Юнионизмът и (не)румънското бъдеще на Молдова


Юнионизмът и (не)румънското бъдеще на МолдоваКакто е известно, според своята конституция, Молдова е неутрална държава, която не участва в никакви военни блокове. Предвид този факт, деструктивните действия и безотговорното отношение, което демонстрира напоследък молдовският министър на отбраната Анатолий Шалару (поел поста през юли 2015) към въпросите, касаещи сигурността на страната, няма как да не пораждат сериозни тревоги в молдовското общество.

Така, по време на официалните си посещения в чужбина през последната година Шалару нееднократно обявяваше, че неутралитетът на Молдова е „фалшив“ и, че страната му трябва да стане член на НАТО, а също да се обедини с Румъния. Солидарни с него са и другите членове на Либералната партия, заемащи ключови държавни постове, като министърът на образованието Корина Фусу, кметът на столицата Кишинеу Дорин Киртоаке, както и редица членове на Конституционния съд. Всички те имат румънско гражданство и на практика открито се обявяват против съществуването на Молдова като самостоятелна държава.

Паралелно с това, призиви към обединяването или, ако искаме да сме по-точни, към поглъщането на Молдова, все по-чество отправят и водещи румънски политици. Така, бившият президент на страната Траян Басеску оглави наското партията „Народно движение”, чиято основна цел е именно обединяването с Молдова. На последния партиен конгрес, Басеску обяви, че „единствената възможност за Молдова да стане член на ЕС е сливането и с Румъния“. В тази връзка той призова парламентите на двете страни да подкрепят тази идея и да насрочат референдуми по въпроса. Междувременно, през юни 2016 Басеску се сдоби и с молдовско гражданство за да може „да участва в политическия живот на страната и в борбата за присъединяването и към Румъния“. На свой ред, Националлибералната партия, чиито лидер (преди избирането си за държавен глава) беше сегашния румънски президент Клаус Йоханес, вече представи проект, който включва поредица от конкретни стъпки за поетапното обединяване на икономиките, социалните сфери, инфраструктурата, образователните системи и дори медийните пространства на двете държави .

Както е известно, „юнионизмът“, т.е. движението за обединяване с Румъния е добре организирано и отлично финансирано, а основната му цел е ликвидирането на молдовската държава. Истината обаче е, че на практика не само либералите, но и цялата управляваща в момента в Кишинеу коалиция (обединяваща Демократическата, Либералната и Либерално-демократическата партии) използва юнионистката реторика, разчитайки да си гарантира определени политически дивиденти. Така, признавайки на думи агресивния характер на изявленията на министъра на отбраната Анатолий Шалару, управляващите се опитват да ги оправдаят с предизборната конюнктура и необходимостта той да остане на поста си, за да се демонстрира единството на управляващата коалиция.

В същото време обаче, тази активност на Шалару и привържениците му, открито подкрепяна от Румъния, която е член на ЕС и НАТО, очевидно цели да ерозира неутралния статут на Молдова и да разедини обществото, което пък може да провокира поредица от междунационални конфликти и дори войни в региона и да доведе до преформатиране на системата за сигурност и до промени на границите в Източна Европа. Ще напомня само, че Русия например, многократно декларира, че ако Молдова престане да бъде суверенна държава, Москва моментално ще признае т.нар. Приднестровска република за независима.

Идеята за „доброволното“ присъединяване на Молдова към ЕС и НАТО, чрез сливането и с Румъния и игнорирайки позицията на Брюксел и европейските държави, ерозира сигурността на целия Европейски съюз. Затова би било нормално да очакваме далеч по-адекватната реакция на Съюза, а това означава и на България, срещу нарастващата активност на привържениците на ликвидирането на Молдова и анексионистичните претенции на Румъния. В тази връзка ще напомня, че голямото българство малцинство в Молдова (както впрочем и това на гагаузите) категорично се обявява против реализацията на проекта Unirea и, ако той все пак стане факт, това би поставило София в крайно неприятното положение да избира, дали да подкрепи съюзника си от НАТО или собствените си сънародници в Молдова.

Западният шамар

Впрочем, тук е мястото да напомня, че по време на честването на 25-годишнината от обявяването на независимостта на Молдова, в края на август 2016, американският посланик в Кишинеу Джейм Петит заяви съвсем ясно, че „Молдова не е Румъния“, отхвърляйки идеята за обединяването на „двете румънски държави“ и създаването на нова „Велика Румъния“. Думите му предизвикаха голям скандал сред част от политическия елит в Кишинеу и Букурещ, а най-активните, макар и малобройни, привърженици на  юнионизма квалифицираха изказването на Петит като „намеса във вътрешните работи на Молдова“ (според водача на Либералната партия Михай Гимпу) и дори като „действие в духа на сталинизма“.

Както е известно, в интервюто си за една от молдовските телевизии, американският посланик акцентира върху факта, че Молдова има своя собствена история и е изправена пред свои собствени предизвикателства, сред които и това, че тя е мултинационална държава, чиито граждани говорят различни езици“.

Освен това Петит очерта фундамента на американската позиция, подчертавайки, че „нашата политика се базира на това, че Молдова следва да си остане суверенна и независима държава със сигурни граници. Присъединяването и към Румъния с цел по този начин тя да стане и член на ЕС, или пък по каквито и да било други причини, не е реален избор и не би подобрило ситуацията в Молдова. Тя би могла да се подобри само посредством взаимодействието между политическата класа и гражданите, които да работят съвместно за благото на страната“.

В интервюто си американският посланик засегна и болезнения проблем със ситуацията в т.нар. Приднестровие, посочвайки, че „областта не се контролира от централните власти и се нуждае от специален статут, разбира се в рамките на Република Молдова“. В същото време той подчерта, че проевропейската ориентация на страната е правилен избор и изрази надежда, че тя рано или късно ще я приближи до ЕС, но акцентира върху необходимостта Молдова „да цени своя неутралитет“.

Практически всяка от изложените по-горе тези е в остро противоречие с основните лозунги на „юнионистите“, че „Молдова е Румъния“. На практика обаче, привържениците на тази идея са малко над 20% от възрастното население на Молдова, особено в столицата Кишинеу, за което говорят анкетите от последните години, при това броят им постепенно намалява.

Основният молдовски лобист на идеята за възстановяването на „Велика Румъния“ (която, както е известно, в периода между двете световни войни включва българската Южна Добруджа, както и украинската Буковина) е председателят на Либералната партия Михай Гимпу. Неслучайно той моментално обвини посланик Джеймс Петит, че е нарушил суверенитета на Молдова и се е намесил във въпроса за нейната идентичност. Гимпу дори сравни позицията на американското посолство със стратегията на „руската имперска дипломация“, виждайки в нея опит да се внуши на Кишинеу „на какъв език говорим и как следва да се идентифицираме като народ“.

На свой ред, бившият румънски премиер, а в момента председател на Сената, Калин Попеску-Таричану дори спомена пакта Молотов-Рибентроп от 1939 и сравните тезите на Петит с онези на Сталин. Водачът на румънското юнионистко движение „Платформа Actiunea-Действие 2012“ Джордже Симион пък обяви, че „молдовската нация“ е била „изобретена от Кремъл“.

Впрочем, докато малобройни групи от привърженици на проекта Unirea демонстрираха в Кишинеу и Букурещ, пореден удар върху него нанесе ръководството на НАТО и то въпреки тясното сътрудничество с пакта както на самия Михай Гимпу, така и на неговия съпартиец и военен министър Анатолий Шалару. В същия ден, когато се провеждаха въпросните протести, коментирайки интервюто на посланик Джеймс Петит, заместник генералният секретар на НАТО Александър Вершбоу заяви: „Следва да уважаваме суверенитета и териториалната цялост на всяка независима държава в Европа. Между Румъния и Молдова съществува исторически връзки, но всяка от тях следва да бъде единствения определящ собствената и съдба фактор“.

Макар и изненадващо за мнозина, тезите на американския посланик в Кишинеу получиха подкрепа и в самата Румъния. Така известният румънски историк и професор в Букурещкия университет Лучиан Боя (познат и у нас с книгата си „История и мит в румънското съзнание“) посочва, че: „Обвиненията срещу посланик Петит са много сериозни, но съвършено необосновани, включително твърдението че той въобще не познава историята ни. Всъщност, той казва истината: Република Молдова не е Румъния, тя си има собствена, специфична история. До 1812 тя действително има обща история, но не с Румъния, а с Молдовското княжество (включващо днешната Република Молдова и румънската провинция Молдова и съществувало между 1359 и 1859). Самата Румъния пък съществува едва от 1859. Това, което беше възможно през 1918, вече не бе реално през 1989 или 1990 по ред причини. Международният контекст беше съвършено различен. Впрочем, Русия, която има собствени интереси в тази зона, също е друга“.

В рамките на ЕС Румъния, както впрочем и България, си остава „проблемна държава”, в която нивото на бедност и корупция са сред най-високите в Европа. Поне така твърдят онези представители на ЕС и европейските държави, които се обявяват против румънското членство в Шенгенската зона. На този фон, всяка инициатива или дори декларация на Букурещ относно идеята за „заобиколното” включване на територията на Република Молдова в ЕС и НАТО, игнорирайки позицията на Брюксел, т.е. чрез сливането и с Румъния, се разглежда от мнозина като заплаха за сигурността на Съюза. Впрочем, в интервю за румънската информационна агенция Agerpres, известният американски анализатор Робърт Каплан директно предупреди властите в Букурещ да не се заиграват с идеята на юнионизма, тъй като тя представлява заплаха за регионалната сигурност.

Истината е, че всяка идея за изместването на западните грании на ЕС до река Днестър (където продължава да е актуален нерешеният проблем с т.нар. Приднестровие) поражда изключително негативна реакция в редица европейски столици. Освен това, да не забравяме и, че към идеята за „обединяването” се отнасят отрицателно и повечето граждани на Молдова. Така, според последните социологически анкети, против него се обявяват 63% от анкетираните, докато онези, които го подкрепят са едва 23%. В същото време, за запазване на неутралния статут на Молдова се обявяват 52% от молдовците, докато привържениците на членството в НАТО са 16%, а на това в доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – 11%.

Накрая ще напомня, че на 30 октомври 2016 в Молдова за първи път ще се проведат преки избори за президент. Очевидно в тяхното навечерие западната дипломация ясно дава да се разбере, че няма да подкрепи (най-малкото) либерал-юниониста Михай Гимпу и онези, които подобно на него мечтаят за присъединяването на страната към Румъния. И след като вероятно няма да подкрепят и смятания за близък на Москва молдовски социалистически лидер Игор Додон, предстои да видим, който точно (измежду няколкото десетки кандидати) ще се окаже техният фаворит.

Posted on 03.10.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: