Двойните стандарти на Световната антидопингова агенция


Двойните стандарти на Световната антидопингова агенцияСпоред мнозина анализатори, последната Олимпиада в Рио де Жанейро се е оказала най-политизираната от скандалната Олимпиада в Мюнхен (проведена през далечната 1936 в нацистка Германия) насам. В тази връзка те твърдят, че светът отново е навлязъл в ерата на „спортната геополитика“. Ситуацията действително изглежда доста тревожна. Многобройните дисквалификации на държави с определена геополитическа ориентация (или просто на малки и слаби страни, чиито спортисти биха могли да застрашат позициите на колегите си от по-големите световни сили) и подкрепата за тези действия от страна на държави с друга геополитическа ориентация, ни кара да си припомним идеята на основателя на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен, че „най-важното не е победата, а участието“. За съжаление, тя е на път окончателно да се окаже в историята на олимпийското движение.

Разбира се, никой не спори, че спортът трябва да е „чист“ или, че спортистите следва да се състезават при съвършено равни условия (между другото, това също е един от олимпийските принципи на Кубертен). Не е морално обаче, в състезанията да се намесва политическата изгода или конюнктура, които са готови да пратят по дяволите често десетилетната упорита подготовка на едни или други състезатели или спортни федерации. За съжаление, в историята има множество примери за точно обратното отношение. Както е известно, сред случаите, когато спортът бива използван за политически цели, са Олимпиадите през 1980 и 1984, когато хиляди спортисти се оказаха марионетки в ръцето на двата противопоставящи се по онова време политически „лагери“ в света. Дълго време изглеждаше, че след тези две силно политизирани Олимпиади, геополитиката окончателно е напуснало стадионите, но се оказа, че това не е така.

Първите признаци, че спортът отново може да бъде използван за (гео)политически цели се появиха в навечерието на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014. Както е известно, техни инициатори бяха активисти на Демократическата и Републиканската партии в САЩ, които предложиха американците и европейските им съюзници да бойкотират Олимпиадата заради събитията в Южна Осетия през 2008. Още тогава, руският президент Путин предупреди, че: „подобни неща не бива да се политизират, защото ако веднъж това се случи, то ще има разрушителни последици за всяка структура, включително и за олимпийското движение“. За съжаление, той се оказа прав, пример за което стана още следващата Олимпиада – тази в Рио де Жанейро, през лятото на 2016.

Междувременно се очертаха и някои нови опасни тенденции. Ако преди самите държави бяха склонни да бойкотират едни или други състезания, сега се очертава възможността за целта да бъдат предпочетени „сенчести методи“, включващи и използването на самите международни спортни организации. Пример за това бяха скандалните решения, касаещи спортисти от Русия, Беларус, България и други страни, обвинени в използването на допинг, както и дисквалификацията на целия руски параолимпийски отбор по същата причина. В същото време, до участие в Олимпиадата в Рио де Жанейро бяха допуснати уличени в употреба на забранени вещества спортисти от Кения или спечелилата олимпийската титла по джудо Майлинда Келменди (родена в Косово, но състезаваща се за Албания), въпреки отказа и да даде допинг проба през юни 2016. Световната антидопингова агенция (WADA) на практика въобще не реагира на  всички тези многобройни и скандални случаи.

Това дава основание на редица експерти да смятат, че сегашното ръководство на WADA играе една доста „мръсна“ игра, която е полза най-вече на САЩ. Сред доказателствата за това е изказването в началото на октомври 2016 на президента на Международната федерация по ски (FIS) Джан-Франко Каспер, че превръщането на WADA от антидопингова агенция в политическа институция е съвършено недопустимо. Той заяви това в навечерието на провелата се на 8 октомври Олимпийска среща в Лозана, организирана от Международния Олимпийски комитет (MOK). Швейцарецът Каспер, който се смята за ключов съюзник на президента на МОК Томас Бах, смята, че WADA следва да остане основната институция, чрез която да се осъществява борбата срещу използването на допинг в спорта, но обвинява ръководството на агенцията, че е престъпила рамките на своите правомощия с последните си призиви за строги наказания срещу онези, които не спазват установените правила.

Както е известно, 72-годишният Каспер от дълги години е член на изпълнителния борд на WADA и въз основа на собствения си опит е убеден, че Агенцията „следва да си остане техническа а не политическа институция и да се бори срещу допинга, а не да води чисто политически битки“. В тази връзка, той се обяви в защита на взетото от Международния съюз по биатлон (IBU) решение да проведе през 2021 световното първенство по този спорт в руския град Тюмен и напомни, че спортният директор на МОК Кит Макконъл е дал разрешение за това, както и, че самата WADA тогава не е протестирала против него.

Предвид факта, че българските тежкоатлети, както и представители на редица други спортове, се сблъскват с проблеми, сходни с тези на руските им колеги, както и на фона на негативните оценки на работата на WADA от страна на ръководството на Българския олимпийски комитет (БОК), последният би трябвало по-активно да се включи в усилията за реформирането на Антидопинговата агенция с цел нейните процедури да станат по-прозрачни и да се гарантира равноправното третиране на всички страни членки. Това ще изисква и замяната на сегашното ръководство на WADA, където тотално доминират американските и британски представители, с независими и неангажирани политически спортни деятели, така че новото ръководство да не позволява на САЩ и другите големи западни държави да запазят монополните си позиции в Агенцията. Не по-малко важно е също, да бъде взето решение, забраняващо на ръководителите на WADA да заемат постове и в други спортни организации.

В тази връзка, не може да не предизвиква тревога намерението на САЩ да трансформират WADA под контрола и с активното участие на собствената си антидопингова агенция (USADA). Това със сигурност би довело до още по-голямото засилване на американските позиции във WADA, включително чрез инкорпорирането в ръководството на агенцията на свързани със САЩ (или лобиращи за техните интереси) лица. Така Вашингтон ще си гарантира изключителното право да налага посредством WADA решения за отстраняването на спортисти от държави, които по една или друга причина, се смятат за противници на САЩ, от международните състезания.

Според мнозина експерти, „реформираната“ под надзора на USADA Агенция ще получи правота напълно самостоятелно (т.е. без санкциите на МОК, отделните международни федерации и националните олимпийски комитети) да взема решения за налагането на санкции и (не)допускането до състезания, както и да осъществява сама (т.е. безконтролно) разследванията на евентуални употреби на забранени вещества или корупционните скандали.

В тази връзка ще напомня, че напоследък непрекъснато излизат нови факти, че на фона на изключителното строгото отношение към руските, българските и някои други спортисти, WADA тотално игнорира използването на забранени вещества от американските, британските, норвежките или германските им колеги. Което поставя под много сериозен въпрос обективността на нейното ръководство и потвърждава опасенията, че то просто обслужва определени геополитически интереси, нямащи нищо общо със спорта.

Posted on 06.11.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Статията е взета от сайта на списание „Геополитика“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: