Разпадът на Украйна


Разпадът на УкрайнаОсвен, че не говорят за риска от сблъсък между САЩ и Русия, който може да доведе до ядрена война, за корпоративните медии не изглежда интересна и темата за разпадането на Украйна. Но това не означава, че не се случва. Напротив. Процесът дори е в ход от известно време, но понеже е донякъде омекотен от политическата подкрепа на Съединените щати  и липсата на военни действия, за момента не изглежда катастрофален (промяната все още не е внезапна и драматична).

Но признаците са навсякъде, вариращи от странни саботьорски акции на укронацисти в Крим (освен заловената група, две други групи извършиха диверсионно-разузнавателна акция в североизточната част на полуострова) до ежедневните „потвърждения” за „неизбежното”, но така и не идващо укронацистко нападение над Донбас.

На изток е Русия, с нейните отлично работещи служби за национална сигурност, новосформираната Национална гвардия, големи военни формирования по границата и най-важното – отлично разбиране на случващото се в Украйна.

На запад е Европа на Кончита Вурст, неспособна на собствена политика (заповедите идват от Чичо Сам), с парадни военни сили, въобразяващи си „руска заплаха”, със сили за сигурност, които дори не могат да се справят с потока от имигранти, и, най-важното, с управляваща класа и население, които нямат ни най-малка представа какво точно се случва в Украйна.

Русия има още едно огромно преимущество: вече контролира Крим и Новорусия, а и разви нужните умения за справяне с милиони бежанци. Точно така, докато западните лидери са заети да обвиняват Русия за всичко и да отправят безумни обещания към украинците, Русия трябваше да се справи с 1,5 млн. бежанци, които не само трябваше да бъдат внимателно „прегледани” за нацистки саботьори и терористи, но и разумно пренасочени. И тук имигрантската служба си свърши добре работата, разпределяйки, например, лекарите по местата, където са необходими (включително Чечня).

Всичко това цели да изтъкне, че когато се случи неизбежният взрив, европейците ще бъдат най-силно ударени и ще трябва да измислят как да се справят с положението. Виждайки колко некомпетентни и безидейни са европейските компрадори (хора, които действат като агенти на чужди организации, прокарвайки техните политически, икономически, търговски или други интереси – бел. прев.), от тях можем да очакваме пълна бъркотия, както винаги, завършваща с тревога за политическите последствия от бедствието.

Американците, защитени от Атлантическия океан, ще постъпят както винаги: ще предоставят „съвет” и „помощ”, но няма да предложат и един долар за необходимите мерки за справяне със ситуацията. Политически с Украйна ще постъпят както постъпват винаги в такива ситуации: ще обявят победа и ще си тръгнат.

В онзи момент положението ще е толкова неоспоримо тежко, че дори западните политици ще трябва да излязат от комфортното си заблуждение и да изтичат до Москва, молейки руснаците да оправят кашата.

Колкото повече положението се влошава, толкова по-голяма ще е нуждата от международно усилие. Когато руснаците недвусмислено заявят на европейците „забравете за инвазията, няма да има такава” (тогава европейците вече ще молятруснаците да нахлуят!), европейците ще трябва да се обърнат към американските си господари и да им кажат, че в самия Европейски съюз ще има смяна на режима, ако спешно не се предприеме нещо.

В този миг Чичо Сам ще трябва да отвори чантичката и да предложи малко истински пари (допускайки, че доларът все още няма да се е сгромолясал). Но дори да го направи, не виждам как основните спонсори ще се договорят за украинския проект.

От чисто политическа гледна точка, най-вероятното решение ще бъде някаква неутрална украинска (кон)федерация. Никой не печели, никой не губи и всички оставаме приятели. Добре звучи, разбира се, но не решава основния проблем на Украйна: тя е изкуствена държава, и то прекалено голяма.

Добавете към това и нивото на корупция и опита в присвояването на финансови средства, които сомалийците дори не могат да си представят, и получаваме страна, която вероятно би „абсорбирала” дори голяма финансова помощ и пак би си останала развалина. Накрая имаме и една действителност, в която западните украинци са напълно различни от живеещите на юг и изток, и дори да премахнем нацистките бандеровци от уравнението, не съществува такова нещо като „украинска нация”.

Но представете си, че под международно наблюдение и дори международен военен контингент, Украйна се разпадне на няколко малки държави. От една страна, това би решило въпроса с неутралитета: дори Западна Украйна да влезе в НАТО, на Русия няма да й пука толкова. Това би решило и проблема с езика: не само всеки регион ще си избере свой официален език, или няколко, но тъй като новосформираните независими държави ще са много по-хомогенни, те няма да се притесняват толкова да приемат втори официален език на някоя малка малцинствена група (заплаха са големите малцинства, не малките).

Разпадането на Украйна на няколко независими държави ще улесни подписването на двустранни споразумения със съседите, без да се иска подкрепата на хора, живеещи на стотици километри разстояние и имащи съвсем различни виждания по тези въпроси. И накрая, малките държави се интегрират по-лесно в по-големи съюзи (Европейския съюз или Евразийския икономически съюз).

Разпадането на Украйна ще бъде от полза и за миротворческите усилия. Например, въпреки че не вярвам руснаците да искат да анексират по-голямата част от Украйна, било то и на изток от р. Днепър, вярвам, че ще искат да изпратят миротворчески сили за защита, докато тече процесът по стабилизация, което би станало с одобрението на Съвета за сигурност на ООН и на всички големи играчи.

Разбира се, както всеки друг разпад на държава, и този план има големи пропуски и създава колкото възможности, толкова и опасности. Преди всичко, разпадът на държава, без значение колко изкуствена е тя, създава нови изкуствени граници – поне временно. Това рязко увеличава риска от конфликти.

Но да бъдем честни: Украйна вече е разделена на поне три части (окупиран Бандерастан, Новорусия и Крим) и в нея върлува гражданска война. Днес в остатъците от Украйна цари насилие и е видно, че нещата няма да се подобрят скоро. Така че трябва да сравняваме с текущото положение, а не с възможните бъдещи сценарии. Тези, които ще възразят на разпокъсването на Украйна, трябваше да предприемат действия преди 2014 г. и да не подкрепят преврат, за който бе ясно, че ще доведе до гражданска война. Вазата вече се счупи, сега можем да спасим само нейните парчета.

Освен това, трябва да сме наясно, че Украйна е изкуствено създадена държава, чиито сегашни граници са творение на Владимир Ленин и Йосиф Сталин (нещо, което укронацистите усилено се стараят да забравят). Не говорим за разпада например на Франция или Япония. В крайна сметка, не виждам защо за някои държави може да се говори за разпадане (например Югославия), докато други граници от Втората световна война се считат за свещени.

Posted on 10.09.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: