Пол Крейг Робъртс: САЩ изпаднаха в ярост, че наемниците им от ИДИЛ търпят поражение


Пол Крейг Робъртс: САЩ изпаднаха в ярост, че наемниците им от ИДИЛ търпят поражениеЗащо чуваме само за „хуманитарната криза в Алепо”, а не и за хуманитарните кризи в други райони на Сирия, където злокобните сили, управляващи във Вашингтон, подстрекават своите наемници от „Ислямска държава” да избиват сирийския народ? Защо не чуваме за хуманитарната криза в Йемен, където САЩ и американският васал Саудитска Арабия изтребват йеменските жени и деца? Защо не чуваме за хуманитарната криза в Либия — страна, която Вашингтон разруши и хвърли в хаос? Защо не чуваме за хуманитарната криза в Ирак, продължаваща вече 13 години, или за хуманитарната криза в Афганистан, която навърши 15 години?

Отговорът е, че кризата в Алепо всъщност е криза на Вашингтон, чиято наемна армия „Ислямска държава” понася поражения под ударите на сирийската армия и руските ВКС. Обама и убийцата Хилари (някога ухилена произнесла отвратителното „Ние дойдохме, ние видяхме, той умря”, когато й съобщиха за ужасяващия линч над Кадафи) изпратиха джихадистите да унищожават Сирия, а сега самите терористи на свой ред са унищожавани. Режимът на Обама с помощта на западните продажници полага усилия да спаси ислямистките си наемници, създавайки около тях димната завеса на т.нар. „хуманитарна криза”. Такова лицемерие е обичаен маниер на поведение за Вашингтон. Ако режимът на Обама поне малко се интересуваше от някаква „хуманитарна криза”, той нямаше да организира хуманитарните кризи в Сирия, Ирак, Афганистан, Либия и Йемен.

Ние сме в разгара на президентска кампания, в която никой не задава въпроса защо Вашингтон твърдо е решил да свали демократично избраното сирийско правителство, подкрепяно от сирийския народ. Никой не пита защо клоунът от Белия дом се стреми да отстрани президента на Сирия като насъсква срещу сирийския народ финансираните, въоръжавани и обучавани от САЩ джихадисти, които оплетените в лъжи лицемери наричат „умерени бунтовници”. Разбира се, Вашингтон не разполага с приемлив за обществото отговор на тези въпроси, точно поради това те въобще не се задават.

Истината се състои в това, че американската стратегия цели да дестабилизира Иран, после мюсюлманските провинции на Руската федерация и мюсюлманската провинция на Китай като замени стабилните правителства с хаоса на джихадизма. В Ирак, Либия и Сирия имаше стабилни светски общества, в които силната ръка на правителствата предотвратяваше религиозните борби между различните мюсюлмански секти. След като свалиха светските правителства в Ирак и Либия, а в момента полагат усилия да постигнат същото в Сирия, отстранявайки от власт президента Асад, Вашингтон разчисти пътя за тероризма и създавания от него хаос. Защото в Близкия изток нямаше тероризъм, преди Вашингтон да го предизвика със своето военно нахлуване, с бомбардировките и изтезанията.

Джихадистите, които Вашингтон използва, за да свали Кадафи, се появиха на сирийска територия, след като британският парламент и руското правителство блокираха плановете на Обама за военна агресия в Сирия. И тъй като беше лишен от възможността за пряка военна намеса против правителството в Дамаск, Вашингтон прибягна към своите наемници. Цялото войнство от подкупни американски медии, услужливо подпомогна Обама с пропагандната лъжа, че ислямистките терористи били сирийски демократи, бунтуващи се срещу „диктатурата на Асад”. Тази очевидна лъжа, съшита с бели конци, беше повтаряна така често, че съзнанието на много хора вече я възприема като истина.

Вече няма каквато и да е връзка между събитията в Сирия и първоначалното оправдание, използвано от Вашингтон, за да разпали пожара на насилието в Близкия изток. За такова първоначално оправдание послужи трагедията от 11септември 2001 г. Тя беше използвана от САЩ, за да нападнат Афганистан под лъжливия претекст, че талибаните били прикривали Осама бен Ладен, нарочен от американците за „мозъка” на нападенията в Ню Йорк. Всъщност по онова време той вече е в пакистанска болница смъртно болен от бъбречна недостатъчност.

Бен Ладен беше придобивка на ЦРУ, използвана против Съветския съюз в Афганистан. Той не е извършителят на нападенията от 11 септември, нито пък такива са талибаните. Но западните развратни медии прикриха лъжата на Джордж Буш, а обществеността беше измамена с фразата: „трябва да ги победим в чужбина, преди да ни нападнат в дома ни”. Разбира се, мюсюлманите нямаха намерение да ни нападат у дома и правителството знаеше това много добре и затова ги допускаше като бежанци от войните на Вашингтон.

11 септември беше „новият Пърл Харбър”, от който американските неоконсерватори имаха нужда като предлог, за да разпалят своите войни в Близкия изток. Според тогавашния министър на финансите тема още на първото заседание на кабинета на Буш, което той свиква като новоизбран президент, е била военната инвазия в Ирак. Това става преди 11септември 2001 г. и показва, че войните на Вашингтон в Близкия изток са били планирани много преди нападенията в Ню Йорк.

Неоконсерваторите, като хвърлят в хаос Близкия изток, преследват целта от една страна да отстранят организираната съпротива срещу Израел, и от втора — да създадат джихадистки формирования, които да използват за дестабилизация на страни като Русия, Иран и Китай, препречили пътя към еднополюсното световно господство на САЩ.

Във Вашингтон смятат, че след рухването на Съветския съюз САЩ имат право на това. Както вече беше казано, обявеният за „мозъка” на атаките от 11 септември Осама бен Ладен, вече беше смъртоносно болен и естествено не можеше да ръководи терористична война против САЩ от някаква пещера в Афганистан. Талибаните бяха съсредоточили усилията си за установяване на свое управление в страната, а съвсем не върху това да се опълчат на Запада. При все това Афганистан беше нападнат и кръвопролитната война там продължава и до днес.

След като взриви в Афганистан сватби, погребения, пазари и детски футболни мачове, Вашингтон се насочи към Ирак. Нямаше никакви прояви на войнственост на тази страна към САЩ, а инспекторите на ООН по въоръженията бяха казали, че Ирак не притежава оръжие за масово унищожение, както твърдяха САЩ.

„Прес-титутките” от американските медии помогнаха на администрацията на Буш да внуши на американците лъжата, че над САЩ ще се издигне гъбата на ядрената бомбардировка, ако не побързат да нападнат Ирак. Багдад не разполагаше с ядрено оръжие и всеки го знаеше, но за Вашингтон фактите бяха без значение. За да постигнат скритите си завоевателни цели, САЩ използваха страха на хората и твърдяха: „Ние трябва да ги убием там, за да не могат те да ни убият тук”. И така Ирак, една стабилна светска държава, беше превърната в развалини.

Либия беше поредната жертва. Кадафи не пожела да подкрепи т.нар. Африканско командване на въоръжените сили на САЩ. Нещо повече, Китай разработваше нефтените находища в източната част на Либия. Вашингтон вече беше обезпокоен от руското присъствие в Средиземно море и не искаше и Китай да бъде там. Ето защо Кадафи трябваше да си върви…

Следващият беше сирийският президент Асад, срещу когото САЩ монтираха фалшиви доказателства, че бил използвал химически оръжия срещу бунта, провокиран от самия Вашингтон. Никой не повярва на американската лъжа, дори и британският парламент. Неспособна да получи подкрепа за военна намеса, психопатичната Хилари Клинтън изпрати в Сирия джихадистите, които Вашингтон вече беше използвал за съсипването на Либия, със задача да свалят президента Асад.

Руснаците, които до този момент бяха толкова наивни и лековерни, че вярваха на САЩ, накрая проумяха, че нестабилността, която Вашингтон подклажда, е насочена против тях самите. Руското правителство сметна, че Сирия е тази червена линия, която не бива да бъде премината, и по молба на сирийското правителство се намеси с военни средства против подкрепяните от Вашингтон ислямисти.

В резултат Вашингтон се вбеси и сега заплашва да извърши поредното престъпно нарушение на международното право, като предприеме открита агресия против Сирия. Тази безразсъдна стъпка би вкарала Вашингтон във военен конфликт с Русия, а като последица от това и с Китай. Преди да дадат възможност на САЩ да сложат началото на такъв опасен конфликт, европейците би трябвало да имат предвид предупрежднието на Сергей Караганов, представител на руското Министерство на външните работи, че Русия никога повече няма да се сражава на собствена територия и че ако

НАТО посегне на ядрена сила като нея, ще бъде наказана.

Това, че правителството на САЩ се състои от престъпно безумни хора, би трябвало да плаши всеки човек на земята. Убийцата Хилари е готова да влезе в конфликт с Русия. На свой ред Обама, „прес-титутките”, върхушките на двете големи партии — Демократическата и Републиканската, правят всичко, което е по силите им, за да поставят в Белия дом президент, който ще доведе конфликта с Русия до възможно най-високата степен на реализиране. Животът на планетата е в ръцете на престъпни безумци.Това е истинската хуманитарна криза за човечеството.

Posted on 03.11.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: