Свръхзвуковият изтребител-прехващач МиГ-31 – без аналог по ключови параметри


Свръхзвуковият изтребител-прехващач МиГ-31 - без аналог по ключови параметриДвуместният свръхзвуков изтребител-прехващач МиГ-31 (според кодификацията на НАТО Foxhound – „Фоксер“) е първият съветски боен самолет от четвърто поколение.

МиГ-31 може да прехваща и да унищожава всякакви цели: от нисколетящи спътници до крилати ракети. Група прехващачи контролират голяма участък от въздушното пространство, насочвайки към целта изтребителите и наземните комплекси на противовъздушната отбрана (ПВО).

Максимална маса на излитане: 46,2 т
Максимална скорост на полета: 3000 км/ч (на голяма височина), 1500 км/ч (на малка височина)
Практически таван: 20,6 км
Максимална бойна натовареност: 9 т

Заради уникалните възможности на бордовия радиоелектронен комплекс руските летци нарекли самолета „летяща радиолокационна система“. Основният елемент на комплекса е системата за управление на оръжията „Заслон“, която е първата в света с фазирана антенна решетка (ФАР). ФАР се отличава от класическия радар с това, че позволява лъчът да се премества при неподвижна антена, а също и да сформира необходимото количество лъчи, следейки няколко цели едновременно.

„Заслон“ може да открие 24 обекта на разстояние 200 км. Бордовият компютър избира четирите най-опасни цели и насочва към тях ракети от клас „въздух – въздух“ с голям радиус на действие. По други четири цели (максималното количество на целите за едновременна атака е осем) работят ракети със среден и малък обсег или пък техните координати се предават на изтребители и зенитно-ракетни комплекси на земята.

При модернизираната система „Заслон-М“, с която руската армия започна да се въоръжава от 2008 година, максималният радиус за откриване на въздушни цели е увеличен до 320 км.

Експерти твърдят, че днес в света, а и през идните 10-15 години няма да има авиационен комплекс, който да може да се сравни с МиГ-31. Всички съвременни изтребители (освен самолетите от пето поколение) не са в пълна степен свръхзвукови, тъй като при тях времето на полет при свръхзвукова скорост е ограничено от 5 до 15 минути заради различни по характер ограничения в конструкцията на машината.

Продължителността на полета на МиГ-31 със свръхзвукова скорост е ограничена единствено от запасите на гориво. Нещо повече, МиГ-31 може да премине звуковата бариера в хоризонтален полет и в режим на набиране на височина, докато повечето свръхзвукови самолети преминават на скорост М=1 при полегато пикиране.

 

Posted on 24.10.2016, in Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: