САЩ – МЕЖДУ ШАНТАЖА И ИЛЮЗИИТЕ


САЩ - МЕЖДУ ШАНТАЖА И ИЛЮЗИИТЕИНТЕРВЮ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РФ СЕРГЕЙ ЛАВРОВ ПРЕД РУСКИЯ ТВ „ПЕРВЫЙ КАНАЛ“

– Как може да се преговаря с американците? В сложни преговори се стигна до споразумение за Сирия, а те удариха по сирийските позиции.

– Трудно. Още по-трудно е да се стигне до изпълнение на договореното. Първото изискване в споразумението, което бяхме постигнали с американците като съпредседатели на Международната група в подкрепа на Сирия (МГПС), бе да се разграничи умерената опозиция, с която работи американската коалиция, от терористите. То и досега не е изпълнено, въпреки че още през февруари ни обещаваха, че това ще бъде направено за две седмици. Задължението за деблокиране на пътя „Кастело” за безопасна доставка на хуманитарна помощ в източната част на Алепо бе разписано в детайли, до метър, включително и разстоянието, на което трябва да се изтеглят правителствените сили и опозицията. Американците заявиха, че не могат да го изпълнят, защото опозиционерите не ги слушат. Такива примери са много.

– Може би, американците не искат стабилизация в Сирия?

– Има такива, които са за завръщане към руско-американското споразумение. Те настояха и за продължаване работата в рамките на МГПС. Но във Вашингтон има и група, която надава глас освен дипломацията да се използва и сила. В медиите „изтече” информация, че с крилати ракети може да бъдат ударени летища на сирийските ВВС. Това са твърде опасни игри, като се има предвид, че по покана на законното правителство на Сирия там се намират две наши бази — на ВКС в Хмеймим, и на ВМФ — в Тартус, както и сили на ПВО за защита на нашите обекти. По-голямата част от военните на САЩ разбират, че трябва да проявяват благоразумие и да не се ръководят от емоции и мимолетни приливи на агресивност. Като цяло обаче не виждаме обща стратегия.

Това се проявява и по отношение и на коалицията на САЩ с Джабхат ан Нусра. САЩ нанасят удари по ИДИЛ, които зачестиха едва след намесата на Русия. При това американските бомбардировачи често се завръщат в базите си с неизразходвани боеприпаси. Така ефективността е много ниска — по някои оценки 15 – 20%. Ние обръщахме внимание на факта, че дори този „щадящ” режим към ИДИЛ изглежда интензивен на фона на това, че Джабхат ан Нусра въобще не се пипа. Питах Кери не е ли скрит тук замисълът да се пощади тази терористична организация и на определен етап да бъде превърната в основна сила срещу Башар Асад. Той се кле е кръсти, че не е така и че те воюват с нея. Факти за сериозна битка срещу Джабхат ан Нусра обаче няма. Подозрение предизвикват призивите руските и сирийските ВВС да спрат полетите над Алепо, защото основна сила там е Ан Нусра, но много умерени опозиционери, попаднали в обкръжение, се били приютили под нейното крило. Затова не трябвало да пипаме Ан Нусра, защото е нехуманно към „нормалните момчета”, а с организацията ще се борим после. Това „после” никога не настъпва. Така се получава затворен кръг.

– Откъде идва идеята да се бомбардират сирийските летища?

– Това прозвуча във Вашингтон. От анонимни източници изтече информация, че в Белия дом планират обсъждане на различни възможности и такъв вариант също звучал. Мисля, че „горещите глави” там все пак, ще бъдат успокоени. Ако се повторят удари като този, който през септември бе нанесен на обкръжената от терористите сирийска армия в град Дейр ез Зор, няма да може американците пак да обяснят това с „грешка”. Още повече, че само ден по-късно официален представител на Пентагона заяви, че операцията е била подготвяна два дни.

– За какъв срок би могло да се постигне стабилност в Сирия в случай на прекратяване на военните действия?

– Няма да е бързо. Там трябва да се работи паралелно по всички направления. Те искат да спрем огъня за седмица, да пуснем хуманитарната помощ и едва тогава опозицията ще благоволи да седне на масата за преговори. Така няма да стане. Подобна позиция не работи и при никакви други конфликти. Важното е всички участници в конфликта да виждат перспектива. Вече пети месец една от няколко опозиционни групи блокира възобновяването на преговорите и шантажира всички. Никой не може да направи нищо с нея, а според мен — не искат. Искат да я облагодетелстват.

– Русия постави твърди изисквания по повод споразумението за утилизация на оръжейния плутоний, свързани и със санкциите, и с понесените щети. Защо въпросът се разширява и какво очакваме от американска страна?

– Споразумението предвижда унищожаване на плутония така, че да не може повече да се използва за военни цели и дава право на всяка от страните да излезе от него в случай на коренна промяна на обстоятелствата. Това е фиксирано във Виенската конвенция за правото на международните договори от 1969 г. Ние отбелязваме коренна промяна на обстоятелствата в проявите на агресивна русофобия, която сега е в основата на политиката на САЩ към Русия. Не става дума само за риторика, а за стъпки, които реално засягат нашите национални интереси, заплашват нашата сигурност. Това е приближаването на НАТО и нейната военна инфраструктура до нашите граници, разполагането на американски тежки въоръжения, на авиацията на НАТО, на ПРО — и в европейския и азиатския сегмент от периметъра на нашите граници. Това са и санкциите, които са проява на неприятелски, дори враждебни действия. Договорът бе подписан, когато отношенията ни бяха нормални и никой не се намесваше във вътрешните работи на другия.

САЩ ни подозират в киберпрестъпления?

– Когато обсъждахме темата с Джон Кери, аз му предложих да организираме консултации, защото и ние не искаме наши граждани да се занимават с киберпрестъпност, защото може да се обърне срещу нас, а и не искаме да нанасяме ущърб на другите. Сега, на фона на предизборните дебати, сме свидетели на истерична кампания. Обвиняват ни, че сме проникнали в сайтовете на Демократичната партия, на Пентагона и др. Тук ще напомня един важен факт. През ноември 2015 г. във връзка с подобни постоянни обвинения в киберпрестъпления Генералната прокуратура на РФ с официално писмо предложи на колегите си във Вашингтон сътрудничество в пресичането на киберпрестъпността. Отговор от министерството на правосъдието на САЩ така и не получихме, накрая устно отговориха, че не са заинтересовани от това. Целият им интерес е само да създават плашила, а след това да бягат от обсъждане на конкретните факти.

– Защо Америка се държи като обидена? Нали е хегемон? Притежава огромна икономическа и военна мощ.

– Тук не са изключени и личните чувства. Чувството, че нещо не се получава, че макар и постепенно всемогъществото си отива. Столетия наред Западът като цяло е управлявал света. Да, имаше Съветски съюз, но това беше изолиран епизод по историческите мерки и затворен в себе си свят. Когато тази аномалия приключи — защото нашето затворено общество беше аномалия, всички решиха, че сега Русия ще се свие и всичко ще бъде наред. Те ще продължат, както е било от XVI-XVII век, да установяват правилата и всички да ги слушат.

Сбъркаха. Прекалените очаквания, че след 1992 г. Русия им е в кърпа вързана, завършиха с махмурлук. Просто защото силно искахме да направим страната си самостоятелна, с достоен живот и да се гордеем с нея. Както заяви президентът Путин, нашата страна има право да бъде силна, при това без да отказва това право на никой друг и без да натрапва на никого рецепти.

– Странно отношение към света: да си мислиш, че която и да е страна „ти е вързана в кърпа”. Не е ли опасна подобна позиция?

– И тук присъства личният момент. Аз не си спомням нито един случай, в който президентът Путин да си е позволил да изрази и най-малкото неуважително отношение към когото и да било от своите колеги, каквото да са си позволявали да говорят или да предприемат те по адрес на Русия. Обратно, в някои западни столици „еталон за добри маниери” стана съревнованието да се злослови по адрес на Владимир Путин.

– Това не е ли истерия?

– Има елемент на детска обида. Ето, обвиняват ни, че едва ли не ръководим американската предизборна надпревара и определяме фаворитите. Същевременно само преди две години беше заявено: „Русия е регионална държава и трябва да си знае мястото”. Политикът никога не бива да затваря вратите. Иначе показва, че не си владее нервите. Той винаги трябва да има няколко варианта за развитие на събитията, отговарящи на интересите му. Никога обаче да не разчита на вариант, който е изключително само в негова полза, а останалите ще козируват: „Слушам, сър”. Такъв вариант няма. А сега вече никога няма да го бъде.

– Кога рисковете и нестабилността в света са били по-големи — по време на студената война или сега?

– Това са различни епохи и е трудно да се сравняват. Сега от гледна точка на глобалната стабилност времената са по-некомфортни и безпокойни. Тогава светът беше биполярен, имаше сурово, но стабилно противостоене. Имаше повече яснота. Възникващите тогава конфликти, макар някои от тях да бяха много кръвопролитни, все пак бяха периферни. Съветският съюз и САЩ никога не се изправиха директно един срещу друг. Те много добре разбираха, че стълбът на глобалната стабилност е в негласното, а в някои документи — и гласното, договаряне помежду им. Сега има много повече играчи. Ядрените държави са повече. Във всички райони на света стана много по-неспокойно, включително там, където са неофициалните ядрени държави. Възникна и международният тероризъм.

– Да се надяваме, че руската дипломация ще внесе съществен принос, за да не позволим на тероризма да се разпространява.

– Освен дипломацията имаме още няколко съюзника: Въздушно-космическите сили, армията и флотът.

(С големи съкращения)

Posted on 17.10.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: