Годината на Русия – Светът се пробужда към нов световен ред без глобален жандарм


Годината на Русия - Светът се пробужда към нов световен ред без глобален жандармВ края на всяка година е прието да се изговарят дежурни думи — често безсмислени, от типа на „тази година не беше лека, но се надяваме, че през следващата ще успеем да преодолеем всички трудности”.

А въобще има ли година, за която е могло да не се каже, че е била трудна? В която да не сме преодолявали разни несгоди, да не са ставали някакви значими събития, която да не ни е отнемала близки и любими хора? Такива години няма. И въпреки това, именно последните няколко години бяха особено богати на значими за световната история събития — не само за Русия, но и за целия свят, анализара Дмитрий Родионов.

Изглежда, не случайно четвърт столетие обикновено се определя като даден цикъл. Преди 25 години станахме свидетели на най-страшната геополитическа катастрофа в историята на човечеството. Загубихме Студената война. Проиграхме страната. Погубихме предишния биполярен свят, поддържан от баланса на силите между двете свръхдържави, които макар и косвено да враждуваха по цялото земно кълбо, но позволяваха на глобалния хаос да се измъкне от локални географски точки. Преди 25 години светът се промени. На планетата се появи една супердържава, една господстваща идеология и една икономическа система. Изчезнаха балансът, системата за сдържане и противовес, която до този момент беше работила половин век.

В продължение на 25 години не живяхме, а съществувахме в някакъв вакуум. На международната арена нямаше право на своя гледна точка никой, който не притежава ядрено оръжие. Пример за това са Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия. Нямаше кой да сдържа апетитите на почувствалите своята пълна безнаказаност и непогрешимост световни жандарми. В света я нямаше Русия. Нямаше я цели 25 години. Четвърт век световният жандарм се опитваше да носи непосилния за силите му товар. Накрая клекна. Преди това обаче се опита окончателно да сломи Русия, като я въвлече в противостоене с целия свят и да я затвори в международна изолация.

Защо? Какво не им харесваше. 25 години Русия беше полуколония, страна „бензоколонка”, която макар и да се противопоставяше на Запада, беше само на думи, чийто елит бе изцяло под контрола на Запада — там пазеше парите си, там учеше децата си. На международната сцена въобще не противодействаше на Запада, не му пречеше да върши своите злодеяния, оставяйки на разтерзание Югославия, Либия, позволявайки да бъде изтласкана от всички зони на влияние, а НАТО да се разшири чак до територията на бившия Съветски съюз. Какво още им трябваше, какво не им стигаше?

Но те отидоха още по-далеч и забиха нож в самото й сърце — в Украйна. Това бе подъл удар в гърба. Той бе нанесен в момент, когато Русия организира грандиозен спортен празник на света. В този момент Украйна пламна. Тя не е просто нашият най-близък съсед и роднина, откъсването на който е единственият начин да ни сразят. Трябваше да действаме. Не защото сме обидчиви. А защото проработи инстинктът за самосъхранение. Изглеждаше, че светът бе забравил, че го имаме, че за 25 години се е атрофирал. По ирония на съдбата това се оказа добър подарък за Запада. На какво станахме свидетели само преди две години: „Анексия на Крим” — санкции, „агресия в Донбас” — санкции, „свален боинг” — санкции… Целият свят сякаш бе скочил срещу Русия. Последва криза, падане на цените на петрола, „разкъсана на парчета икономика”… Но миналата година всичко започна да се променя.

Сирия… Най-неочаквано за всички — преди всичко за самите нас, внезапно показахме, че в света Русия я има. Че не само САЩ са в състояние да водят пълномащабни операции в отдалечени райони. Че можем да решаваме международни проблеми без Запада и без когото и да било. Че Русия повече няма да стои безмълвна. Ако през 2015 г. всичко започна бавно да се раздвижва, през 2016 г. вече настъпи решителен прелом в тази изглеждаща безкрайна война.

Спомнете си как преди две години на украинските управници им се струваше, че цял свят ги подкрепя, а Русия е сама против всички и няма да издържи. Днес на лицата им са изписани опустошение и униние. Даже — на лицата на онези, които не изпитват ненавист към собствената си власт и са готови да търпят още лишения напук на „москалите”. И те виждат, че светът им обръща гръб.

Светът започва да осъзнава, че е допуснал огромна грешка, като позволи на Вашингтон да се впусне в глупавото и никому ненужно противопоставяне с Русия, от което тя не само не загуби, а напротив — набра още по-голяма сила. Това вече е ясно за всички. Само, че сегашните управници на Европа не могат да го признаят на глас. Те изглеждат все по-жалко и нелепо. Скоро обаче никой няма да ги пита за нищо. В съвсем близко бъдеще там ще говорят съвсем други хора.

Отминалата година може да бъде наречена наситена. Или — година на новото начало. Начало на пробива… Тя може да бъде определена и като годината на Русия. Това бе годината, в която Русия изпита най-силен натиск от момента на фактическото начало на новата студена война със Запада. Именно през миналата година открито й беше обявена тази студена война. Това стана на срещата на високо равнище на НАТО във Варшава. През цялата година срещу Русия водиха информационна война заради Сирия, опитвайки се да ни представят като защитници на „кървавия режим” и убийци на деца. Раздухаха до небесата допинговия скандал, отстраниха руските спортисти от всички възможни и невъзможни състезания. Обвиниха ни в намеса в американските избори, наплашиха целия свят със „страшните руски хакери”, които с три кликвания определят изхода от изборите във водещите страни на Запада и рисуват картината на новия световен ред.

През последните месеци Вашингтон неуморно залага минни полета в двустранните отношения — един след друг приема антируски закони и в ООН се опитва да прокарва антируски резолюции. Накрая тази американска „куца патица” с последни сили реши да направи поредната гадост на новоизбрания президент, стремящ се да сложи край на конфронтацията, като взе решение да наложи нови санкции на Русия и издевателски изгони руски дипломати, които трябваше да посрещат Нова година в самолета.

Но и това вече няма да му помогне. През последните дни в интернет се появи огромен брой подигравателни и пеперливи карикатури на Барак Обама, които може да бъдат под общ наслов: „Каква мръсотия още да направя?”

Светът се промени. 25 година спа, но внезапно пред очите ни започна да се прави история. Започна нов цикъл. И колкото по-силни бяха нападките срещу Русия през изтеклата година, толкова по-стремително и плашещо за управляващия елит на Запад ставаше пробуждането на света. Референдумът в Холандия, който отказа на „майданна” Украйна правото да бъде част от Европа, „брекзит”, който изправи Евросъюза на ръба на дълбока криза и показа, че той повече не може да съществува в сегашния си вид и като минимум ще трябва сериозно да се реформира. Но това най-вероятно ще свършат други политици. Почти е сигурно, че във Франция президент ще стане евроскептик, който ще иска нормализиране на отношенията с Русия и повече свобода от Брюксел. Колкото до самия Брюксел, там изборът е между лошо и много лошо.

Твърде вероятно е Ангела Меркел да се удържи за властта в Германия — въпросът е на каква цена ще стане това и какви отстъпки ще трябва да направи. При всички случаи обаче това ще бъде агония. Италианците фактически гласуваха на референдум за повече самостоятелност и евроскептично настроените партии демонстрираха отлични възможности да изправят властта пред сериозно предизвикателство. В Австрия едва не избраха крайно десен президент. „Черешки на тортата” станаха новоизбраните президенти на България и Молдова.

Разбира се, главно събитие на годината бе абсолютно неочакваната изборна победа на Доналд Тръмп. Това наистина е много сериозно събитие с непредсказуеми последствия. И тук въпросът въобще не е в обещанията и намеците да почне да дружи с Русия, да отмени санкциите, да признае Крим и да се съюзи с Москва в битката срещу ИДИЛ. Дори ако искрено иска да направи това, няма да му разрешат. Във всеки случай — не веднага. Но векторът е обозначен. И той не сочи само към Русия.

Това е векторът в посока към нов световен ред, при който няма да има световен жандарм. При който национално ориентираните политици ще започнат да идват на власт във всички страни. Това ще бъде началото на края на глобализма. Ще започне изграждането на съвсем нов свят. И Русия, която стана онази кост, с която старият свят се задави, ще играе своята определяща роля.

Годината на маймуната свършва заедно с налудувалия се нобелов лауреат. Ще видим какво ще ни донесе годината на петела. Годината на 100-годишния юбилей от друго едно събитие, довело до краха на предишна вехта система на световен ред.

Advertisements

Posted on 08.01.2017, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: