Приднестровието с кръв и смелост е извоювало своята независимост


Приднестровието с кръв и смелост е извоювало своята независимостОт две години насам официалната власт в Кишинев отново е тръгнала на поход срещу Приднестровието с всякакви средства – икономически, политически и информационни.

Напрежението започва още в средата на 80-те години на миналия век, и то основно заради засилващите националистически тенденции в Молдова, които стигат дотам, че да поискат страната да се присъедини към Румъния. Обявеният курс за излизане от СССР е последната искра, която разпалва драмата.

В началото на 90-те години приднестровци оформят своя собствена политическа линия – нежелание да се излиза от СССР и противопоставяне на новия молдовски национализъм. След разпадането на Съюза, конфликтът в Приднестровието добива своята най-остра форма. Започва се със спорадични сблъсъци между молдовската полиция и приднестровци, както и между приднестровци и отделни групи молдовски националисти.

Още тогава става ясно, че обявените за “сепаратисти” не само имат силен хъс, но няма да се дадат без бой. Жените на Приднестровието също взимат активно участие в битката срещу опитите на Молдова да наложи властта си със сила. Конфликтът е бавен, изтощителен и напрегнат.

Така се стига до черния ден 19 юни 1992 година. В град Бендера в Приднестровието нищо не предвещава, че тази дата ще остане записана с кървави букви в историята. Следобед в града нахлуват полицейски молдовски части с официалната формулировка “за налагане на конституционен ред”. Съпротивата е голяма. Полицията се обръща за помощ към армията и така битката в Бендера прераства в истински бой.

Приднестровци се съпротивляват и дават отпор за всяка къща, но постепенно биват оттласнати и след около седмица почти целият град, с изключение на едно или две здания, е в ръцете на молдовците. И тогава хората от града показват своя изключителен героизъм и велик дух. Успяват да се организират за една последна атака и си връщат половината Бендера. Битката става позиционна, но се разбира, че молдовците няма да успеят да стигнат до Тираспол.

Тогава идва и развръзката. В Приднестровието инкогнито се появява руският генерал Александър Лебед, който дава изявление, че Молдова извършва геноцид над собствения си народ.

В това прочуто изявление той предупреждава властите да спрат своя кървав поход и казва знаменитата фраза: “В противен случай може да стане така – ще закусвам в Тираспол, ще обядвам в Кишинев и ще вечерям в Букурещ”. Не обръщат внимание на думите му. Ден по-късно две военни молдовски части, пратени в битка, са напълно разгромени.

Едва тогава Кишинев сяда на масата за преговорите. Приднестровието с кръв, смелост и над 500 жертви е извоювало своята независимост. В град Бендера днес има “Музей на бендерската трагедия”. В специална зала са сложени портретите на всички доброволци, които са загинали за независимостта на Приднестровието. Сред фамилиите има руски, молдовски, български, украински имена.

Конфликтът в Приднестровието не е етнически, а конфликт между два възгледа за света.

Posted on 08.08.2016, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: