Избирането на Тръмп, макар и да носи „неизвестност“ в много направления, все пак носи и надежда за ново „презареждане“ на отношенията между Русия и САЩ


Избирането на Тръмп, макар и да носи "неизвестност" в много направления, все пак носи и надежда за ново "презареждане" на отношенията между Русия и САЩМалцина анализатори сериозно очакваха Тръмп да победи, затова цялото внимание бе приковано най-вече към външнополитическия отбор на бившия държавен секретар Хилари Клинтън. За Тръмп се говореше единствено, че той не разбира от външна политика, а съветниците му по тази тема са хора, познати на малцина. Между другото, проблемът с търсенето на грамотни съветници може да се реши съвсем скоро. Американското експертно общество е богато на таланти, а броят на желаещите да се включат в лагера на неочаквания победител в най-драматичната и непредсказуема битка в следвоенната американска история ще бъде предостатъчен.

В същото време президентът на САЩ традиционно оставя сериозен личен отпечатък върху външната политика, където има повече пълномощия, отколкото във вътрешната. В този смисъл външната политика на Тръмп се очаква да бъде ярка. Във всеки смисъл. Но не толкова „ярка“, колкото човек би си помислил, ако слуша скандалните му изказвания, насочени към предизборната аудитория. Например той едва ли още утре ще започне да строи „стена“ на границата с Мексико, за да спре притока на нелегални емигранти. Подобно мащабно строителство изисква доста пари, а правото да се инициират каквито и да било бюджетни разходи е в ръцете изключително на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ. И на никой друг. В същото време Тръмп ще се опита да затегне миграционната политика и със сигурност няма да продължи плана на Обама да предостави амнистия на онези 7 млн. нелегални имигранти, които вече се намират в Америка.

Той няма да продължи и всевъзможните глобални търговско-интеграционни споразумения от типа на Транстихоокеанското партньорство. Точно обратното, ще се опита да насърчи забелязващата се напоследък тенденция на постепенно връщане в страната на работните места, които американските корпорации създават навън. Той няма да води търговска война срещу Китай, но ще се опита да договори някои компромиси и отстъпки.

Що се отнася до отношенията с Русия, то в случай че Клинтън беше избрана за президент, те най-вероятно щяха да бъдат обречени най-малкото на стагнация, а в най-лошия случай – на по-нататъшна деградация и дори опасна ескалация. Избирането на Тръмп дава шанс тази ескалация да не се случи. В психологически план ексцентричният екстроверт Тръмп изглежда пълна противоположност на интровертния и „затворен“ Владимир Путин. Но по всичко личи, че за президента на Русия да общува с такива хора – по-открити и прями, е много по-комфортно, отколкото с хора като Хилари Клинтън. Не само в Америка, но и в Москва тя е смятана от мнозина за „лъжлива“ (меко казано) и лицемерна. Подозират я още, че именно тя, докато беше на върха на Държавния департамент, е инициирала и „предплатила“ протестните акции в Москва през есента на 2011 и пролетта на 2012 година.

В предизборната си кампания пък Хилари направи повече от резки изказвания по адрес на Русия и лично на Путин и обвини Кремъл в стремеж да „провали“ изборите или „да сложи в Белия дом марионетката Тръмп“. На този фон е трудно да си представим как Путин и Клинтън биха могли да общуват спокойно и без да се дразнят взаимно. В отношенията с Тръмп няма подобна „кредитна история“ и те могат да започнат начисто.

В този смисъл Тръмп до известна степен напомня на някогашния „основен европейски приятел на Москва“ Силвио Берлускони. От друга страна, той е импулсивен човек и няма опит в дипломацията. Възможно е да се „издъни“, включително и лично по адрес на руския президент. Той пък на свой ред може да се „обиди“. И понеже руско-американските отношения остават твърде тясно свързани с личните отношения между лидерите на двете страни, това може да доведе до бързо влошаване на обстановката. По принцип „от любовта до омразата има една крачка“.

Сега Путин бе един от първите световни лидери, които се обадиха на Тръмп, за да го поздравят с победата. Но той бе и първият, който звънна на Буш на 11 септември 2001 г., за да изрази солидарност в борбата с тероризма и съболезнования за жертвите на терористичния акт. А след това дойде „мюнхенската реч“, пълна с разочарование от отношенията със Запада като цяло и с Америка по-специално. По същия начин и сега все още не е ясно в какво ще се превърне лозунгът на Тръмп „Отново ще направим Америка велика“. Ако той поеме в посоката на „неоизолационизма“ и съкращаване на намесата по целия свят, това ще има положителен ефект върху отношенията с Москва.

Ако Тръмп остане верен на своите предизборни, макар и не напълно ясни, изказвания, че Америка не бива да се меси в работите на Украйна и дори не се интересува особено от съдбата на Крим, то това ще даде силен тласък на едно ново „презареждане“ на отношенията с Москва. Евентуално намаляване на натиска на Вашингтон върху Европа по въпроса за отмяна на санкциите срещу Русия също не е маловажен фактор.

Макар че Тръмп, дори и да иска, не може така лесно да облекчи или премахне американските санкции – на пътя му ще застане републиканското мнозинство, което не е много послушно към него, въпреки че той е част от тази партия. Да не говорим за демократите и в двете камари на парламента.

В „замяна“ на по-слабата подкрепа за Киев, Москва може да помогне на Вашингтон в Сирия. Ако Сирия изобщо остане на първи план във външнополитическия „радар“ на Тръмп.

Предишните му изказвания за изместване на бремето на военната и финансова отговорност в НАТО към европейските съюзници също не може да не се харесат на Москва. Но дори и Тръмп едва ли ще се откаже от разполагането на крайно обезпокоителната за Москва глобална система за ПРО – тя напълно се вписва в неговата „неоизолационистка риторика“. Затова пък плановете на новоизбрания президент да възобнови добива на петрол в Аляска могат да окажат пагубно въздействие върху руската икономика, тъй като те ще доведат до спад на световните цени на енергоносителите – основния източник на експортни доходи за Русия.

Така че Тръмп, макар и да носи „неизвестност“ в много направления, все пак носи и надежда за ново „презареждане“ на отношенията между Русия и САЩ. Във всеки случай Америка на Тръмп на международната арена ще изглежда съвсем различно от Америка при Барак Обама, и дори от тази на неговия предшественик Джордж Буш.

 

Posted on 14.11.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: