Официално посещение на молдовския президент в Москва е нов етап в двустранните отношения с Русия


Официално посещение на молдовския президент в Москва е нов етап в двустранните отношения с РусияПървото от девет години насам официално посещение на молдовски президент в Москва беше оценено от повечето анализатори не само като знаково за очертаващия се нов етап в двустранните икономически отношения, но и като доказателство за възможната промяна на основния вектор в геополитиката на Кишинев.

И макар че някои от първите действия на новия президент бяха квалифицирани от мнозина като „откровено популистки“ (като например премахването на знамето на ЕС от резиденцията на държавния глава), следващите му стъпки показаха, че тази линия на поведение е негов осъзнат избор.

На първо място в тази връзка следва да посочим уволнението на министъра на отбраната Анатол Шалару, последователно прокарващ политиката за разширяване на сътрудничеството с НАТО, въпреки конституционния статут на Молдова като неутрална и необвързана с военни блокове държава. Следващата стъпка беше указът за лишаване на бившия румънски президент Траян Басеску от молдовско гражданство (предоставено му от предишния президент на Молдова Николае Тимофти). Както е известно, още докато беше действащ държавен глава, Басеску нееднократно призоваваше за „поглъщането“ на Молдова от Румъния и всячески подкрепяше т.нар. „юнионистки движения“ в Молдова. Именно това, както и допуснатите при предоставянето на молдовско гражданство на Басеску процесуални нарушения, станаха причина за президентския указ на Игор Додон.

Следващата стъпка на Игор Додон, породила множество коментари в страната и провокирала острите критики на управляващата в Кишинеу правителствена коалиция (доминирана от Демократическата партия и нейния изпълнителен координатор – молдовският олигарх Владимир Плахотнюк), беше срещата му с новия президент на т.нар. Приднестровска молдовска република Вадим Красноселски, провела се през януари 2017 в Бендери, в навечерието на посещението на Додон в Москва. Там двамата се споразумяха да си сътрудничат за решаването на икономическите и транспортни проблеми на жителите от двата бряга на река Днестър. Освен това, те декларираха, че ще положат всички необходими усилия за нормализирането на ситуацията в зоните за сигурност по Днестър, като в резултат от това беше възобновена дейността на т.нар. Обединена контролна комисия, която не функционираше от две години насам.

Показателно е също, че в разрез с утвърдилата се през последните години в Кишинеу традиция, новият президент осъществи първото си посещение в чужбина не в Брюксел, а в Москва. Освен с колегата си Путин, Додон се срещна там с руския вицепремиер и специален представител на президента по проблема с Приднестровието Дмитрий Рогозин, председателя на Съвета на Федерацията (горната камара на руския Парламент) Валентина Матвиенко, както и с шефа на Газпром Алексей Милер.

Според Игор Додон: „За съжаление през последните седем години в официалните държавни документи престана да се споменава стратегическото ни партньорство с Руската Федерация. През миналата година обаче, мнозинството от гражданите на Молдова гласуваха за запазването на нашата държавност и на неутралния ни статут, както и за възобновяването на стратегическото партньорство с Русия, а също за разрешаването на приднестровския конфлит и на приднестровския въпрос, като цяло,  както и за съхраняването на традиционните ни православни ценности. Затова и ние, и народът на Молдова силно се надяваме, че през настоящата 2017 ще навлезем в нов етап и ще успеем да възстановим стратегическото си партьорство с руснаците по основните направления“.

Като най-актуални в социално-икономическата сфера Додон посочи въпросите, свързани с достъпа на молдовските стоки и селскостопанска продукцията до руския пазар, както и проблемите, свързани с трудовите мигранти от Молдова, работещи в Русия. В разговорите си с Милер пък, молдовския президент обсъди редица въпроси, касаещи дълга на страната му за доставяния и от руския енергиен гигант природен газ. Става дума за доста сериозни суми, като Приднестровието например, дължи на Газпром 500 млн. долара, а останатала част на Молдова – цели 6 млрд. При това Додон призна, че съвкупния дълг е дълг именно на молдовската държава.

Според повечето анализатори, посещението на молдовския президент в Москва е било общо взето успешно, тъй като той е постигнал основната си цел – да демонстрира, че наистина възнамерява да нормализира влошените от предшествениците му отношения с Русия.

Сред основните теми по време на разговорите между президентите Владимир Путин и Игор Додон беше намирането на решение на проблема с т.нар. Приднестровие. Както е известно, Путин обяви, че Русия ще съдейства за „намирането на компромисен изход от ситуацията“ в рамките на териториалната цялост на Молдова и е готова да поеме функциите на гарант на бъдещите споразумения по този въпрос. Разбира се, Москва традиционно подкрепя населената предимно с етнически руснаци т.нар. Приднестровска молдовска република, при това не само със своя миротворчески контингент, който вече над четвърт век разделя противостоящите си страни. Тя снабдява безплатно Приднестровието с природен газ, финансира изграждането на различни социални обекти и на практика изплаща пенсиите на местните жители, а руският вицепремиер Дмитрий Рогозин изпълнява функциите на специален представител на президента Путин за Приднестровието и в това си качество упражнява много сериозно влияние върху властите в Тираспол. От друга страна обаче, Москва винаги се е обявявала за оставането на областта в състава на Молдова, което многократно беше потвърдено и от руския външен министър Лавров. При това, колкото по-активно юнионистките партии в Молдова призоваваха за интеграцията на страната в ЕС и НАТО, толкова по-активно руснаците настояваха за активизиране на процеса на преговори по проблема с Приднестровието.

Ако този проблем действително бъде решен и областта се върне в състава на Молдова, тя ще играе там ролята на своеобразен гарант за неутралния статут на страната и нейното положение на буфер между Европейския съюз и поразената от дълбока криза и разделена Украйна. Освен това, наред с индустриалния потенциал на Приднестровието, Кишинеу ще получи и най-големите складове с руско въоръжения в Източна Европа, които в момента се охраняват от руски военни, а на практика – и руска военна база на своя територия. Наред с всичко друго, последното ще означава, че Молдова просто няма как да стане член на НАТО, поне в обозримо бъдеще.

По време на разговорите си със своя молдовски колега Додон, руският президент Путин спомена за т.нар. „Меморандум на Козак“ от 2003 (по името на тогавашния зам. шеф на президентската администрация на Русия Дмитрий Козак), споменавайки, че по онова време Кишинеу и Москва са били съвсем близко до решаването на проблема с Приднестровието.

Както е известно, според плана на Козак, Молдова трябваше да се превърне в „асиметрична федерация“, като в нейните рамки Приднестровската молдовска република и Гагаузия (която представлява автономна териториална единица в Южна Молдова) получат специален статут и възможността да блокират онези законопроекти, които засягат пряко тяхната автономия. На свой ред, Молдова поемаше ангажимента да спазва стриктно своя неутрален статут, да демобилизира армията си и да позволи разполаганането на руски военни части в Приднестровието за двайсетгодишен период, в качеството им на гаранти за разрешаването на конфликта.

Навремето първият президент на Приднестровието Игор Смирнов подписа Меморандума, т.е. на практика одобри отказа от суверенитета на т.нар. Приднестровска молдовска република, но в последния момент тогавашният президент на Молдова Владимир Воронин отказа да сложи подписа си под документа, под предлог, че той дава прекалено много предимства на Тираспол.

На фона на последвалата този провал „студена война“ между Кишинеу и Тираспол, наследникът на Смирнов Евгений Шевчук (президент на Приднестровието през 2011-2016) се придържаше към „тактиката на малките стъпки“, насочени към сближаването между двете страни в конфликта. На свой ред, на срещата си със своя молдовски колега Андрей Галбур през април 2016, руският външен министър Андрей Лавров също акцентира върху необходимостта „на основата на малки, но конкретни стъпки, да възстановим жизнеспособността на процеса на преговори и да определим статута на Приднестровието в рамките на единната молдовска държава“.

На практика, през този период, както Приднестровието, така и Молдова бяха склонни към сближаване и реализация на по същество общите си планове за федерализация. Нестабилната икономическа ситуация и политическата криза, поразила управляващата в Молдова коалиция не позволиха обаче постигането на консенсус по въпроса за обединението на страната.

Сегашната реторика по темата на новия молдовски президент Игор Додон в общи линии съвпада с тезата на руския представител в преговорите за разрешаването на проблема с Приднестровието Сергей Губарев, че в това отношение може да се говори не толкова за „замразен конфликт“, колкото за „замразен преговорен процес“, т.е. налице е по-скоро нежелание за постигането на споразумение. Впрочем, сходно е и мнението на другия посредник в преговорите за Приднестровието – представителят на ОССЕ Корд Майер-Клод, според който „конфликт, в общоприетото тълкуване на това понятие, тук няма“. Точно същото твърди в момента и президентът Додон.

Именно новия молдовски държавен глава пое инициативата за насрещни „малки стъпки“ по отношение на Приднестровието. Така, беше подновена работата на Обединената контролна комисия, която ръководи миротворческата операция в Молдова, и беше възстановен личният контакт между властите в Кишинеу и Тираспол. Новият президент на Приднестровието Вадим Красноселски определя срещата си с държавния глава на Молдова от 4 януари 2017 (първата на такова ниво от доста години насам) като доказателство за „положителната тенденция към разрешаване на съществуващите проблеми“, макар че – поне според Тираспол, засега все още не става дума за политическия статут на самообявилата се република, а само за интересите на жителите на двата бряга на река Днестър“.

При всички случаи, първите и постепенно набиращи скорост „малки стъпки“ вече са направени. Тепърва обаче предстои да видим, дали те в крайна сметка действително ще доведат до разрешаването на приднестровския въпрос посредством федерализацията на Молдова.

Реклами

Posted on 21.01.2017, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Анонимен

    Статията е взета от сайта на списание Геополитика

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: