Създава ли Русия аналог на ЕС – Евразийски икономически съюз


Създава ли Русия аналог на ЕС - Евразийски икономически съюзПрез последните две години заработи пълноценно Евразийският икономически съюз (ЕАИС). Засега в новото обединение влизат пет бивши републики на СССР: Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения, но то обяви, че е отворено за нови членове.

Първоначално, след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, върху основата на бившите съюзни републики възникна ново обединение – Общността на независимите държави (ОНД), но то твърде бързо започна да изпълнява изключително представителни функции. През 2009 година бе сменено от новия Митнически съюз.

През 2010 година съюзът започна да действа на територията на Русия и Казахстан, а през 2011-а към него се присъедини и Беларус. След това на границите на тези страни бе отменен митническият контрол и бе разрешено да се оформя документацията на стоките на която и да е от тези три външни граници. След това през 2015 година към съюза решиха да се присъединят други републики от бившия СССР: Армения и Киргизстан.

„ЕАИС е необходим, за да се запазят и подсилят икономическите връзки между странните, които някога са били част от една държава – СССР, а след разпада му значително са се отдалечили една от друга в икономически смисъл“, казва научният сътрудник от Международната лаборатория за изследване на международната икономика на Института за приложни икономически изследвания на Руската академия за народно стопанство и държавна служба (РАНХиГС) Евгений Гушчин. Освен това, по думите му, ЕАИС трябва да стане площадка за интеграция на икономиките на неговите членки в световната система.

„Съвременната тенденция е такава, че в света се оформят няколко големи търговско-интеграционни блокове и ЕАИС“, допълва Гушчин. Според него още сега може да се твърди, че ЕАИС е по-ефективен от ОНД и, преди всичко, когато става дума за изпълнението на взетите решения.

Могат да се откроят три главни причини за успеха на ЕАИС, казва Евгений Гушчин. Първо, това е историческата и културната общност на страните от Съюза – все пак на страните, които някога са били в състава на една държава, им е много по-лесно да се интегрират, отколкото на страните без такъв опит. Второ, именно политическата воля на страните-участнички определя стратегическото направление на икономическата интеграция в Евразия. Трето, основният орган на управление е Евразийската икономическа комисия, чиято високопрофесионална работа съдейства за диалога и изглаждането на противоречията между страните-членки на ЕАИС.

 Принципи на работа

„Като наднационално обединение, ЕАИС предполага много по-дълбока  интеграция на страните-участнички в сравнение с ОНД, съпоставима по дълбочината си с интеграцията в рамките на ЕС“, казва финансовият анализатор на ГК „Финам“ Тимур Нигматулин.

По-специално ЕАИС позволява на страните-участнички кардинално да намалят различни по характер нестокови ограничения, да облекчат движението на капитали и трудовите ресурси. При други равни мултипликационни фактори ефектът от обединението в дългосрочна перспектива ще увеличава с до 0,5% брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия годишно, а на по-малките участници – с до 1% от БВП годишно, е пресметнал Нигматулин.

„ЕАИС до голяма степен сформира общия пазар за страните, които влизат в него“, коментира Сергей Хестанов, съветник по макроикономика на генералния директор на „Откритие Брокер“ („Открытие Брокер“). По думите му основната роля в тази организация е премахването на търговските бариери и за по-голяма част от групите стоки този механизъм работи.

На първия етап ключови направления по интеграционната дейност на страните от Съюза станаха митническото сътрудничество, търговията и техническото урегулиране. Участниците в съюза бяха изправени пред главната задача – да разработят единно правно поле по ключови направления на работата, за да се създадат условия за начало на хармонизацията на националните законодателства.

През 2010 година влезе в сила Митническият кодекс и в трите страни: в Русия, Беларус и Казахстан заработи единна система за регулиране в тази сфера. Приети бяха нормативни документи по митническото администриране, включително и единни правила за деклариране на стоките, заплащането на митническите такси и единни митнически режими. Благодарение на това значително намаля броят на документите, необходими за регистрацията на митническите декларации, а на границите на страните участнички в споразумението бе отменен митническият контрол.

След това през февруари 2012 година се появи единният орган на управление за съюза – Евразийската комисия. През януари 2012 година бяха приети 17 основни международни споразумения, оформящи Единното икономическо пространство. Изграждането на Единно икономическо пространство предполагаше да бъдат гарантирани така наречените четири свободи: движение на стоките, услугите, капитала и работната сила.

Работата по задълбочаването на интеграцията между участниците в икономическия проект, извършена на този етап от формирането на Единното икономическо пространство, позволи на държавите да осигурят условия за създаването на ЕАИС, който започна да действа от 1 януари 2015 година.

Наред с други регламенти новият договор определи правните основи на единния пазар на услугите. В договора, например, бяха определени общите принципи на техническото урегулиране. Те включваха задължителните изисквания към продукцията и свързаните с нея процеси – от проектирането и производството до преработката. Към октомври 2016 година в списъка с приетите технически регламенти на Евразийския икономически съюз имаше вече 36 документа, 34 от които бяха влезли в сила.

„ЕАИС успя да създаде условия за укрепване и развитие на  търговско-икономическото сътрудничество между страните-членки“, отбелязва Евгений Гушчин. По думите му за това говори, например, статистиката за обемите на външната търговия на Русия през 2015 година, в условията на общия спад на обемите на износа и вноса, с партньорите от ЕАИС те са се свили по-малко, отколкото с другите страни по света.

През 2015 година към Договора за съюза се присъединиха Република Армения и Киргизката Република, които още от 2012 година водеха подготвителна работа. При това по съдържание и степен на интеграция Евразийският икономически съюз в световната практика е вторият пример за икономически съюз след Европейския съюз.

Втори Евросъюз?

По думите на Евгений Гушчин, когато се прави сравнение между ЕАИС и Евросъюза, първо трябва да съобразим изискванията си, имайки предвид възрастта на ЕАИС.

„ЕС има много дълга история на развитие на интеграцията, която води началото си още от Европейското обединение за въглища и стомана, създадено след края на Втората световна война. Дълбочината на интеграция, достигната в обединена Европа, засега липсва на ЕАИС“, казва Гушчин. Само че, според думите му, опитът от работата на ЕС, както положителният, така и отрицателният, без съмнение, е бил взет под внимание при създаването на ЕАИС.

„Като цяло процесът на изпълнение на такъв голям международен проект като ЕАИС не може да бъде определен еднозначно като успешен или обратното. При първичното обединение икономическите и политическите интереси на страните-участнички, засягащи сферите на влияние на националния елит, се преплитаха“, казва Александър Егоров, водещ анализатор в ГК TeleTrade. По думите му, в сравнение с ОНД,

Евразийският икономически съюз е много по-жизнеспособна организация, защото в основата на обединението са били заложени икономическите интереси на участниците.

„За разлика от ОНД, ЕАИС не е политически, а икономически съюз. Без тясна интеграция с другите икономически блокове ЕвразЕС ще се развива твърде бавно, защото, изключвайки Русия, икономиката на другите държави е твърде малка в сравнение с руската (по-малко от 10% според обема на БВП)“, казва началникът на управлението на операциите на руския фондов пазар ИК „Фридом Финанс“ Георгий Вашченко.

По-специално, през октомври 2016 година започнаха преговори за създаване на зона за свободна търговия между ЕАИС и Китай във формата „пет плюс едно“. При успех на преговорите ще може да се говори за сформирането на специално евразийско партньорство според широките разбирания.

Posted on 24.10.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: