Сатанинските планове на САЩ продължават!


Сатанинските планове на САЩ продължават!На европейските лидери Вашингтон казва – приемайте още мигранти, но те самите си затварят границите.

Преди 15 години, светът бе фо­кусиран върху една-единстве­на новина – на 11 септември 2001 г. двата най-високи не­бостъргача в Ню Йорк се срутиха в пламъци. По официални данни заги­наха 3170 човека. Най-често чуваният коментар беше „светът вече не същи­ят”.

Всички правителства на европей­ските държави направиха показна траурна церемония, някои обявиха на­ционален траур в държавите си.

Сега на мода е ИДИЛ или ДАЕШ, или „Ислямска държава“.

Тогава, през 2001 г. на мода беше Ал Кайда. Мистична ислямска органи­зация, на която приписваха атентати и убийства и с която плашеха за лека нощ децата на благообразния и пре­ливащ от евроатлантически ценности Запад. Като доказателство, че именно ислямски фундаменталисти са извър­шили атентатите в Ню йорка бяха по­казани личните карти на някои от тях. Хилядите талантливи и обективни жур­налисти от западните и българските медии не зададоха простичкия въпрос: как така оцеляха именно личните кар­ти на терористите при развитата при пожара температура над 1000 граду­са, при която стоманата се топи? И кой терорист си носи автентичната лична карта, когато отива да прави атентат?

Огнеупорните лични карти, по-из­държливи от стомана и титан, дадоха веднага повод на американското пра­вителство да започне военни дейст­вия и да въведе закон против теро­ризма, който дава право на властите да ви следят, подслушват, обискират и арестуват без никакви прокурорски и съдебни лигавщини.

БЕШЕ НАПАДНАТ АФГА­НИСТАН. ЗАЩО АФГА­НИСТАН?

Интересът е стар. Британски. Там британците са отглеждали опиум още преди средата на 19-ти век. Чували ли сте за Опиумните войни? Те са се во­дили между 1839 и 1858 година. През 1839 г. Англия напада и превзема Аф­ганистан. Англичаните са замислили да залеят изтока с опиум, от който се печели между 500 и 1000 % чиста пе­чалба. Афганистан е идеалното поле за сеене на мак, от който се прави опиу­мът. 15-хилядна британска войска, во­дена от Джон Кийн нахлува в Афга­нистан от Индия и превзема Газни и Кабул. На власт е сложена марионетна­та фигура Шах Шаджа. В Кабул е ос­тавен голям британски гарнизон. Съ­щата година започва първата опиумна война между Китай и Англия. Китай­ците се опитват да спрат продажби­те на опиум от англичаните в Кантон. Британската флота и армия ги напада. За няколко години англичаните овла­дяват Кантонамой, Нинсян, Шанхай и Чзънцян. А затова, че завземат Хон­конг, Китай плаща на Англия 20 мили­она долара „обезщетение”. Уникален случай, в който агресорът е обезщетен от жертвата си. След военните победи на англичаните пет китайски приста­нища са отворени за свободен внос и продажба на опиум, което дотогава е било забранено.

Печалбата, както казах е космиче­ска, надхвърля понякога 1000 %. Тя влиза главно в държавното лондонско кралско акционерно дружество „Из­точноиндийска компания”, създаде­но още през 1600 г. Но в далаверата се включват и американци. Всеки е чу­вал за Стив Форбс – милиардер, кой­то издава и едноименното списание, в което правят класации на световните милиардери. Неговият прадядо Джон Форбс забогатва точно през тия годи­ни от продажба на опиум в Китай, връ­ща се в САЩ и заедно с други магна­ти започва да изкупува компании и да ги уедрява.

Така, че Афганистан е важен – през 19 век за Англия, през 20-ти век – за САЩ, като маково поле и производ­ство на опиум. Но не само.

През 20-те години н миналия век англичаните още държат ръка над Аф­ганистан и го използват за база за ди­версии срещу Съветска Русия. Под­купват старейшини, водачи на кланове за тази дейност. Когато на влас идват Аманулах Хан, който започва социал­ни светски реформи в полза на наро­да си, англичаните финансират бунто­ве срещу него – колко познато и днес, нали? И тогава за първи път афганис­танското правителство се обръща за помощ към съветското правителство, за да защити своя суверенитет и на­чин на живот. Съветската помощ спа­сява властта на патриота на своя на­род Аманулах Хан. За четири години, после англичаните организират нови вълнения и бунтове, в тях се включ­ва нашумелият агент на английските служби Лорънс Арабски, който е раз­бъркал преди това Близкия изток, та­ка че и днес още горят огньове. След­ва любимият „износ на демокрация“ на Англия и после САЩ – превратът. Аманулах Хан е свален, идва марио­нетно правителство на Англия. След което обаче Надир Шах взема властта от узурпаторите и отново нормализи­ра отношенията с Русия. Тези отноше­ния, освен дрогата, явно са главна дви­жеща сила за Англия и САЩ да искат да сложат ръка върху Афганистан.

След Втората световна война САЩ поемат щафетата. В края на 40-те го­дини Вашингтон натиска афганското правителство да подпише договор за строеж на заводи, срещу което взема целия златен резерв на Афганистан. Строежите на заводи се отлагат и зам­разяват, но страната вече няма злато. Тогава САЩ предлагат икономическа помощ, срещу което Афганистан да замрази отношенията си с Русия. Пра­вителството отказва.

КАК ТАКА? КАК СМЕЯТ, ВЪЗМУЩАВАТ СЕ ЯНКИТЕ

Тогава те започват натиск върху Па­кистан да отправи заплаха за война. През 1955 г. войната между Пакистан и Афганистан е на косъм. САЩ вече искат военна база в Афганистан, близо до съветската граница. Афганистан от­казва, Пакистан започва икономическа блокада под диктовка на САЩ. Външ­ният министър на Афганистан заявява през 1960 г.: „САЩ се опитват да при­нудят Афганистан да подпише военен пакт. Ние не сме съгласни с подобни условия. Нашето правителство държи да запази своя неутралитет.”

През следващите 10-15 години в Афганистан идват на власт правител­ства, които правят социални рефор­ми. Над 90% неграмотност, крайна бедност и феодални порядки описват страната по това време. В края на 70- те и 80- те години 63% от децата вече ходят на училище. Страната поддържа приятелство със Съветска Русия. То­ва е нетърпимо за САЩ и те започват мощна ченгесарска и военна инвазия. Именно

ТОГАВА СПЕЦСЛУЖБИТЕ НА САЩ СЪЗДАВАТ ИС­ЛЯМСКИТЕ ФУНДАМЕН­ТАЛИСТИ,

които се наричат муджахидини, по­сле и Ал Кайда, а днес ИДИЛ или „Ис­лямска държава“.

През май 1978 г. ЦРУ и пакистан­ските власти изграждат първия лагер за обучение на терористи в селището Бар­сак. Пет години по-късно лагерите са вече 120. През 1979 г. 10 000 терористи муджахидини вече са обучени и прех­върлени в Афганистан, за да водят во­енни действия срещу законната власт.

В обучението на тези главоре­зи участват американски, израелски, френски и пакистански спецслужби. Крайната цел е сваляне на властта в Кабул, поставяне на марионетно пра­вителство и изграждане на американ­ски военни бази в „мекото подкоре­мие” на Русия, на самата й граница с Афганистан. В крайна сметка през де­кември правителството в Кабул, из­правено пред гражданска война, на практика срещу САЩ, Израел, Па­кистан и Франция, рещава да поиска военна помощ от Русия. Така започва сагата на руското присъствие в Аф­ганистан, която приключва чак през 1989 г.

Интересното е, че и след изтегляне­то на съветските войски през февруа­ри 1989 г. правителството в Кабул се държи на власт още три години. Чак през 1992 г. то е свалено от муджахи­дините на САЩ.

Започва кървав хаос и безвластие

Отделните групи муджахидини се бият помежду си години. 10 000 жерт­ви падат от тази война. Бен Ладен по това време финансира създаването на 23 тренировъчни лагера за терористи в Афганистан, които са посещавани редовно от агенти на ЦРУ и пакистан­ските служби. Военният лидер Гулбу­дин Хекматиар е главната надежда да оглави Афганистан, на която залагат и Вашингтон и Бен Ладен. Той обаче не успява човекът. И накрая неговите бо­сове американците си го убиват с раке­та Хелфайър през 2002 г.

През 90-те години Афганистан е касапница и всички постижения на предишното правителство – болници, училища, светски придобивки, са за­творени и разграбени от талибаните. Културни ценности се унищожават от същите талибани пред очите на све­та. Муджахидините, най-първите аме­рикански протежета, разрушават 2000 училища, 31 болници, десетки работе­щи предприятия и електроцентрали, 41 000 км пътища, над 900 земеделски стопанства. Следващите американски създания – талибаните продължават делото, само в столицата те затварят 63 общински училища и довеждат до принудителното емигриране общо на около два милиона афганистанци.

Между 1994 и 2000 г. в Афганис­тан воюват вече 100 000 пакинстански войници. През юли 1995 г. големият приятел на САЩ саудитският принц Турки Ал Фейсал Сауд посещава Аф­ганистан и помощите за талибаните потичат като река. С американско, сау­дитско и пакистанско участие през съ­щата година

ТАЛИБАНИТЕ ВЕЧЕ ИМАТ ТЕЖКО ВЪОРЪЖЕНИЕ, ТАНКОВЕ И ДЕСЕТИНА БОЙНИ САМОЛЕТА, ПО­ВЕЧЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

по същото време.

При едно изслушване пред комиси­ята Глобален тероризъм в Камарата на представителите на САЩ на 18 февру­ари 1998 г., републиканецът Дана Рора­бахер заявява: „От 1994 г. насам Съе­динените щати през цялото време са подпомагали талибаните в региона, продължават да го правят и днес. Опи­та ли някоя страна да окаже съдействие на други групировки в Афганистан, на­шето външно министерство веднага на­лага вето. САЩ и Пакистан бдят зорко за това да бъдат елиминирани всички антиталибански сили в Афганистан.”

През 1996 г. талибаните превземат Кабул и във „Вашингтон поуст“ излиза статия, която казва „Съединените щати трябва да си сътрудничат с талибански­те интегристи”. Глин Дейвис, говори­телят на държавния департамент казва пред „Ню Йорк Таймс”: „Надяваме се новите власти в Кабул бързо да успе­ят да сложат ред, сигурност и да сфор­мират временно правителство, което да започнe процес на национално помире­ние…”

В този момент идилията между Бен Ладен, неговата Ал Кайда, вече създа­дена и тренирана в лагерите на ЦРУ в Афганистан, е пълна. Самият Бин Ла­ден устройва ловни излети в околности­те на Кандахар с участието на шефа на саудитските служби принц Турки и дру­ги членове на кралската саудитска фа­милия.

Само за 3-4 години обаче американ­ските протежета – талибаните успяват да настроят срещу себе си цял Афга­нистан. Започват бунтове срещу тяхна­та власт, подновяват се бойните дейст­вия между тях и другите групировки. Талибаните настояват за международно признание и фундаменталистка власт. Щатите вече искат коалиционно прави­телство, защото виждат, че талибаните им се изплъзват като подчинение. За­почва разривът между Бен Ладен, кой­то дотогава е техен човек, но той ис­ка талибанска държава – експеримент и не го интерсуват бизнес интересите на САЩ. А САЩ имат такива и то ог­ромни. Петролната компания „Унокал“ е подписала вече договори с Пакистан за петролно трасе, както се казва, таксиме­търът цъка, губят се пари. А талибаните не искат да се включат в този договор и пресичат щенията на великата петролна компания.

Те стават неудобни през 2000 г. с не­приемливите си амбиции за самостоя­телност. През юли 2001 г. външният министър на талибаните Мутавакил и външният министър на опониращата групировка Северен съюз – Абдула Аб­дула правят последен кръг преговори с американците. Преговарящият Том Си­мънс им казва, че ако не станат послуш­ни и не приемат предлаганото от САЩ коалиционно правителство, ги чака вой­на.

ОТ ОКТОМВРИ НАТАТЪК САЩ ЩЕ ВИ АТАКУВАТ

Имате избор между златен килим и килим от бомби, отсича образно аме­риканският преговарящ. Два дни пре­ди 11. 09. 2001 планът за военна опе­рация срещу Афганистан е готов и е на бюрото на президента Буш, както и на Кондолиза Райс, тогава съветник по националната сигурност. Има или няма атентат с кулите близнаци, воен­ното нахлуване в Афганистан щеше да стане така или иначе.

Разколът между САЩ и Бин Ладен датира от 1998 г., когато той е уличен, че стои зад атентати срещу американ­ските посолства в Кения и Танзания.

НАПАДЕНИЕТО НАД АФГАНИСТАН Е ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ ТАМ СЕ КРИЕ БИН ЛАДЕН

Добре, но кой е тоя Бин Ладен и защо цялата военна и ченгесарска машина на САЩ се прави, че го тър­си? Фантом ли е, извънземен ли е? Не, това е един болен човечец през 2001 г. с хроничен нефрит, т.е. теж­ко бъбречно заболяване, което изис­ква постоянна болнична грижа. И той я получава. Френската журналистка Александра Ришар пише в броя на „Фигаро” от 31 октомври 2001 г., че през юли същата година между 4 и 14 юли „фантомът” Бин Ладен бил хоспитализиран в американската болница в Дубай. Пристигна с личния си секретар, четирима охранители и един санитар алжирец. По време на престоя си в болницата, той приемал ВИП гости от Саудитска Арабия и Обединените емирства, както впро­чем и резидента на ЦРУ за Дубай. На 15 юли въпросният резидент отива на доклад в ленгли, а предната вечер Бин Ладен спокойно напуснал Дубай с частния си самолет, необезпокоя­ван от никого. Само за сведение да напомня, че по това време бюджетът на спецслужбите на САЩ е 35 млрд. долара, а военният бюджет – някол­костотин милиарда долара.

Самият Осама Бен Ладен е от йеменска фамилия, емигрирала в Саудитска Арабия. Смята се, че  от Йемен са „истинските араби” които трябва да владеят света. В Саудитската държава Бен Ладен прави икономическа корпорация с годишна печалба от 5 млрд. долара. Гигантският подем на фирмата идва през 1973 г., когато крал Фейсал дава поръчка на бащата на Осама за 17 млрд. долара. Става дума за реставрация на светите места в Мека и Медина. Семейната корпорация на Бин Ладен – „Сауди Бин Ладен” се разпростира в 30 страни и в нея работят 32 000 човека в начолото на 21 век.

Самият Осама е строителен ин­женер по образование, дипломиран през 1979 г. в кралския университет в Джеда. Семейната корпорация е част от бизнес елита на САЩ. През 1993 г. те наемат Филип Грифин, американски консул в Джеда, да ги представлява в САЩ. Два милиона долара струва членството на фамилията в директорския борд на инвестиционния фонд „Карлайл”. Там са също Буш – старши, Джеймс Бейкър, бивш държавен секретар на САЩ, бившият премиер на Велико­британия Джон Мейджър. Президент на фонда Карлайл е Франк Карлучи, бивш министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на ЦРУ. Фондът Карлайл има интереси главно в оръжейната индустрия. Фамилията Бин Ладен има пакети акции в „Дженеръл Електрик“, „Майкрософт“, „Боинг“ и други знакови фирми за САЩ. Финансовите интереси на фирмата се движат на американска земя от „Ситигруп“, чийто шеф е бившият финансов министър на САЩ Робърт Рубин, сочен от някои анализатори като един от основните причинители на финансовата криза от 2007-2008 г.

Фамилията Бен Ладен извършва и политически услуги на американ­ската върхушка. Чрез тях Рейгън прекарва едни 34 милиона долара за контрите в Никарагуа – скандал, гръмнал като аферата „Иран-кон­три”.

Както виждаме член на фамилия от световния бизнес елит, започва талибански действия и става враг номер едно на същия елит. Поне в медиите. Защото иначе бизнес интересите на фамилията Бен Ладен не са пострадали и с цент след 11 септември.

КАК ЗАВЪРШВА ИС­ТОРИЯТА С ЙЕМЕНСКИЯ САУДИТЕЦ, МИЛИАРДЕ­РА –ТАЛИБАН?

Казаха на овчето стадо, за каквото господарите на света смятат народите на същия свят, че Бен Ла­ден бил убит при атака на героични американски спецчасти.

Дори не си направиха труда да покажат снимка на трупа. А скоро след това целият спецекип т.нар. тюлени, които уж ликвидираха враг номер едно на обществото, загина при „инцидент”. Удобно , нали?

Кой повярва и кой не вече е друг въпрос. Важното е, че измамата наречена „Терористична атака“ на Ал Кайда върху небостъргачите в Ню Йорк и Пентагона вече 15 години се повтаря и затвърждава.

За да има и други такива страшни случки, след които „светът пак няма да е същият”.

Ще каже някой: Ама как така

АМЕРИКАНЦИТЕ САМИ ЛИ СА СИ ВЗРИВИЛИ КУЛИТЕ БЛИЗНАЦИ?

Нима ще убият собствени граж­дани, само и само да предизвикат военна инвазия в Афганистан и Ирак след това?

Да, това е възможно и е част от вече отработена тактика на тайните им служби. Джеймс Бомфорд в световния си бестселър „Гнездо на тайни, анатомия на ултрасекретната Национална агенция за сигуроност” разкрива няколко такива случая, при които на най-високо ниво при президента се обсъждат планове за саботажи и бомбени атентати, които да бъдат извършени от американски­те служби и приписани на „врага”. Например Куба. Кастро е обект на десетки опити от страна на ЦРУ да бъде убит.

Но вижте какъв план предлага на президента Кенеди негови­ят шеф на съвета на началник щабовете Лаймън Лемницер. Да се взриви американската база в Гуантанамо и да се обвини Куба, да се взривят бомби в американски градове и да се обвини Куба. „Спи­съкът на жертвите във вестниците ще предизвика поле за вълна от национално възмущение” аргумен­тира се Лемницер пред президента Кенеди. След което да се нападне Куба.

Върхът на тази измамна схема обаче е идеята на същия Лемницер да се взриви космическата ракета с първия американски космонавт Джон Глен, която е трябвало да бъде изстреляна на 20 февруари 1962 г. от Кейп Канаверъл във Флорида и да се изработят доказателства, че това е кубинска работа и да се направи военна инвазия в Куба.

Какво е положението днес

Сега, 50-60 години след сата­нинските планове на САЩ, неща­та не са се променили. Това, което наричат хибридна война, се води от службите на САЩ. Сваля се пътнически самолет и се припис­ва на руснаците. Изконната ру­ска територия Крим се обявава за анексирана и окупирана, 800-те военни бази на САЩ по света се представят като миротворство, а защитата на собствената терито­рия и интереси на Русия като аг­ресия и заплаха за цивилизования Запад. Днешни лемницеровци из­работват и огласяват лъжи, за да оправдаят американската агресия и вандалщина по света.

На европейските лидери САЩ казват приемайте още мигранти, но те самите си затварят грани­ците.

Потоците от мигранти към Ев­ропа са резултат от американската политика в Близкия Изток, която превърна страни като Либия, Египет, Ирак в огнища на ислямски терористи, които за­ливат Европа и взривяват бомби там. На САЩ им е нужна слаба и разединена Европа, скарана с Русия, за да може да продължа­ват изсмукването на световните богатства за сметка на останалия свят.

Дали европейските народи ще позволят тази убийствена за тях политика на Америка да продъл­жава, ще определи и дали самите европейски нации ще продължат да съществуват.

Българските управници са част от това европейско пространсво и за нас този въпрос стои още по-фа­тално. Защото след като ни ска­раха с Русия и ни джипосаха за провинция на Турция, западните Велики сили, които ни нарязаха на парчета като баница през 1879 г. на Берлинския конгрес, този път до­ри няма да се занимават с нас. Ще имат по-важна работа – да спася­ват себе си.

Е, вие кажете не сме ли в ситу­ацията от преди Априлското въс­тание и ще има ли този път осво­бодител, когото по стар обичай да плюем след това, или вече няма да се намери такъв, коментира Волен Сидеров.

 

Posted on 10.10.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: