Срещата на Г-20 като дипломатичeска писта за Русия


Срещата на Г-20 като дипломатичeска писта за РусияРазговорите на четири очи, които имаше руският президент в рамките на двудневната среща на високо равнище донесоха осезателни положителни резултати.

Пристрастният избор на неговите събеседници, предопределен от тежестта и сложността на двустранните отношения, би трябвало да се фокусира върху три ключови фигури: турския президент Реджеп Тайип Ердоган, британския премиер Тереза Мей и президента на САЩ Барак Обама.

„Турски поток“ потича

След неотдавнашното помиряване между Анкара и Москва, настъпило след седем месеца на дълбоко замразяване на отношенията, разговорите в Ханчжоу със „силния човек“ изведоха на първи план поне пет значителни очертаващи се пробиви.

Първо, съвместният руско-турски инвестиционен фонд ще заработи през октомври или ноември с кредитни линии, предлагани за доходоносни проекти. Второ, Москва отменя проводолственото си ембарго и поради това възобновява износа на турския агропромишлен бизнес. Трето, очаква се да се ускори темпът на изграждане от руската „Росатом“ на АЕЦ „Аккую“ в провинция Мерсин.

На четвърто място идва готовността на правителството на Ердоган да се приключи повторната регистрация на всички издадени преди време разрешителни за „Турски поток“, офшорен петролопровод, който да транспортира черно злато по дъното на Черно море до европейската част на Турция. Първата линия трябва да бъде завършена до края на 2019 година. Освен това Анкара прояви интерес към доставки на синьо гориво от „Газпром“ до границата с Гърция, с перспективата да стане транзитен хъб за доставки до потребители в Европейския съюз.Освен всичко това, Русия и Турция са близо до споразумение за зона за свободна търговия, възползвайки се от вече изработената средносрочна програма за икономическо, техническо и научно сътрудничество.

Тереза Мей в ролята на Тръмп

Британският премиер Тереза Мей, която направи премиера на авансцената, приложи забележителен прагматичен подход към главните си съперници. Тя се срещна с Владимир Путин за първи път и се ангажира да работи за подобряването на отношенията, които са под нулата, чрез диалог.

Цитат от запис на изказване: „Признавайки, че ще има известни разногласия помежду ни, има някои комплексни и сериозни сфери, пораждащи тревоги и теми, които трябва да бъдат обсъждани. Надявам се, че ние ще можем да имаме откровени и открити отношения и диалог“ –каза Мей.

Зануляване в пазарлъка за Сирия

Обама бе откровен в скептичната си позиция по перспективата за прекратяването на враждебните действия в Сирия. Президентът на САЩ, чийто мандат изтича, има основание да изпитва съмнения. Вашингтон иска от Москва да окаже натиск върху Дамаск за спиране на въздушните удари, насочени срещу „умерената опозиция“ (прозападните бойци) и да създаде „хуманитарен коридор“, водещ до северните райони на Турция.

Дори ако Москва успее да убеди Башар Асад да спре подкрепата за въздушните удари на наземните му части, то опозицията на Асад и „Ислямска държава“, които укрепнаха напоследък и са в офанзива, завоювайки изгубени територии, няма да бъдат изкушени да спазват въздържанието, което вероятно би проявило сирийското правителство.

Единственият краен резултат от изпълнението на предложението на САЩ може да бъде обрат към възобновяване на гражданската война в Сирия. Освен това, не всички елементи от пазарлъка по петролопровода са осветени, засега.

Кремъл отбягва безперспективния призив на Г-7

В навечерието на срещата на високо равнище на Г-20, германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предложи Русия да бъде поканена да участва в следващата среща на високо равнище на Г-7, ако докаже, че има достатъчен напредък в уреждането на кризите в Украйна и Сирия.

В отговор говорителят на Путин, Дмитрий Песков, обясни, че Москва има предпочитания към Г-20, защото този формат „отразява най-пълно разпределението на силите и дава на Русия възможност по-добре да разгърне потенциала си“.

В същото време руският външен министър Сергей Лавров потвърди отново, че Москва „не държи на формата Г-8“ и няма да предприема инициативи, за да влезе отново в този ексклузивен клуб на западните сили.

Русия стана членка на Г-7 през 1998 година и тогава това се оценяваше като голямо постижение, равно на края на погребването на томахавката на  Студена война и като възприемането на най-голямата част от вече несъществуващия СССР като добър партньор на Запада. По-късно, през 2014 година, заради драматичните събития в Източна Украйна Г-7 включи Русия в „черния списък“ и замрази членството ѝ.

Posted on 09.09.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: