Задава се нещо много по-лошо от TTIP


Задава се нещо много по-лошо от TTIPСпоразумението между ЕС и Канада е еквивалентът на договорите за земи, които са били принуждавани да подписват неграмотните африкански вождове през XIX век, пише Джордж Монбио в „Гардиън”. 

Свърши ли се? Истина ли е? Ако е истина, това е победа за една кампания, която някога изглеждаше безнадеждна, изправена срещу крепостта на политическата, корпоративната и бюрократичната власт.

TTIP – Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – изглежда безжизнено. Германският министър на икономиката Зигмар Габриел каза: „разговорите със Съединените щати де факто се провалиха”. Френският министър-председател Манюел Валс обяви, че преговорите са в „явен застой”. Белгийски и австрийски министри заявиха същото. Силата на хората побеждава. Засега.

Обаче лобистите, които поискаха тази харта за корпоративни права, никога не се отказват. TTIP бе свалено от сцената с освирквания, но друг договор, чието вероятно въздействие може да бъде почти идентично, се очаква скоро да бъде задействан. И той е на финален етап, като изисква само окончателно одобрение. Ако това се случи преди Великобритания да напусне Европейския съюз, ние вероятно ще сме подвластни на него в следващите 20 години.

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение CETAпривидно е сделка между Европейския съюз и Канада. Може би се питате, каква вреда може да ни нанесе Канада? Но то позволява на всяка корпорация, която развива дейност там, независимо къде се намира нейното седалище, да съди правителства пред международен трибунал. То заплашва да направи на пух и прах закони, които ни защитават от експлоатация и поставя пречки пред прокарването на закони от парламентите от двете страни на Атлантика.

Слабо е да се каже, че мандат за подобни споразумения няма – те получиха недвусмислен контрамандат. Консултацията заради предложението в TTIP да се предоставят нови законови права на корпорациите, която ЕС неохотно стартира, получи 150 000 отговора, като 97% от тях бяха неодобрителни. Но ако докато пазаруваш имаш избор между различни видове масло, за големите решения няма алтернатива.

Не е ясно дали националните парламенти ще имат възможност да налагат вето върху този договор. Европейският комисар по търговията твърди, че това не е необходимо – договорът може да бъде гласуван и само от Европейския парламент. Но дори ако се позволи на националните парламенти да го обсъждат, ще им бъде дадена възможност единствено или да го приемат, или да се откажат от него. Приема се, че основните положения в договора вече са установени.

Едва след като бяха приключени преговорите между представителите на Европа и Канада, и изтече текстът на споразумението, той бе публикуван от Европейската комисия. Дълъг е 1600 страници. В него няма нито съдържание, нито обяснителен текст. Що се отнася до прозрачността, равнопоставеността и яснотата, това е еквивалентът на договорите за земи, които са били принуждавани да подписват неграмотните африкански вождове през 19 век. При тези обстоятелства парламентаристите трудно биха могли да вземат добре информирано решение.

Ако в днешно време искате да купите кола втора употреба, продавачът може да се измъкне или да извърти нещата, но освен това той – благодарение на правилата за защита на потребителите в ЕС – е длъжен да обясни какви са рисковете за купувача. Ако искате да разберете дали да сключите или да не този търговски договор, няма да имате такава защита. Сайтът на Европейския съюз ви обяснява, че това е една прекрасна „кола”, но и дума нe обелвa за рисковете.

Ето го и отговора на въпроса дали преговорите за CETA са били провеждани на тъмно. „Ни най-малко… По време на петгодишните разговори комисията проведе различни срещи за диалог с гражданското общество с участието на заинтересованите страни.” Следвайки предоставения линк, установих, че са проведени четири срещи, всички в Брюксел, в които водеща роля са имали корпоративни търговски асоциации, които вероятно така или иначе са разполагали с вътрешна информация. Къде е публичността? Къде са опитите да се отиде отвъд златния кръг на лобистите и приближените? Къде са усилията в дискусията да бъдат въвлечени и други нации? Къде са дебатите, импулсът да се търси автентична обществена ангажираност, да не говорим за търсене на съгласие? Ако това се нарича прозрачност, страх ме е да мисля как би изглеждала потайността.

След като прекарах часове наред борейки се с договора, осъзнах, че съм изгубил надежда да схвана какви биха могли да бъдат последствията от него. Трябваше да разчитам на експерти, които работят за групи като Attac в Германия и Канадския център за политически алтернативи.

Също като TTIP, CETA заплашва да бетонира приватизацията, като направи невъзможна повторната национализация (на Британските железници, да кажем) или опитите от страна на градовете да поемат контрола върху западащите публични услуги (както направи Джоузеф Чембърлейн в Бирмингам през XIX век и така положи основите на съвременните социални разпоредби). Аналогично на TTIP, СЕТА използва широки дефиниции както за инвестиции, така и отчуждаване, които могат да позволят на корпорациите да съдят правителствата, когато сметнат, че техните „бъдещи очаквани печалби” са заплашени от нови закони.

Подобно на TTIP, СЕТА поставя ограничения върху методите, чрез които правителствата могат да защитят народа си. Изглежда, че забранява, например, приемането на правила, които биха попречили на банките да се разрастват до състоянието „прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира”. Изглежда, че застрашава нашите закони за планиране и други предпазни средства, базирани на здравия разум.

Всичко, което не е изрично изключено от споразумението, се счита за подвластно на него. С други думи, ако правителствата не предусетят потенциална опасност, те ще трябва да се придържат към споразумението. Изглежда, че ЕС се е отказал, например, от способността си да настоява инвестициите и банкирането на дребно да бъдат разделени.

СЕТА твърди, че е търговски договор, но много от неговите разпоредби нямат много общо с търговията. Това са опити да се ограничи демокрацията от името на корпоративната власт. Милиони хора в Европа и Канада искат да излязат от неолибералната епоха. Но такива договори ще ни заключат в нея, позволявайки политиките, които сме отхвърляли, да ни управляват до гроб. Ако парламентите отхвърлят този договор, се подготвя нова сделка: Споразумението за търговията с услуги, за което ЕС преговаря едновременно със САЩ и 21 други държави. Правителството на Тереза Мей кипи от ентусиазъм, а от Департамента по международна търговия казват: „Обединеното кралство оставя вярно на амбициозното Споразумение за търговията с услуги”. Толкова за възвръщането на контрола.

Корпоративните лобисти и правителства-пленници се стремят да пробутат такива договори вече в продължение на повече от 20 години, като се започне с Многостранното споразумение за инвестициите (то беше унищожено, също като TTIP, от масовите публични протести през 1998 г.). Работейки тайно, без демократично съгласие, те ще продължат да се завръщат към тази тема, с надеждата да изтощят нашата съпротива.

Когато ти се казва, че цената на свободата е вечната бдителност, ето какво значи това: Тази борба ще продължи през целия ти живот. Ние трябва да побеждаваме всеки път, а на тях им е нужно да победят само веднъж. Никога не сваляйте гарда. Никога не им позволявайте да спечелят.

Posted on 09.09.2016, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: