СЕРГЕЙ ЛАВРОВ: СВЕТЪТ ЖИВЕЕ В ПРЕЛОМНО ВРЕМЕ


СЕРГЕЙ ЛАВРОВ: СВЕТЪТ ЖИВЕЕ В ПРЕЛОМНО ВРЕМЕИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РУСИЯ СЕРГЕЙ ЛАВРОВ ПРЕД 71-ТА СЕСИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ООН

Преди година от тази трибуна на юбилейната сесия на Общото събрание на ООН бяха изказани немалко правилни оценки за състоянието на сегашния преломен момент от световното развитие. Лайтмотив беше признанието, че човечеството, преминавайки от биполярен и еднополярен световен ред към обективно формиращия се полицентричен, демократичната система на международните отношения се сблъсква с общите за всички предизвикателства и заплахи, които може да бъдат преодолени само със съвместни усилия.

Посочена бе необходимостта от изключване политиката на намеса във вътрешните работи на държавите и натрапване модели на развитие на страните и народите. За съжаление в политическия елит на редица западни страни дълбоко са се вкоренили идеите на менторство, на превъзходство и изключителност, на реализация на собствените интереси с всички средства и в ущърб на изграждането на справедливо и равноправно взаимодействие. До какво води чувството на непогрешимост при вземане на едностранни авантюристични решения за сложни конфликти и кризи виждаме в кървящия регион на Близкия изток и Северна Африка. Резултатът е разрушеният фундамент на стабилността в света.

Време е да извлечем урок и да не допуснем да се сринем в катастрофа в Сирия. До голяма степен благодарение на военното съдействие със законното сирийско правителство в отговор на неговата молба не беше допуснат колапс на държавността и разпад на страната под натиска на терористите. Нашата активност стимулира създаването на Международната група за подкрепа на Сирия (МГПС) в интерес на пълноценния политически процес за определяне бъдещето на страната от самите сирийци по пътя на широк диалог чрез привличането на всички етнически и верски групи. Този безалтернативен път бе закрепен в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и намери практическо въплъщение в неотдавнашните споразумения между Русия и САЩ като съпредседатели на МГПС. Главното сега е да не се допусне провалът на тези споразумения, обективно и безпристрастно да се разследват разрушаващите ги инциденти в Дейр ез-Зор и Алепо — още повече, че желаещите да саботират сирийското регулиране са много.

Принципиално важно е да се изпълни изискването на Съвета за сигурност за разграничаване на т.нар. умерена опозиция от терористите. Тук особена отговорност лежи на участниците в ръководената от САЩ коалиция. Отказът или неспособността да се направи това при сегашните условия не може да не засили подозренията, че се цели да бъдат спасени терористите от Джабхат ан Нусра и че плановете за смяна на режима в Дамаск не са забравени, а това е грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност. Разрешаването на сирийската криза и справянето с ужасната хуманитарна обстановка е невъзможно без победа над ИДИЛ, Джабхат ан Нусра и слелите се с тях екстремистки групировки. Откровеният саботаж на политическия процес от отделни представители на задграничната сирийска опозиция под крилото на техните покровители се отразява негативно на престижа на ООН и отново навежда на мисълта, че причината се корени в стремежа да се създаде предлог за опит за сваляне на режима.

Жертва на любителите на игри с нулев резултат стана и близката ни Украйна, чието развитие бе подкопано с антиконституционен преврат, а сега се разрушава с отказа на Киев да изпълни Минските споразумения. Липсата на перспектива пред сметките да се използва украинската криза за постигане на користни геополитически цели вече е очевидна за всички. Разчитаме, че самият живот ще наложи реализацията на всички мерки, под които украинското ръководство се е подписало. Само чрез честно изпълнение на всички договорености може да постигнем в Евро-Атлантика изграждането на пространство на равната и неделима сигурност и на взаимоизгодното сътрудничество, кактоОССЕ провъзгласи преди повече от 20 години. Нито НАТО, нито ЕС са в състояние да заменят истинското колективно обединение на усилията за постигане на общите интереси, без победени и без победители.

Днес не трябва да властва философията на антигероите на антиутопията на Джордж Оруел „Фермата”, където всички са равни, но някои са по-равни. В просветения XXI век е неприлично да поучаваш всички наред, като си запазваш правото и на едностранни авантюри, заобикаляйки ООН, и на геополитически експерименти с цената на милиони човешки жертви, и на екстериториален шантаж по отношение на всички, включително и на най-близките си съюзници, когато залогът е финансовата изгода, и дори да установяваш критерии за величието на една или друга страна. Смятам за недостойно принципите на свободата и равенството, на които за израсли великите нации, днес да бъдат използвани от тях, за да заплашват целия свят.

Тази година отбелязваме 70-годишнината от решенията на Нюрнбергския трибунал. Този юбилей ни предпазва от опасността да забравим уроците от Втората световна война, напомня за катастрофалните последици от опитите да се управлява съдбата на света чрез погазване законните интереси на други страни и народи. Не трябва да се използва защитата на правото на собствено мнение и на свободата на мирни публични изяви да се използва за параван от радикални движения, проповядващи нацистка идеология и героизират фашистите. Срещу тези жилави порочни инстинкти са необходими последователни усилия в защита от неонацизма и реваншизма, за укрепване на междунационалното и междукултурното съгласие, за консолидация на младото поколение около идеите на справедливостта и равенството.

Хегемонизмът няма право на бъдеще, ако искаме то да бъде справедливо, да позволява на народите сами да избират пътя за своето развитие. Това предполага уважение към партньорите и към културно-цивилизационното многообразие в съвременния свят. Става дума за завръщане към източниците: към нормите и принципите, закрепени в Устава на ООНи други документи на световната организация. Нашата привързаност към такъв подход се потвърждава в подписаната на 25 юни т.г. руско-китайска Декларация за повишената роля на международното право. Спазването на принципа на суверенното равенство на държавите и ненамесата във вътрешните работи трябва да стане мярка за порядъчност и легитимност на всеки член на световната общност.

Без отказ от философията за изключителност и всепозволеност е наивно да се разчита на успех в решаването на такива глобални задачи като борбата с международния тероризъм, разпространението на оръжие за масово унищожение и други заплахи с трансграничен характер.

В борбата срещу терора не може да има двойни стандарти. Тук е нужно истинско универсално обединение на усилията за създаване на широк антитерористичен фронт, както преди година беше предложено от президента Путин от тази трибуна и в тази зала.

Трагедията на Ирак, Либия, Йемен, Сирия убеждава в необходимостта да се прекратят конюнктурните опити да се използват екстремистите за постигане на геополитически замисли. Докато не е късно, трябва да противодействаме на разпространението на терористична и екстремистка идеология, която буквално взема заложници сред младежта в най-различни райони на света. Ние готвим резолюция в Съвета за сигурност, която призовава да се мобилизират усилията в борбата срещу тази зараза, и разчитаме на подкрепа.

Изкореняването хранителната среда за радикалните настроения би помогнало значително и за регулирането на палестинско-израелския конфликт. Трябва да изведем този процес от задънената улица, към което е насочен докладът на „квартета” на близкоизточните посредници от т.г. Призоваваме към изпълнение на съдържащите се в него препоръки.

Обезпокояващи са тенденциите в сферата на неразпространението и контрола над въоръженията. Има опити най-важните задачи в подкрепа на стратегическата стабилност във всички нейни компоненти да бъдат подменени с популисткия лозунг за „ядрената нула”. Не се вземат предвид редица страни, които разполагат с ядрен арсенал, но не участват в действащите договори.

Русия упорито настоява за освобождаване на човечеството от заплахите на ядреното оръжие и другите видове оръжие за масово унищожение. Но придвижването по пътя на ядреното разоръжаване трябва да става с отчитане на цялата съвкупност от фактори, оказващи влияние на стратегическата стабилност, включително едностранните глобални системи за ПРО, разработките на стратегически нападателни въоръжения с конвенционални заряди, опасността от разполагане на оръжия в космоса, растящия дисбаланс на обикновените оръжия в Европа.

Страните членки на НАТО доведоха режима за контрол над обикновените въоръжения в Европа до задънена улица. Опитите ни да го спасим се натъкнаха на силно идеологизирана съпротива. Всички идеи за завръщане към тази тема сега може да имат смисъл само в случай, че Северноатлантическият алианс осъзнае абсолютната безперспективност на ултиматумите, целящи постигане на едностранни преимущества. Ние, както винаги, сме отворени за равноправен и взаимноуважителен диалог с НАТО.

(С големи съкращения)

Posted on 02.10.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: