2017 година ще премине в светлината на завръщането на Русия в първите редици на международната арена


2017 година ще премине в светлината на завръщането на Русия в първите редици на международната арена 2017 година ще премине в светлината на завръщането на Русия в първите редици на международната арена (то започна още през 2015 г.).

На първо място това е свързано с факта, че руснаците освободиха значителна част от Сирия от опозиционерите ислямисти и джихадисти, което им позволява да получат къде-къде по авторитетни позиции на преговорите и да утвърдят собствената си програма.

Преходният процес в Сирия става все по-вероятен, а тон в него ще задава Русия. Освен това идването на Доналд Тръмп на власт в Америка през януари най-вероятно ще доведе до формиране на благоприятна за Русия „панзападна” позиция.

Това ще позволи на Москва да се укрепи в ролята си на значим играч на международната арена и дори да се приближи до дипломатически паритет със САЩ.

Стремежът на Тръмп да се сближи с Русия е наистина революционен за САЩ. В същото време, както неотдавна каза Владимир Путин, нефтът непременно ще продължи да расте, което ще помогне на Москва да се справи със страшната икономическа криза.

Възможно е да видим дори отмяна на санкциите срещу Русия, поне от страна на Америка,ако Тръмп изпълни своите предизборни обещания. Това на свой ред може да послужи като мотивация за Франсоа Фийон (той е известен с проруската си позиция и неприемането на санкциите), ако бъде избран за президент.

Поради всички тези причини (покачването на котировките на нефта, обратът в Сирия, „презареждането” Тръмп-Вийон, както и назначаването на Рекс Тилърсън за бъдещ държавен секретар на САЩ2017 г. трябва да бъде годината на Русия.

На регионално равнище ми се струва вероятно завръщането на Иран, в частност в Ирак, във връзка със сегашното освобождаване на страната от „Ислямска държава”.

Най-много ще загубят кюрдите в Сирия и Ирак, ако Турция продължи да ги притиска. От началото на „арабската пролет” и последвалия след нея хаос у кюрдите се появиха големи надежди за придобиване на независимост, но сега те могат да спрат по този път, въпреки периода на демографска и военна експанзия.

Най-голямата загадка на 2017-а явно ще бъде Китай. Ще тръгне ли той към конфронтация с Доналд Тръмп (някои предричат това след нашумелия му телефонен разговор с лидера на Тайван), или всичко ще се излее в някаква прагматична договореност (за това говориха някои представители на китайското ръководство, на които се харесва стремежа на новия президент на САЩ да се откаже от неустройващите Китай азиатски споразумения за свободна търговия)?

Posted on 01.01.2017, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: