Кисинджър: Тръмп трябва да формира нова политика за партньорство с Русия и Китай


Кисинджър: Тръмп трябва да формира нова политика за партньорство с Русия и КитайСмята се, че в своята външна политика Доналд Тръмп ще се ръководи от реализма в стила на Кисинджър. Въпреки всички писания на водещите американски медии в понеделник т.нар. избирателна колегия окончателно утвърди Тръмп на поста на 45-ия президент на САЩ. В окончателно признание за поражението на либералните медии се превърна интервюто на Кисинджър през тв канала CBS, в което той заяви, че гледа с оптимизъм на мандата на Доналд Тръмп.

Кисинджър е най-яркият „динозавър” на външнополитическия реализъм. Той бе съветник, а после и държавен секетар при президента Никсън, един от пионерите на курса към размразяване на съветско-американските отношения и на икономическото сътрудничество с Китай. Това сътрудничество бе наречено „Чимерика” — от английското име на Китай (China) и Америка. Така се получава chimera, т.е. химера.

Наистина, безпрецедентното взаимно проникване на капитали, стоки и услуги между двете коренно различни системи напомня същество от древногръцките митове — кръстоска от различни видове животни. Именно на Чимерика днес се пада една трета от световния БВП и над половината от световния икономически ръст през последните десет години.

Превръщането на Китай от страната на победилия маоизъм в световна фабрика на предмети за широка употреба, а Америка от класическа индустриална държава в крепост на постиндустриализма започна именно с програмата на Кисинджър за сътрудничество между Пекин и Вашингтон. Всъщност, Чимерика е въплъщение на глобализацията. Ако тази конструкция бъде разрушена, тя ще преобърне света и дълбоко ще промени и Америка, и Югоизточна Азия.

Големият Доналд, както наричат Тръмп, скептично се отнася към сегашните китайско-американски търговски отношения и въобще към съвременния световен ред. Същевременно експертите смятат, че Тръмп ще води своята външна политика на базата на принципите на Кисинджър. Налице е явно противоречие: новоизбраният президент иска да срине постигнатото от Кисинджър, като гради външната си политика на неговия мироглед. Наред с това трябва да имаме предвид, че Кисинджър е не само „майстор реалист”, но е известен и като човек с много добро отношение към Русия и лично към Владимир Путин. Нещо повече неговата консултантска фирма Kissinger Associates официално съветваше кремълската администрация най-малко до 2013 г.

Става ли дума тук за механично пренасяне на опита от 70-те години в наши дни? Действително ли Тръмп ще изпълни заканите си за вносните мита за Китай и други неприятни за Пекин стъпки в сферата на международната търговия? Според известния историк и политолог Ниал Фергюсън Тръмп може да цели да изглади отношенията не само с Москва, но и с Пекин. Това би било съчетание от желанието му да се сближи с Москва и да продължи политиката на Кисинжър на партньорство с Китай.

Теоретически такава конструкция е възможна — още повече, като се има предвид твърдата позиция на Тръмп към ислямския екстремизъм, която съвпада с политиката на другите две държави. Това може да бъде съпроводено с възстановяване на някои диктаторски режими в Близкия изток и засилване ролята на Израел за сметка на Иран, предполага експертът. Той отива още по-далеч, като допуска, че с пълната подкрепа на Москва и Вашингтон във Франция на власт може да дойде Марин льо Пен и тогава в Съветът за сигурност на ООН ще бъде под пълния контрол на „автократи и популисти”.

Цялата история на т.нар. свободна търговия на САЩ с Китай е история на износа на производството в Азия, съпроводен с ръст на бюджетния дефицит и на външния дълг. Китай заема особено място, като натрупа три трилиона долара в златния и валутния си резерв, превърна се в най-големия кредитор на САЩ и продължава да е главен източник на за търговския дисбаланс на САЩ, чийто дълг през годините на президентството на Обама се удвои и достигна 20 трлн. долара.

По този начин Америка влезе в дългове, лиши гражданите си от работни места, но затова пък създаде оранжерийни условия за транснационалните корпорации, които можеха да произвеждат на едно място, да продават продукцията си на друго, а на трето да държат печалбата си далеч от данъци. При това по този начин си осигуряват и статут на страна покровител.

Китай все още има интерес от възможността да увеличава експорта на стоките си за САЩ, но няма нужда от американския чадър. Той самият има самочувствието на силов център. На това предизвикателство Барак Обама отвърна с т.нар. завой към Азия. Той се свеждаше до продължаване политиката на глобални споразумения за „свободна търговия”.

САЩ започнаха да оказват натиск върху Китай, демонстрирайки решимост да защитават съюзниците си в региона. По този повод икономистът и бивш член на администрацията на Рейгън Клайд Престовиц пише, че това е крайно неуспешен опит да бъде спасена и глобализацията, и американската икономика. Обама искаше да създаде всички условия да бъдат защитени инвестициите в азиатските страни в момент, когато работни места и инвестиции бяха нужни в САЩ.

В своя статия в изданието American Prospect Престовиц реагира така на „тихоокеанския завой” на Обама: „Сделките за свободна търговия служат за отглеждане на геополитически съюзници. Тези сделки се пробутват на обществото и на Конгреса във вид на споразумения, които щели да увеличат износа на американски стоки, да намалят търговския дефицит и да създадат работни места. Разбира се, всичко това бе лъжа. На практика търговският дефицит набъбваше, работните места се изнасяха, а международната търговия се превръщаше в спирачка за растежа на БВП и в главна причина за социалното неравенство. Този факт отлично се илюстрира от отношенията с Китай”.

Думите на Клайд Престовиц намериха пряко отражение в предизборните речи на Доналд Тръмп. А след изборите по време на своето „благодарствено турне” из щатите той непрекъснато напомняше за щетите, нанесени от „свободната търговия”, като цитираше конкретни данни: от момента на приемането на Китай в СТО, което Тръмп нарича „безотговорно”, в САЩ са били затворени 70 000 фабрики. Няма никакви основания да се смята, че това е само риторика. Ако се съди по програмата за първите 100 дни на новоизбрания американски президент, това е дълбоко обмислена и разработена позиция за демонтирането на Чимерика.

Интересно какво казва реалистът Кисинджър по повод намеренията на Тръмп. „Мисля, че той може да влезе в историята като много значим президент. Настъпи момент, когато лидерите във всички страни трябва да помислят върху две основни неща. Първо, сегашният президент всъщност изхвърли Америка от международната политика и затова другите страни ще трябва сами да се замислят за собствената си роля, цели и интереси. Второ, новоизбраният президент задава много нестандартни въпроси.

Тази комбинация от частичен вакуум и нестандартни теми пораждат надеждата, че ще възникне нещо ново и изключително. Не твърдя, че тъкмо така ще се развият събитията, но смятам, че се появява изключителна възможност за това”, казва Кисинджър в интервюто си пред CBS.

Доайенът на американската и световна дипломация не за първи път прави оптимистични прогнози за предстоящото управление на Доналд Тръмп. Неотдавна той участва във форум в Осло, посветен на рисковете, пред които е изправен съвременният свят. Там Кисинджър посъветва да се даде шанс на новоизбрания президент, когото характеризира като „безпрецедентна личност” в историята на САЩ, „да формира нова политика и да запази добрите американски традиции в нея”.

Той отхвърли опасенията за предстоящи катаклизми при президентството на Тръмп. Впечатление прави, че неоспоримият авторитет в съвременната политика редовно се среща с милиардера и преди, и след изборите. Някои анализатори дори твърдят, че той вижда в него свой достоен последовател.

В словото си Кисинджър посочи четири опасности, които може да надвиснат над света в близко бъдеще, ако не се положат усилия за тяхното преодоляване. На първо място той поставя влошаването на отношенията между САЩ и Китай, на второ — напрежението между Русия и Запада, на трето — отслабването на стратегическото значение на Европа и на четвърто — ескалацията на конфликтите в Близкия изток.

Опитният политик, който много добре познава Русия и нейните лидери, предупреди, че огромната евроазиатска страна не трябва да се изолира и че без партньорство с нея е невъзможно решаването на важните проблеми в света. Той отбеляза, че това до каква степен Русия ще съумее да се възползва от възможностите, които ще се открият с идването на Тръмп в Белия дом и какво участие ще вземе тя в изграждането на нови конструкции на международното общуване, ще зависи само от нея.

Posted on 26.12.2016, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: