Последен шанс за България да осъществи газова връзка с „Турски поток“


Последен шанс за България да осъществи газова връзка с "Турски поток"Думата миналата седмица ратифицира споразумението с Анкара за строителството на газопровода „Турски поток”, предаде ТАСС.

„Целта на споразумението е да създаде прозрачна и стабилна нормативно-правна база, включително данъчни и митнически режими, за проектирането, строителството и експлоатацията на газопроводна система, изграждана за осигуряване доставката на руски газ за Турция и за транзит”, се казва в съобщението.

Договорът предвижда прокарване на две линии за магистрален газопровод по дъното на Черно море до Турция и от турско-гръцката граница за Европа. Проектът трябва да е готов до края на 2019 г., когато изтича договорът на Русия с Украйна за транзит на газ за европейските потребители.

Така руските депутати направиха поредната необходима стъпка към реализирането на нова магистрална газова връзка от Русия към Европа, по която, уви, не се предвижда нито „спирка”, нито „отбивка” на българска територия. С безотговорното си — и дори престъпно, спрямо националния интерес решение на властите страната се раздели с възможността да играе важна роля в европейската енергийна сигурност.

За да угодят на чужди интереси, българските управляващи пропиляха едно от малкото предимства на държавата, дадени от съдбата — стратегическото й положение на картата на света. Сега не ни остава нищо друго освен сами да си строим отбивката от „турската магистрала”.

Миналата събота Москва пак ни намигна: не всичко още е загубено и ако наистина искаме и положим необходимите за това усилия, разклонение от черноморския газопровод може да стигне българския бряг.

„В руско-турското междуправителствено споразумение е записано, че Русия не е задължена да строи втората тръба. България има вариант да направи предложение на Русия, ако иска тръбата директно да дойде до вашия бряг и желаете да станете макар и не голям, но все пак транзитиращ газов център. За да се реализира такъв вариант, трябва да бъдат представени съвършено ясни предложения за това както от страна на България, така и от страна на ЕС. В противен случай Русия ще достави газ на Турция и България ще трябва да го взима от нея”, заяви за БНР председателят на Фонда за национална и енергийна сигурност Константин Симонов.

Това е последният, но далеч не първият сигнал в този смисъл, изпратен от Москва към София. Още, когато стана ясно, че „Турски поток” ще замени погребания от България „Южен поток”, Владимир Путин заяви, че Русия е готова да възкреси проекта при условия, че София и Брюксел най-после си изяснят позициите и представят гаранции за необратимостта на решението си. Тогава се започна с кроежите на планове за изграждане на хъб „Балкан”. Разбира се, сметките отново се правеха без кръчмаря — мнението на Русия, от която до голяма степен зависи запълването на въпросния хъб, не бе консултирана.

От страна на Брюксел последваха ободряващи заявления в подкрепа на българската газова мечта и с това подкрепата се изчерпа. Като се има предвид „принципното” негативно отношение на Еврокомисията и на САЩ към проекти, свързани с Русия, става ясна причината за печалната съдба на „Южен поток”, независимо от факта, че това силно разклаща енергийната сигурност на редица страни в Югоизточна Европа.

Отношението на еврочиновниците към подобни проекти обаче бързо се променя, когато става дума за интересите на „по-европейците” — на тези от силните на деня в Западна Европа. Това доказва фактът, че с удивителна скорост бяха пренебрегнати редица изисквания на прословутия Трети енергиен пакет на ЕС и бе разрешено системите в ОПАЛ и НЕЛ да потече до 90 на синьо гориво, доставяно от „Газпром”. Дотогава просто на инат това се забраняваше въпреки, че капацитетът на ОПАЛ се използваше само на 50 процента и то пак от руски газ.

Като разбраха окончателно, че Украйна никога няма да бъде надежден транзитьор и че „Турски поток” тръгва, в Брюксел забързаха и с одобряване на проекта „Северен поток — 2″. Интересна позиция: на „по-европейците” и две руски тръби не са им много, а за „южняците” и една тръба на Брюксел се свиди. Това според евробюрократите се нарича „партньорска солидарност”.

Не е достатъчно да имаш жокер в ръцете, за да спечелиш играта. Необходимо е още да познаваш правилата. А те се свеждат до едно: да не поставяш националния интерес под масата. И да си размърдаш мозъка, за да се досетиш кой какви карти държи.

Advertisements

Posted on 06.02.2017, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: