Стратегическото партньорство между Русия и Китай: Възникването на един многополюсен пост-атлантически свят


Стратегическото партньорство между Русия и Китай: Възникването на един многополюсен пост-атлантически святВ продължение на години Путин страстно се стремеше да изгради огромен пазар от Лисабон до Владивосток. В крайна сметка той може да бъде възнаграден с БМП – търговско-икономически съюз, който (заедно с изграждания от Китай „Нов път на коприната“) евентуално ще надмине и на практика замести западащия англосаксонски международен ред, изграден след Втората световна война.

Това неумолимо придвижване на изток е в основата на всички взаимни връзки (и зараждащите се такива), касаещи Новия път на коприната, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Новата банка за развитие на БРИКС (НБР), Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), Евразийския икономически съюз.

Основната задача на стратегическото партньорство между Русия и Китай и да направи възможно възникването на един многополюсен пост-атлантически свят.

Фокусирането на Русия в Азия е, разбира се, само една част от цялата картина. Ядрото на руските индустрии, инфраструктура и население са в западната част на страната, по-близо до Европа. БМП би дал възможност за двойно концентриране – едновременно в Европа и Азия; с други думи, Русия да се възползва напълно от своя евразийски характер.

Неслучайно, за САЩ тази възможност е пълна анатема. Това обяснява предвидимата и продължителна „изключителна“ стратегия да се предотвратява с всички средства по-близкото сътрудничество между Русия и Германия.

Същевременно с това, насочването на изток е от съществено значение, тъй катотам се намира огромното множество от бъдещите клиенти – енергийни и други – на Русия. Процесът по информиране на руското обществено мнение за неизмеримата стойност, която Сибир и крайните източни територии имат за нацията, ще бъде дълъг и бавен. Но този процес вече е започнал. И той ще бъде напълно осъществен до средата на следващото десетилетие, когато всички части на Новия път на коприната бъдат свързани и функциониращи.

„Обуздаването“ на Русия и Китай ще продължи да бъде истинското име на изключителната игра – независимо какво ще се случи на 8-ми ноември. Що се отнася до военно-индустриално-разузнавателно-корпоративно-медийния комплекс, няма да има никакви промени. Ще бъдат използвани клиенти – от провалената държава Украйна до Япония, както и която и да е държава от Югоизточна Азия с излаз на Южнокитайско море.

Въпреки всичко, Хегемонът трудно ще удържа и двете страни от РКедновременно. НАТО не е от полза; неговата търговска ръка,Транстихоокеанското партньорство (TPP), може да се разпадне в открито море още преди да достигне брега. Отсъствието на TPP – нещо сигурно, в случай че през ноември за президент бъде избран Доналд Тръмп – означава край на икономическата хегемония на САЩ в Азия.

Хилъри Клинтън е наясно с това; не е случайно и че президентът Обама толкова отчаяно иска TPP да бъде одобрено в краткия период на удобно време между 9-ти ноември и 3-ти януари.

Срещу Китай съюзът на Хегемона на практика зависи от Австралия, Индия и Япония. Забравете за членката на БРИКС Индия, която никога няма да падне в капана на война срещу Китай (без да споменаваме Русия, с която Индия традиционно има много добри отношения).

Имперските инстинкти на Япония бяха събудени отново от Шиндзо Абе. Въпреки това, нейната безнадеждна икономическа стагнация продължава. На всичкото отгоре, Министерството на финансите на САЩ забрани на Токио да продължи с политиката на количествено облекчаване. Москва възприема постепенното издърпване на Япония от орбитата на САЩ и нейната евразийска интеграция като своя дългосрочна цел.

Пентагонът се ужасява, че РК е вече и военно партньорство. Високотехнологичното въоръжение на Русия в момента не отстъпва на бъркотията в НАТО; Китай скоро ще разполага с всички подводници и ракети, необходими да вгорчат живота на Военноморските сили на САЩ, в случай че на Пентагона му хрумне нещо.

Следват регионалните подробности – от постоянната военновъздушна база на Русия в Сирия до военното сътрудничество с Иран и, в крайна сметка, недоволната членка на НАТО – Турция. Нищо чудно, че най-изтъкнатите изключителни идеолози като Збигнев Бжежински – ментор на Обама по отношение на външната политика – са крайно обезсърчени.

Когато Бжежински погледне към постепенната евразийска интеграция, той просто няма как да не отчете, че „трите основни императива на имперската геостратегия“, които сам очертава в „Голямата шахматна дъска“, просто се разпадат; „предотвратяване на тайни споразумения между васалите, които трябва да бъдат напълно зависими по отношение на своята сигурност; подсигуряване подчинените да са неотменно отстъпчиви, податливи и защитени; и предотвратяване на съюз между варварите“.

Тези васали – начело със саудитската кралска династия ал Сауд – днес са ужасени за собствената си сигурност; същото се отнася и за истеричните прибалтийски републики. Подчинените вече не са толкова податливи – и в това число влизат изключително много европейци. Съюзяващите се „варвари“ в действителност са стари цивилизации – Китай, Персия, Русия – на които им е дошло до гуша от контролираната от парвенюта еднополюсна система.

Хилъри Клинтън, „Кралицата на войната“, разбира се, не следва школата на Бжежински с неизвестни величини в уравнението. В крайна сметка тя е официалният, подкрепен от Робърт Кейган, кандидат-президент на неоконите. Тя предпочита по-скоро нестандартните „анализи“ на ситуацията.

В този ред на мисли определено трябва да очакваме, че „проектът“ на Хилъри ще представлява цялостна хегемонна експанзия в Евразия.Основни цели ще бъдат Сирия и Иран. Възможно е в плановете да влиза и още една война на Корейския полуостров. Но, все пак, Северна Корея е ядрена сила. Изключителностан атакува само тези, които не могат да се защитят. Освен това, Русия и Китай могат да предотвратят една евентуална война, като предложат някои стратегически бонуси на Ким Чен Ун.

В много аспекти нищо не се е променило през последните 24 години, когато – едва три месеца след разпадането на Съветския съюз – органът за планиране на отбраната на Пентагона заяви: „Нашата първостепенна цел е да предотвратим повторното възникване на нов съперник… Това изисква полагането на всички усилия да се предотврати доминирането на някаква враждебна сила в регион, чиито ресурси под консолидиран контрол биха били достатъчни да генерират световна сила. Тези региони включват Западна Европа, Източна Азия, териториите от бившия Съветски съюз и Югозападна Азия.

Днес „съперническата“, „враждебна“ сила всъщност са две сили, сключили стратегическо партньорство: Русия и Китай – РК.

Утежняващ кошмара на Пентагона е фактът, че ендшпилът все повече наближава (крайната фаза в една шахматна партия – бел. ред.)Следващите прояви и отражения на неспиращата финансова криза от 2008 г. могат в крайна сметка да разбият фундаментите на световния „ред“ – разбирайте петродоларовата система за изнудване на подчинените.

Ще се лее кръв. Хилъри Клинтън вече я надушва – от Сирия, през Иран и до Южнокитайско море. Въпросът е дали тя – и целият естаблишмънт зад нея – ще бъдат достатъчно луди да предизвикат Русия и Китай и да си купят еднопосочен билет за един свят отвъд взаимното гарантирано унищожение.

Posted on 10.09.2016, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: