Перспективите пред проекта „Северен поток – 2“


Перспективите пред проекта "Северен поток - 2"В момента „Северен поток 2“ е най-динамично развиващия се проект за транзит на природен газ в Европа. Въпреки че от подписването на Споразумението между акционерите на проекта през септември 2015 са изминали по-малко от дванайсет месеца, контурите на „Северен поток 2“ вече се очертават достатъчно ясно. Както е известно, участниците планират да положат и пуснат в експлоатация двете нови тръби на преминаващия по дъното на Балтийско море газопровод („Северен поток 1“) с общ капацитет 55 млрд. куб. м до 2019.

Именно тогава изтича и договорът между руския гигант Газпром и украинската компания Нафтогаз за транзита на природен газ през територията на Украйна. Разчитайки на подкрепата на редица водещи западноевропейски енергийни концерни, сред които са Royal Dutch Shell, E.On и Engie, Газпром, поне засега, успешно преодолява първите етапи от реализацията на проекта. Освен това, сравнително наскоро беше проведен търгът за производител на тръбите за газопровода, спечелен от холандската компания Vasco Coatings Europe BV. Според, шефа на Газпром Алексей Милер, практическите работи по полагането на газопровода по дъното на Балтийско море ще стартират в началото на 2018.

Позицията на Германия, която е икономическия лидер на ЕС, до голяма степен ще предопредели бъдещето на „Северен поток 2“. Според германския канцлер Ангела Меркел, газопроводът ще се реализира без оглед на режима на санкции, наложен на Русия, и е сред икономическите приоритети на страната и. Германия е в състояние да окаже влияние върху онези държави, чиито енергийни регулатори все още не са се произнесли относно полагането на газопровода „Северен поток 2“ в техните териториални води – Финландия, Швеция и Дания. Впрочем, да не забравяме, че със силни лобистки инструменти разполагат и партньорите на Газпром в този проект – Royal Dutch Shell, E.On, OMV, Wintershall и Engie. На свой ред, Европейската комисия настоява, че „Северен поток 2“ не може да съществува в правов вакуум, или базирайки се изключително на руското право.

Показателни в това отношения са думите на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на последния Петербургски международен икономически форум, че Европа „предпочита газопроводите, които обединяват, а не разделят“. Две седмици по-късно Газпром успя да се споразумее със словашкия газов оператор Eustream за използване капацитета на газопреносната система на Словакия в рамките на проекта „Северен поток 2“.

Освен това, позициите на Газпром в преговорите укрепнаха и в резултат от нeуспешния военен преврат в Турция, последван от новото сближаване между Москва и Анкара и възобновяването на преговорите за изграждането на газопровода „Турски поток“. В същото време отношенията между Турция е ЕС силно охладняха на фона на опита за преврат, включително и заради заплахите на Реджеп Ердоган да върне смъртното наказание в страната, което пък може да усложни сътрудничеството между Брюксел и Анкара по изграждането на т.нар. „Южен газов коридор“.

Неслучайно реториката на Газпром по отношение на отказа му от газовия транзит през Украйна в полза на балтийския маршрут придобива все по-остър характер. Както посочва председателят на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер, поради постепенното изместване на центъра на газовия добив на север от басейна на реките Надим, Пур и Таз, към Ямалския полуостров, за руския концерн става икономически неизгодно да продължи да използва по-дългия път през Украйна. Тук е мястото да отбележа, че основният източник на газовите доставки по „Северен поток 2“ е Бованенковското находище, разположено именно на Ямалския полуостров, което – след като достигне върховия си добив (115 млрд. куб. м) през 2023 – ще може изцяло да покрие капацитета на двете нови тръби на газопровода. Според експертите на Газпром, транзитните плащания по „Северен поток 2“ за транспортирането на 1000 куб. м на разстояние 100 км ще бъдат два пъти по-ниски от сегашните такси, установени от украинската Национална комисия за държавно регулиране в сферите на енергетиката и комуналните услуги (2,1 долара срещу 4,5 долара).

Силен аргумент в подкрепа на позицията на Газпром е и състоянието на газопреносната система на Украйна, нуждаеща се от мащабна реконструкция и модернизация. За Газпром е неизгодно да се ангажира финансово с това, предвид крайно нестабилната политическа ситуация в тази страна, както и заради традиционно отрицателното отношение на властите в Киев към руския газов гигант. Между другото, през 2011 украинската компания Нафтогаз оценяваше стойността на модернизацията на 3,5 млрд. долара, като оттогава насам тази сума е нараснала още повече, тъй като през последните три години енергетиката остана на заден план в украинската политика и в тази сфера не бяха стартирани каквито и да било модернизационни програми. Газпром възнамерява постепенно да ограничи транзита по Централния газов коридор (т.е. газопровода Уренгой – Помара – Ужгород) като го прекрати окончателно до 2020 (а това са 4300 км газопроводни мощности и 62 компресорни станции). След 2020 руската компания планира да запази по това направление транзитен капацитет от едва 10-15 млрд. куб.м.

Измежду последните три газопроводни проекта на Газпром: „Южен поток“, „Турски поток“ и „Северен поток 2“ – последният има най-големи шансове за практическа реализация. Към края на 2016 ще стане ясно, дали на този проект ще се наложи да преодолява нормативния натиск на Европейската комисия или Брюксел най-сетне ще даде зелена светлина за изграждането на двете нови тръби на газопровода, превръщайки по този начин балтийския маршрут в доминиращ по отношение на газовите доставки в ЕС.

В тази връзка следва да подчертаем, че проектът „Северен поток 2“ не застрашава енергийната сигурност на държавите от Централна и Източна Европа, които в момента използват съществуващите транзитни маршрути за доставка на руски газ. Напротив, разширяването на транзитните възможности би им позволило да компенсират загубите при евентуално прекратяване или съкращаване на газовия транзит през Украйна.

Posted on 21.08.2016, in Анализи, Енергийни проекти and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: