Военната мощ на Русия се възражда


Военната мощ на Русия се възраждаЕдна от отличителните характеристики на президентстмото на Владимир Путин е неговият стремеж за възраждане и укрепване на Въоръжените сили. Путин, който неведнъж е отбелязвал, че привидната слабост на Русия я прави уязвима за натиск отвън и за вътрешен разкол, настоява за увеличаване на финансирането на армията, за да я превърне от обезсилени остатъци от старата военна машина на военната свръхдържава в по-малка по численост, но по-съвременна, мобилна, напреднала в техническо отношение и боеспособна сила през ХХI век.

В тазгодишната си реч в Деня на защитника на Отечеството руският президент заяви: „Гарантирането на надеждна отбранителна способност на Русия е приоритет на нашата държавна политика. Засега съвременният свят е далеч от спокойното и безопасно развитие. Към отдавнашните застарели конфликти се прибавят нови, не по-малко сложни, расте нестабилността в огромни региони на света.”

Това не са празни приказки. Тази риторика се подкрепя от съответните парични средства. Днес Русия осъществява най-голямото си нарастване на военната мощ от времето на разпадането на Съветския съюз, което стана преди повече от 20 години. Всяка година, чак до 2020-а, тя ще увеличава съществено военните разходи. Путин въведе тази програма въпреки възраженията на някои ръководители от Кремъл, обезпокоени от размера на харчовете и от евентуалните последици за благосъстоянието на руснаците. Опозицията на увеличаването на разходите стана една от причините за напускането на министерския кабинет на ветерана в руското правителство — министъра на финансите Алексей Кудрин.

Светът не остави тези действия без внимание. Ако преди няколко години той гледаше на Русия като на Горна Волта с ракети, или като на страна, притежаваща значителен арсенал от ядрено оръжие и обикновени въоръжени сили, неувенчани с особени лаври на славата в постсъветския период, сега руските планове за военна реформа предизвикват определено безпокойство.

Особено загрижени са американските ведомства за национална сигурност, които по-рано смятаха, че Русия не е в състояние да проектира сила зад пределите на своите граници. Тя обаче възобнови полетите на бомбардировъчната авиация в небето над Атлантика и Тихия океан, започна да изпраща в поход отряди бойни кораби дори в зоната на Карибско море, през 2008 г. осъществи военна кампания срещу Грузия и увеличи мащабите и сложността на отработваните задачи на ежегодните военни учения, провеждани съвместно с китайската армия и флот. Всичко това направи така, че на Русия отново започват да гледат като на военна заплаха. Сега в обосноваването на военните разходи на САЩ, които преди бяха съсредоточени предимно върху увеличаването средствата за китайската отбранителна система, се взима под внимание и нарастването на военната мощ на Русия.

Руските планове, чиито инициатори са министърът на отбраната Сергей Шойгу и отговарящият за отбранителния сектор вицепремиер Дмитрий Рогозин, са доста внушителни. Ако само преди няколко години средствата за корабостроене за руския ВМФ съставляваха едва 10% от показателите за ВМС на САЩ, сега руснаците съкращават изоставането. Що се отнася до капиталовложенията от бюджета, днес Русия харчи за строителство на нови кораби около половината на това, което е отделено за тази цел за американските ВМС.

Към 2020 г. руските сухопътни войски ще имат структура, в центъра на която ще се окажат боеспособни и готови за бързо разгръщане бригади. Целта е в тях да има минимум 70% от частите, снабдени с бойна техника и въоръжения от ново поколение. Ако всичко върви по план, в руските Въоръжени сили тогава на действителна военна служба отново ще има 1 милион военнослужещи, 2300 нови танка, около 1200 нови самолета и вертолета, а ВМФ ще има в състава си 50 нови надводни кораба и 28 подводници. 100 нови спътника ще осигуряват руската свързочна система и управлението на войските. За изпълнение на тези задачи Путин обеща да отдели през следващите 10 години около 755 млрд. долара.

Освен това нарастването на военната мощ се подкрепя от повечето руснаци. Според данни на допитване на „Левада-Център”, 46% от руснаците са за увеличаване на военните разходи, дори това да доведе до забавяне на темпа на ръста в икономиката. Отчасти това е предизвикано от страха, че огромните суровинни запаси, особено в Арктика, ще се окажат в опасност, ако страната няма средства за тяхната защита. Рогозин нееднократно предупреждаваше, че без съвременни Въоръжени сили страната в бъдеще ще бъде разграбена.

Често обаче възниква забележима разлика между декларациите за руските намерения и постигнатите резултати. Доколко са осъществими амбициозните цели на Русия?

Някои наблюдатели са готови да махнат пренебрежително с ръка на тези планове, или ги наричат нов и доста изобретателен начин за отклоняване на държавни средства в частни ръце чрез хитри корупционни схеми. Безусловно всяко увеличаване на военния бюджет създава колосални възможности за злоупотреби. Би било грешка обаче да се вадят от сметките явните свидетелства, че това нарастване на военната мощ води до възстановяване на военния потенциал на руските Въоръжени сили, който беше загубен с разпадането на СССР.

През последната година и половина Русия провежда военни учения в такива мащаби, каквито страната не знаеше от времената на студената война. Те отново показват някои проблеми в системата за управление на войските и в качеството на военната техника, но въпреки това също така демонстрират, че реформите започват да оказват своето въздействие и че Русия може да има по-мобилни и по-ефективни Въоръжени сили.

Това силно тревожи НАТО. Действията на алианса за извършване на операции извън пределите на своята отговорност, както и решенията на повечето европейски страни за значително съкращаване на разходите за отбрана бяха обосновани на предположението, че Русия повече не представлява заплаха. Никой, разбира се, не мисли, че руските танкове ей сега ще се понесат по Фелдския коридор. Сега обаче Америка трябва да преразгледа своите разчети, че Европа ще стане „експортьор на сигурност” в други, по-малко спокойни точки на световната карта, тъй като Русия всъщност се отказва от своята „разоръженческа” позиция, върху която бяха изчислявани тези разчети.

Дори ако амбициозните планове на Министерството на отбраната за набиране на личен състав и приемане на въоръжение на съвременна бойна техника не бъдат изпълнени докрай, руските Въоръжени сили укрепват и се развиват. Москва едва ли е в състояние да хвърли пряко предизвикателство на САЩ, чиито военни разходи многкоратно надвишават руските.

Ако вземем предвид регионалните тенденции, особено в Европа, обаче, ще трябва да кажем, че Русия възражда своя неядрен боен потенциал, като по този начин подкрепя стремежа си към статут на велика държава. Дали тази новопридобита увереност в силите си ще повиши готовността й за сътрудничество на международната арена или обратното — Москва ще заеме по-обструкционистки позиции — този въпрос остава открит.

Posted on 08.11.2016, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: