С „Турски поток“ Украйна ще загуби статута си на незаменим транзитьор на газ


С "Турски поток" Украйна ще загуби статута си на незаменим транзитьор на газКакто стана известно в понеделник вечерта министрите на енергетиката на Русия и Турция в присъствието на президентите на двете страни – Владимир Путин и Реджеп Ердоган, подписаха междуправителствено споразумение за реализацията на проекта „Турски поток“.

„Мини-сензацията“, обаче, не е самото подписване на споразумението, за което се говореше отдавна, а фактът, че двете тръби на „Турски поток“ ще бъдат построени практически едновременно, пише във вторник (11 октомври) сайтът „На линия“ в анализ по темата.

Авторът на материала анализира защо в междуправителственото споразумение е предвидена възможност за отмяна на строителството на втората тръба по желание на „Газпром“ и защо тази втора тръба е едновременно проблемна и важна.

Изначално проектът („Южен поток“, първообразът на „Турски поток“) предвиждаше изграждането на четири тръби, всяка от тях с капацитет 15,75 млрд. куб.м газ или общо 63 млрд. куб. м. Оттогава обаче много неща се промениха: временната разлъка на Русия с Турция насочи усилията приоритетно към „Северен поток-2“.

В резултат южното направление остана само с две тръби от по 15,75 млрд. куб.м (31,5 млрд).

За това съкращаване на обемите имаше и обективни обстоятелства: по-слабата платежоспособност на Южна Европа в сравнение със Северна, както и наличието на повече бъдещи конкуренти в региона (газът от Азербайджан, а вероятно и от Източното Средиземноморие).

С първата тръба всичко бе ясно – директен подводен газопровод до Турция, който да замени тези 15  млрд. куб. м. газ, които сега страната получава чрез Украйна.

С втората тръба, която трябва да транспортира руския газ до някои страни от южна Европа (на първо място – Гърция и България), няма яснота по ред причини.

Първо, ЕС така и не формулира ясна позиция по възможните варианти за преминаването на тръбата през европейска територия.

Второ, вариантът с извеждането на тръбата в България и по-нататък – към Европа (не през Турция) изглежда по-изгоден от „формално-икономическа“ гледна точка, ако оставим настрана всички политически фактори и регулаторната политика на ЕС.

Трето, решението за достъп до ЕС през Турция на практика означава създаването на нова „транзитна“ страна.

По своему и двете решения (Турция или България) не са идеални, на така или иначе трябва да бъде направен избор.

Сигналът, че изборът няма да е в полза на България, бе даден през септември, когато „Газпром“ игнорира конференцията във Варна за създаването на българския газов хъб.

Впрочем, това все още не означава, че втората тръба въобще ще се строи скоро. Основният проблем продължава да е негативното отношение на Еврокомисията към новия газопровод за руски газ. И ако на север може да се разчита на лобистките възможности от страна на бизнес-партньорите в Германия, то на юг няма толкова мощен контрагент.

Въпреки това втората тръба залегна в плановете. Предвиждаше се и двете тръби да бъдат пуснати до края на 2019 г., когато изтича украинският транзитен договор.

През кои страни бе разчетено да мине втората тръба?

На първо място това бяха България и Гърция. Румъния практически успява сама да задоволи потребностите си от газ (руският внос е само 0,2 млрд. куб.м.), а обемите за Молдова са незначителни.

Особеното на двете страни е, че газът няма как да стигне до тях по северното направление (или пък ще струва много скъпо) – и проблемът не е толкова в дължината на маршрута, колкото в наличието на известни логистически трудности.

За „захранването“ на двете страни не е задължително дори да се строи нова тръба – достатъчно е да се пусне Трансбалканския газопровод (по който в момента минава газът по маршрута Украйна-Румъния-България-Турция), само че в обратна (реинверсна) посока.

Подобна схема би позволила да не се изграждат нови тръби за ЕС, а само да се направят минимални промени в газотранспортната система, като се обърнат потоците на газа. Разбира се, тези изменения трябваше да се съгласуват с Еврокомисията.

Но обемът на газа за България/Гърция/Румъния/Македония съставлява максимум 6 млрд куб. м.

Къде ще отидат останалите над 9 (15,75 минус 6) млрд?

На теория те биха могли да отидат към газопровода на основата на проекта „Посейдон“ (с мощност до 8 млрд куб. м.), който „Газпром“ обсъждаше още през пролетта. Газът по тази тръба щеше да стига до южна Италия.

Това, от своя страна, щеше да позволи намаляването на обемите на газ, постъпващи в Италия от север (чрез „Северен поток-2“).

Но реализацията на тръбата към Италия (която се явява изцяло нов проект на територията на ЕС) също е под въпрос. Този вариант се обсъждаше в момент, когато медиите започнаха да съобщават за вероятни нови санкции срещу Русия, насочени към спирането дори на „Северен поток-2“.

В този случай втората тръба през Румъния и България би била, макар и частично, оправдана.

От наследството на „Южен поток“ все пак остана нещо: подводната инфраструктура на територията на Русия и вече закупените тръби за морския участък.

Само че, ако преди година се смяташе, че трудностите на „Газпром“ с Турция и България ще наложат удължаването на транзитния договор с Украйна и след 2019 г., то днес ситуацията е коренно различна.

Възможното едновременно строителство на двете тръби на „Турски поток“ означава, че Украйна ще загуби транзита не само за Турция, но и за Гърция и България. И макар обемите за последните две страни да са относително малки, тя все пак ще загуби статута си на незаменим транзитьор на газ.

 

Posted on 12.10.2016, in Анализи, Балканите, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: