Дружба въпреки политиката: Как се отнасят в Русия към Грузия и грузинците


Дружба въпреки политиката: Как се отнасят в Русия към Грузия и грузинцитеВъоръженият конфликт между Русия и Грузия заради непризнатата република Южна Осетия избухва на 8 август 2008 година. След четири дни бойните действия са прекратени, но отношенията между двете страни остават напрегнати.

„През 2008 г. положението на грузинците в Русия не беше лесно“, спомня си Георгий Арабули, московчанин от грузински произход.

„Например веднъж бях в Смоленск и в ресторанта отказаха да ме настанят, като ми заявиха, че са получили заповед „отгоре“ да не ме пускат. След това, разбира се, всичко се уреди, но беше неприятно”.

Георгий има по-добър късмет от някои свои роднини и познати: спомня си, че им се наложило да напуснат Русия, защото било почти невъзможно да получат визи. През 2008 г. отношенията между двете бивши съветски републики достигат „дъното“: няколкото години на ожесточена конфронтация, започнали с идването на власт в Грузия на президента Михаил Саакашвили, завършват с война и прекратяване на дипломатическите отношения.

Животът на грузинците в Москва

Според преброяването на населението от 2010 г. в Русия живеят около 158 000 грузинци. По други оценки диаспората е по-голяма – от 300 до 500 000 души. Първите грузински преселници се появяват в руските градове още по времето на царска Русия. Много пристигат и през съветската епоха, а други, като семейството на Георгий, идват след разпадането на СССР.

„Преместихме се в Москва през 1996 г. – разказва той. – По онова време положението в Тбилиси беше много печално: нямаше отопление, газ, топла вода, пускаха тока за по 3-4 часа нощем. Затова когато се появи възможност, се преместихме. Освен това мама, която е учителка, беше убедена, че най-важното е да осигури на мен и на брат ми качествено образование, а за тази цел трябваше да заминем за Москва“.

Георгий завършва Московския физико-технически институт и сега работи като учител по физика. В Москва се чувства добре и твърди, че като цяло не се сблъсква с дискриминация, а руснаците много се интересуват от Грузия: „Няколко пъти имах сблъсъци със скинари. Случвало се е. Но за нормалните хора националността не е важна. Много често познатите ми, като разберат, че съм от Грузия, ме разпитват много или пък ми разказват колко им е харесало в Грузия или колко обичат да хапват хинкали (грузинско национално ястие)“.

Политически срив

В периода, когато Грузия се управлява от Саакашвили, обстановката се променя към по-лошо: политиката оказва влияние и върху икономиката, и върху живота на обикновените хора. През 2006 г., на фона на поредното изостряне на отношенията, Русия забранява вноса на грузинско вино и популярната минерална вода „Боржоми“ (Borjomi), като екстрадира от страната грузинските мигранти. Правозащитниците, по-специално „Хюман Райтс Уоч“ (Human Rights Watch) и „Мемориал“, определят случилото се като „антигрузинска кампания“.

„При Саакашвили поведението на грузинските власти бе провокативно, войнствено – коментира Константин Затулин, директор на Института за страните от ОНД. – Това доведе до последствия, и то не само за политиците“.

Петдневната война, която избухва след нахлуването на грузинските войски в непризнатата република Южна Осетия, допълнително усложнява обстановката. През 2009 г. по данни на „Левада център“ 62% от руснаците смятат Грузия за враждебна държава.

Постепенно размразяване

С времето обстановката се изглажда – независимо от липсата на дипломатически отношения, съвместните военни учения на Грузия и САЩ и стремежа на грузинските власти да влязат в НАТО. През 2016 г. броят на руснаците, възприемащи Грузия като враг, пада до 10% – по-малко отпреди военния период. Руснаците често пътуват до Грузия и отново масово си купуват грузинско вино.

В Москва е много трудно да се открият признаци на неприязън спрямо Грузия: в столицата постоянно се откриват грузински ресторанти. „Хинкали в Москва окончателно победи бургерите – грузинските ресторанти вече не могат да се преброят“, пише изданието „ТаймАут“ (TimeOut).

Историята е по-важна от политиката

„Има неща, които продължават да ни обединяват и сближават – не в междудържавен, а в чисто човешки план“, обяснява Константин Затулин. „Това е общата ни история, спомените за миналото – включително участието във Великата отечествена война и православната вяра, която споделят повечето жители на Русия и Грузия“.

Според Затулин с оттеглянето на Саакашвили (който напусна президентския пост през 2013 г.) и „замразяването“ на конфликта около Абхазия и Южна Осетия негативното отношение между руснаци и грузинци постепенно изчезва.

„С премахването на причините за противопоставянето, каквито имаше през 2008 г., постепенно хората забравят лошото, а хубавото остава в паметта им. Това е в природата на човека“, смята експертът.

Реклами

Posted on 09.08.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: