Терористичните атаки срещу руския посланик в Анкара и на коледния базар в Берлин са с общ корен


Терористичните атаки срещу руския посланик в Анкара и на коледния базар в Берлин са с общ коренТерористичните атаки в Анкара и Берлин имат общ корен и той трябва да се търси с поглед през призмата на сигурността и на геополитиката. Не можем да разглеждаме двете терористични посегателства само от гледна точка на сигурността.

Тривиалните въпроси защо има пропуски в протоколите за сигурност биха ни дали отговори за това как не трябва да действат системите за сигурност. Сами по себе си изпълнителите на деянията не са интересни.

По-скоро за нас са важни анализът и изводите на протичащите процеси в регионален план — Сирия и Турция, от една страна, и от друга — Германия и Европа, които процеси протичат в условията на жестока геополитическа битка между Евразийския и Атлантическия лагер. За съжаление тези два трагични случая, освен проблем и пробив в сигурността се явяват и щрихи от тази на моменти скрита, на моменти явна битка. Епизодът — „Сирия, Алепо”.

Тази борба като че ли дава най-пряката връзка по отношение на атаката срещу руския посланик. Стана ясно, че на територията на Алепо бяха заловени множество „съветници” на редица държави участващи в „коалиция” срещу законната власт на Сирия. Задкулисните преговори и примирия, инициирани от Запада, явно не са успели да дадат възможност на всички „съветници” да напуснат Алепо. Не искам да съм на мястото на преките ръководители, изпратили тези „просветители” на мисия.

За неинформираните нека напомним, че Русия е с легитимно присъствие на територията на Сирия, разрешено от легитимна власт. Обратно, така наречената „коалиция”, желаеща да доведе на власт „умерената опозиция”, включваща в себе си „умерени” представители на Ал Кайда, „умерени” човекоядци (спомняме си видеото, на което един от „борците за свобода” изяде сърцето на пленен войник) и други „умерени” бандити и садисти присъства в Сирия в нарушение на основни международни и сирийски закони.

Убийството на руския посланик неминуемо води в посока на „отговор” на Запада срещу пленяването и разобличаването на „партньорите-съветници” след падането на Алепо.

Излишно е да търсим супер конспирации — това е просто един от отговорите на очертаващата се позорна загуба на провежданите мероприятия на англосаксонката геополитика в региона. Прибягването до такива „изразни” средства е патент на Америка и Запада от край време, няколко американски президента и високопоставени политически дейци намират смъртта си по подобен начин. Оказа се, че посланикът е бил точка за контакт с умерената опозиция, което поставя въпроса какви договорености е постигнал и на кого те не са се харесали.

Парадоксално, но САЩ, след опита за преврат срещу Ердоган, провежда „странни” политики и спрямо Турция, и в региона. На път сме да станем свидетели, след покушението срещу руския посланик, целящо и разрив в отношенията Русия-Турция, на консолидация във формат Русия, Турция, Иран и Сирия, която би поставила основата на качествено нови процеси в региона.

Ако се стигне до излизане на Турция от НАТО, тогава, смея да предположа, ще наблюдаваме скоростни преструктурирания в световен мащаб, граничещи с фантастиката. В съществуващата геополитическа конструкция на света Турция заема едно от ключовите места благодарение на своето местонахождение и своя човешки и материален ресурс.

Що се касае до поредния атентат в Европа, този път в Германия, липсата на логиката му, при положение, че канцлерът Меркел прие стотици хиляди мигранти, говори само за едно — загубата на суверенитет за Германия добива отчайващо състояние.

Обяснението отново следва да търсим в геополитически постановки, режисирани от кукловодите на англосаксонската геополитическа доктрина. И друг път съм писал, че ако това е състоянието на средата на сигурност в най-мощната икономически държава в Европа, то този континент има „малък” проблем.

Геополитическите интереси на САЩ в Близкия Изток и Северна Африка и проведените от тях действия по унищожаване и подчиняване на държавността в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия доведоха до невиждана мигрантска инвазия, главно насочена срещу Германия.

Дестабилизирането на Германия ще отложи за неопределено време позиционирането и в Евразийския проект, което би се явило „началото на края” на доминацията на „евроатлантическите” ценности.

Posted on 25.12.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: