Цената на Майдана – Несбъдналите се надежди


Цената на Майдана - Несбъдналите се надеждиВ късна ноемврийска вечер преди три години стотици хора излязоха на Площада на независимостта в Киев, протестирайки срещу решението на правителството да не подписва споразумението за асоцииране с ЕС. То се подготвяше няколко години, Украйна дори изпълни значителна част от изискванията на Евросъюза. На 21 ноември обаче правителството, оглавявано от Николай Азаров, реши да не поставя своя подпис.

Започна майданът, който тлееше през целия декември, а след това се взриви с разстрела на „Небесната сотня”. Преди това имаше надежда, че опозицията, оглавила майдана, и властите ще намерят начин да се договорят. След първите кървави стълкновения и разстрели на хора стана ясно — майданът няма да приключи просто така. Той ще иска още кръв. Тя трябваше да бъде на избягалия в Русия президент Виктор Янукович, който така и не намери в себе си (или около себе си) сили да прекрати започналото безумие в Киев.

Майданът вече не искаше да се задоволи с малко. . Много скоро из страната тръгнаха членове на неговата команда, а за ролята на жертви ставаха всички, които са поне малко свързани с бившата Партия на регионите и предишната власт, и особено — с „проклетите москали”. Скоро в страната започна война — не всички се поддадоха на революционния майдански „порив”, мнозина видяха истинското лице на опозицията,поразително различаващо се от майдана във вариант 2004 г.

Признайте — преди три години ние, руснаците, гледахме на майдана като на нещо несериозно, като на пореден бунт на непослушните, преживявахме за братята и искрено споделяхме вярата, че олигарсите трябва да споделят състоянието си, че властта не трябва да краде, че народът трябва да живее достойно и прочие, и прочие. Имаше обаче и разлика — сегашният майдан много бързо показа истинското си лице. Изкривено в гримаса на ненавист, то ни казваше: „Вие сте москали, ние ще ви ненавиждаме и ще ви убиваме.” Някои се смееха и не вярваха, че това е сериозно. След онова, което сътвори тази добрала се до власт гримаса в Донбас, не трябва да остават никакви съмнения поне у тези, които дружат с разсъдъка и с логиката.

Несбъдналите се надежди

Сега и в Украйна народът разбира — поведоха го не където трябва. Безвизов режим няма и не е ясно дали ще има. Споразумението за асоцииране с ЕС, заради което започна всичко, действа, но явно не в интерес на Украйна — това твърдят и на Запад. Наблюдателят в британския вестник „Таймс” Роджър Бойз е на мнение, че ЕС е излъгал цинично Украйна и е предложил споразумение, аналогично на онова, подписано с Турция през 1964 г. А това означава, че нито Украйна, нито Турция някога ще членуват в ЕС.

Отварянето на европейския пазар също не се сбъдна, а Украйна загуби руския пазар. След като влезе в сила споразумението за зона за свободна търговия между ЕС и Украйна на 1 януари тази година, измина само месец и безмитната квота за доставка на селскостопанска продукция от Украйна в ЕС се изчерпа. Към месец март бяха изчерпани и останалите квоти за други стоки. И вече нямаше къде да се продава.

Изглежда, че Пьотр Порошенко живее в някакъв паралелен свят. Ето думите му, изречени в Деня на достойнството и свободата (така сега се нарича денят на началото на майдана): „Споразумението вече започна да дава резултат. Дялът на ЕС в нашата външна търговия съставя сега вече 41%. Пазарът на ЕС започва по малко да компенсира колосалния удар, който ни нанесе Русия с това, че започна война и в рамките на хибридната война затвори достъпа на украински стоки на своя пазар и блокира транзита към други страни.”

Цената на майдана

В замяна на мнимия достъп до европейските ценности населението получи многократен ръст на тарифите, спиране на електричеството из цялата страна, икономия на топло водоснабдяване, както и проблеми с газа. Само съчувствието на търпеливите руски власти не позволява жителите на страната да останат съвсем без топло — както това стана в украинския град Геническ, Херсонска област, където ситуацията беше близка до хуманитарна катастрофа.

Обещанието за разправа с олигарсите също не беше изпълнено. След подаване на данъчните декларации през октомври тази година (по искане на ЕС), избухна скандал — оказа се, че много чиновници и сегашни представители на властта имат многомилионни сметки зад граница, включително и президента Порошенко, който така и не спря производството на бонбони в „страната агресор” край Липецк.

Европа ще каже довиждане”

Майданът започна като битка за достъп до европейските ценности с всестранна подкрепа от западните партньори. В опита си да вмъкне за ушите Украйна в своята орбита, Евросъюзът също преживява нелеки времена. След като ЕСбеше залят от миграционната вълна, на Европа вече не й беше до Украйна. Изостри се вътрешната борба, във Великобритания се случи брекзитът, а и скоро на Порошенко ще се наложи да се раздели с най-добрите си приятели — Меркел и Оланд. На тяхна смяна ще дойдат съвсем други политици, които не се притесняват да дружат с Путин, и призовават за отмяна на санкциите срещу Русия.

За три години мечтите на сегашната украинска власт да унищожи Русия с помощта на Европа не се оправдаха. Въпреки истерията в Киев все повече европейски политици открито признават, че Крим е руски. Западът подготви за Русия унижаване именно чрез украинския майдан, но се получи точно обратното. Изминаха три години и ето че за намеса на коварните руснаци в предизборния процес спорят не където и да е, а във Вашингтон — столицзата на световната държава номер 1 и родина на съвременната демокрация. Можеха ли украинците дори в най-страшния си сън да си представят това?

От самото начало на руската агресия срещу нас, украинците, на изток в нашата държава и в Крим Украйна чувства солидарната подкрепа на демократичния свят и преди всичко на страните от Голямата седморка и ЕС. Искрено съм благодарен на лидерите на САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания за приетото преди дни решение да бъдат продължени санкциите срещу Русия до прекратяване на агресията срещу Украйна. Надявам се, че такъв подход ще бъде положен и в основата на поредното решение на Съвета на ЕС за продължаване санкциите срещу Русия”, продължава да бълнува Порошенко, а вече в САЩ беше избран нов президент, който озвучи позицията си за Крим (това е работа на руснаците), и за самата Украйна (САЩ забравят за тези околности на Европа), а новите лидери на Европа с голяма вероятност ще са приятели на Путин — като например кандидатът за президент на Франция, бившия премиер Франсоа Фийон.

Майданът – рано е да се разотива

Сега Украйна има толкова проблеми, че няма да се мине без пореден майдан. Въпреки протестната апатия хората, възмутени от катастрофалното падане на жизненото равнище, се чувстват излъгани и са готови отново да излязат по улиците. Както и преди, желаещите да се възползват от тази енергия са много — това е и Юлия Тимошенко, и бившата Партия на регионите (сега Опозиционен блок), и дори движещата сила на майдана-2013 радикалните националисти, недоволни от недостатъчната степен на радикалност на сегашните власти.

Преди няколко дни лидерът на партията „Баткившчина” Юлия Тимошенко призова всички украински граждани да излязат на улицата и да започнат протестна акция. Първоначално се планираше на 15 ноември на улицата за излязат вложителите в закритите банки, загубили своите спестявания, а по-късно към тях да се присъединят членовете на профсъюзите. В началото на седмицата в центъра на Киев между полицията и правоохранителите прехвърчаха първите искри. Радикали се опитаха отново да палят, но полицията ги задържа. Наложи се да се задоволят с малко — митингуващите разгромиха един от клоновете на Сбербанк.

Преодолявайки огромнота политическа, военна, икономическа съпротива от страна на руския агресор, новото украинско общество упорито и неотстъпно изгражда собствения си европейски дом” — с тези думи Порошенко поздрави страната с новия украински празник — Деня на достойнството и свободата. Ако обаче нещата в Украйна вървят по същия начин, на годишнината от майдана през 2017 г. ще говори съвсем друг човек.

Posted on 29.11.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: