Русия , САЩ, Китай и ядреният въпрос


Русия , САЩ, Китай и ядреният въпросСега, непосредствено след президентските избори в САЩ, е невъзможно да се направи адекватна прогнозаза бъдещите промени и разстановки в света. Реално съществуващите глобални властови структури нямат почивка.

Московският център „Карнеги” неотдавна констатира, че в бъдеще ще има три свръхдържави, които ще определят световния ред: Китай, Русия и САЩ. Интересно е, че на лидерите на тези страни всъщност се възлага „отговорността” за бъдещия световен ред.

В съответната прогноза се предсказва активна конкуренция между трите свръхдържави и едновременно с това се констатира, че „очевидната слабост на ЕС като лидер не само го доведе до криза, но и го „дисквалифицира” като световен играч от гледна точка на глобалната стратегия”.

Нагледен пример за подобна „дисквалификация” на Германия даде преди години министърът на външните работи на страната Франк-Валтер Щайнмайер, който каза, че „сферите на влияние, геополитическите пространства, хегемонията, стремежът към доминиране не са категории от нашата външна политика”.

Без съмнение свръхдържавите САЩ, Китай и Русия се намират на върха на глобалната власт. При това те са съвършенно различни една от друга, като се има предвид собствената им история и традиции и от гледна точка на организацията на структурата на властта и собствения потенциал. Да чъдат сравнени накратко,но при това пълноценно, е невъзможно. Така че тук ще се ограничим с онзи фактор, който играе решаваща роля при определяне важността на една или друга страна от гледна точка на политиката на властта, а именно — ядрения потенциал и възможността за неговото използване.

ЕДИН ВИД „ТЪМНА ВОЙНА“

Преди всичко трябва да отбележим, че и трите страни разполагат с възможности за нанасяне на ядрен удар първи или втори. Това означава, че ако се окажат въвлечени в ядрен конфликт с някоя страна, разполагаща с ядрено оръжие, с голяма доза вероятност под въпрос ще се окаже материалното съществуване на страната агресор и не бива да се изключва, че населението на планетата ще се окаже унищожено. Или с други думи, който нападне първи, ще умре втори. От това неизбежно следва, че трите държави трябва да имат рационални и ориентирани към максимална самоотбрана доктрини за сдържане.

Ако погледнем по-отблизо, изглежда напълно разумно да оставим в скоби ядрения потенциал на Китай, като само констатираме, че според официално публикувани данни той е достатъчен за сдържане на противника. При САЩ и Русия ситуацията е съвсем различна. В продължение на близо 45 години двете свръхдържави бяха в състояние на студена война, продължила, както е прието да се смята, от 1945 до разпадането на СССР през 1991 г.

Започналата след това епоха понякога е наричана „нова студена война”. Това обаче не е съвсем точно определение поне защото Русия няма оня гболален размах, както и идеологическата основа, съществуващи по времето на съветския комунизъм.

Така че по-скоро може да се говори за „твърдо съществуване” между държавите, вероятно за един вид „тъмна война”, през която в първите десет години тон задаваха САЩ. Като цяло може да се предположи, че междуконтиненталните ракети с ядрени бойни глави през цялото това време са били насочени към стартовите установки на противника. При това руснаците разполагат със 7290 ядрени бойни глави, от които 1780 са в бойна готовност, а американците — със 7000, от които 1930 в боеготовност.

Преди около три години Русия промени своята ядрена стратегия, в рамките на която политиците й начело с президента и военните чинове, както и медиите се заеха да трактуват логиката на сдържането. Главната теза беше искането на Русия към САЩ да признаят ядрения паритет между двете страни.

АМЕРИКА ДОГОНВА

За разлика от Путин и руските генерали, в САЩ през последните години нямаше толкова значителни публикации относно ядрените сили за сдържане. На 25 септември обаче в телевизионната програма на Си Би Ес „60минути” американците реагираха на нееднократните заплахи от страна на Москва.

„Рискът от ядрени атаки расте”, гласеше заглавието. „Какви са шансовете да се наложи бъдещият президент да взема решение за използване на ядрено оръжие?” С други думи вероятността от използване на ядрено оръжие е по-голяма, отколкото някой си мисли.

В сюжета беше показана напълно окомплектована ядрена подводница, с 200 бойни глави на борда си, както и бомбардировач В-52, а някакъв генерал даваше пояснения. Особен коментар по темата сдържане направи кореспондентът на Си Би Ес Дейвид Мартин, който преди 35 години направи аналогичен коментар относно американския ядрен арсенал.

Този път журналистът с бившия командващ силите на НАТО в Европа Филип Бридлав, с аналитик в корпорацията „Ранд” и с Асоциацията на американските учени, които разсъждаваха за сегашните сдържащи фактори, както и за тяхното евентуално възприемане от руснаците и на базата на сървиза Google Earth демонстрираха възможностите на управляемите ракети да проникват в руското въздушно пространство.

Най-ясно се изрази командващият Стратегическото командване на САЩ Сесил Хейни, отговарящ в съответствие с президентски указ за прехващането на ядреното оръжие: „За мен е безразлично как ще се държи Русия на международната арена. Безпокои ме обаче, че на различни равнища в руския елит има персони, които неприкрито говорят за използването на ядреното оръжие през ХХІ век.”

Така САЩ се сдобиха с равновесие с Русия, която първа тръгна към изостряне. По 44-степенната скала на американския ядрен стратег Герман Кан последните изказвания на двете страни биха могли да ги придвижат от 3-о на 4-о място.

ПУТИН ПОСТИГНА СВОЯТА ЦЕЛ

В сегашната ситуация дойде новина, която може да предизвика нов аспект в логиката на сдържане, господстваща досега — на 14 ноември руският президент Владимир Путин и избраният президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдиха по телефона двустранните отношения и бяха сходни в мненията си, че преживяват не най-добрите времена.

Както съобщи екипът на Тръмп, по-рано Путин му е позвънил, за да го поздрави с победата на изборите на 8 ноември. При това беше казано, че Тръмп „с голямо удоволствие е изразил надежда за дългосрочни отношения с Русия”.

Лидерите са обсъдили много въпроси, в частност — заплахите и предизвикателствата, с които се сблъскват двете страни, стратегическите икономически връзки, както и историческото развитие на американско-руските отношения в продължение на повече от 200 години.

В Кремъл на свой ред констатираха, че Путин и Тръмп смятат сегашното равнище на двустранните отношения като „доста неудовлетворително”. Путин съобщил на Тръмп, че разчита на диалог на базата на „взаимното уважение и ненамеса във вътрешните работи”.

В същото време напускащият скоро длъжността си министър на отбраната Аштън Картър препоръча на правителствата на страните от НАТО да общуват по въпроса за подкрепа на алианса от страна на Тръмп пряко с членовете на бъдещото правителство на САЩ.

Като обобщение може да се каже, че на 14 ноември президентът Путин имаше възможността да се зарадва на постигането на своята висша политическа цел, а именно — признаването на Русия от страна на САЩ като равна.

Времето ще покаже какво продължение ще получи многообещаващото начало на новата глава в двустранните отношения между двете ядрени свръхдържави в несъвсем подготвените за това силови структури. Последните кадрови решения на Тръмп — назначаването на генерала в оставка Майкъл Флин за свой съветник по националната сигурност и Майк Помпео за шеф на ЦРУ могат да бъдат оценени като ясно обозначение на бъдещото направление на политиката.

ОЧАКВАНИТЕ ВЪТРЕШНИ „РЕМОНТИ“

И от двете страни е възможна намеса, на първо място от страна на военнопромишления комплекс. Руските аналитици сочат главната роля на Генералния щаб, който досега непрестанно и на практика безконтролно говореше за врагове в лицето на САЩ, НАТО и Запада като цяло. В този смисъл на двамата президенти определено предстоят редица вътрешни „ремонти” в съответните структури.

В тази връзка възниква въпросът какъв може да е приносът на Германия при новото развитие на ситуацията. Малко вероятно е в тази интензивна вътрешна борба в Ню Йорк или в Москва някой да се вслуша в немците. Така че само можем да посъветваме немските политици и радетели за мир: възприемайте информацията за сведение, мълчете, наблюдавайте, учете се и не се показвайте! Най-главното обаче е — в никакъв случай не се позорете сами и не позорете нашата страна с емоционални нравоучения, с които толкова обичате да се занимавате!

Advertisements

Posted on 04.12.2016, in Анализи, Международна политика, Ядрено оръжие и стратегическа стабилност and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: