинява Русия за разпалването на конфликта и поддържа киевските власти. Армиите на страните от Европа и САЩ не участват в донбаския конфликт, но в период на активни бойни действия там воюват минимум няколко десетки чужденци – доброволци, при това и от двете страни.

5. Как се опитват да помирят страните?

През есента на 2014 г. и зимата на 2015 г. бяха подписани две Мински споразумения, предвиждащи мирно разрешаване на конфликта. Техни организатори са Русия, Украйна, Франция и Германия.

Според условията от Минск след извеждането на войските и прекратяването на огъня Украйна е длъжна да проведе конституционна реформа и да обяви амнистия за сепаратистите. След това териториите на ДНР и ЛНР биха се върнали под неин контрол с интегриране на властовите структури. Това така и не се случи – Минските споразумения забоксуваха на стадия с прекратяването на огъня.

6. Защо случващото се в Донбас е важно за останалата част от света?

Заместник-директорът на института на страните от ОНД Владимир Евсеев напомня, че украинският конфликт е най-големият европейски въоръжен конфликт в дадения момент.

„Ако тази криза не намери разрешение, тя неминуемо ще засегне Европа във вид на нелегален трафик на оръжия, удари от радикални групи, поток от трудови емигранти“, е уверен експертът.

Боксуването на мирния процес, според него, изглежда опасно: „Западът се опитва да забрави за Украйна. Но тя напомня за себе си, когато започва нова ескалация на напрежението и настъпват човешки загуби“. Освен това, казва политологът, именно Донбас (и Крим) стана централен проблем на руско-американските отношения. Ако не се постигне компромис по украинския въпрос, няма да има конструктивен диалог между Москва и Вашингтон, а това пречи на целия свят.

7. Кога и как може да завърши войната?

По думите на Сергей Каганов, декан на факултета по световна политика и икономика във Висшата школа по икономика, алтернатива на Минските споразумения няма, както и преди, но за да бъдат реализирани, е нужен натиск върху участниците в конфликта от страна на външните сили – Русия и САЩ.

„Европейските страни в момента са заети със своите собствени проблеми – казва Каганов. – Тяхното влияние над Украйна е нищожно. Ключова роля от Запада може да изиграе само САЩ“.

Владимир Евсеев е съгласен с тази гледна точка, но отбелязва, че да се предскаже ще могат ли Русия и САЩ да постигнат компромис с Украйна, е „гнила работа“.

„Никой до този момент не знае, как ще се държи в украинския конфликт администрацията на Доналд Тръмп – казва експертът. – Позицията на Русия е ясна и сега всичко зависи именно от Вашингтон“.

 

Advertisements

Posted on 21.02.2017, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: