Силата на „Не”


Силата на „Не”Начинът, по който нещата се очаква да се случват на нашата планета, е следният: властовите структури (обществени и частни) в САЩ решават какво останалата част от света трябва да прави. Те предават желанията си по официални и неофициални канали, очаквайки автоматично съдействие. Ако съдействието не бъде предоставено незабавно, те упражняват политически, финансов и икономически натиск. В случай, че и това не доведе до желания резултат, те правят опит за смяна на режима чрез цветна революция или военен преврат, или пък организират и финансират бунтове, които в крайна сметка довеждат до терористични атентати и граждански войни в непокорната държава. Ако това също не сработи, те бомбардират страната и я връщат в Каменната ера. Това е начинът, по който нещата се случваха в края на миналия и началото на новия век; напоследък обаче възникна една нова динамика.

В началото този феномен бе концентриран в Русия, но в последствие той се разпространи по света и сега е на път да обхване самите Съединени щати. Той работи по следния начин: САЩ решават какво искат да направи Русия и предават желанията си, очаквайки незабавно съдействие. Русия казва „Не”. В отговор САЩ прилагат гореописаните стъпки с изключение на бомбардирането, възпряно от ядрения потенциал на Русия. Отговорът продължава да бъде „Не”. Изглежда логично някой умен човек във властовите структури на САЩ да се изправи и да заяви: „Въз основа на опита ни, изглежда това да диктуваме условията си на Русия не работи; нека се опитаме да преговаряме с нея добросъвестно като равен с равен.” Изглежда логично и останалите да се хванат за главата и да кажат: „Чудесна идея! Как не се сетихме по-рано?”. В действителност обаче този човек би бил уволнен още същия ден, тъй като, виждате ли, световната хегемония на САЩ не подлежи на преговори. По тази причина американците вместо това действат объркано, прегрупират се и пробват отново, съставяйки един донякъде забавен за гледане спектакъл.

Особено забавна бе цялата бъркотия около Едуард Сноудън. САЩ настояха той да бъде екстрадиран. Руснаците отвърнаха: „Не, конституцията ни го забранява.” Тогава, забележете, някои гласове от Запада настояха Русия да промени конституцията си! Отговорът, който те получиха, не се нуждае от превод: „Ха-ха-ха-ха-ха!”

 

Значително по-малко забавна е безизходицата в Сирия: американците непрекъснато настояваха Русия да последва техния план за свалянето от власт на Башар Асад. Непроменящият се отговор на руснаците е: „Не; нито Русия, нито САЩ, а сирийците трябва да избират своите водачи.” Всеки път, когато го чуят, американците се почесват по главите и пробват отново.

Съвсем наскоро Джон Кери бе на посещение в Москва, където проведе маратон от преговори с Путин и Лавров. На снимката долу можете да видите как Кери разговаря с руските държавници преди седмица – трудно е да не разчетете техните физиономии. Кери е с гръб към камерата и повтаря старата мантра, както обикновено. Изражението на Лавров говори: „Не мога да повярвам, че отново трябва да седя тук и да слушам тези безсмислици”, а това на Путин – „Горкият идиот, просто не може да разбере, че ние пак ще кажем „Не“. В крайна сметка Кери си тръгна от преговорите с поредния отказ.

Силата на „Не”

 

По-лошото е, че този модел на поведение започва да бъде усвояван и от други държави. Американците казаха на британците как трябва да гласуват на своя референдум, но въпреки това британците отговориха „Не” и избраха Брекзит. Американските управници също така заръчаха на европейците да приемат ужасяващата корпоративна хватка, наречена Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), но французите заявиха: „Не, няма да се случи.” Американците организираха военен преврат в Турция, за да заменят Ердоган с някого, който няма да се държи добре с Русия, но и там получиха „Не”. А сега ужасът на ужасите, Доналд Тръмп, казва „Не” по отношение на всякакви неща – НАТО, задграничните американски работни места, мигрантите, глобализацията, изпращането на оръжия за украинските нацисти, свободната търговия…

Разяждащият психологически ефект на „Не”-то върху американската хегемонна психея не бива да бъде подценяван. Очаква се да мислят и да действат като хегемони, но ако вече работи единствено частта с мисленето, тогава резултатът е когнитивен дисонанс. Ако работата на някого е да се държи като хулиган с другите държави, но те вече не могат да бъдат малтретирани, то неговата работа се превръща в майтап, а той – в душевноболен пациент. Придобитата лудост наскоро произведе един доста интересен симптом: определен брой служители на Държавния департамент на САЩ подписаха писмо – което мигновено изтече в публичната сфера – призоваващо за бомбардирането на Сирия с цел свалянето на Башар Асад от власт. Тези хора са дипломати. Дипломацията е изкуството да избягваш войната чрез комуникация. Дипломатите, които призовават за воденето на война, не са съвсем дипломатични. Бихме могли да кажем, че те са некомпетентни дипломати, но това не би било достатъчно (повечето компетентни дипломати напуснаха своите постове при втората администрация на Буш – много от тях отвратени от лъжите, които трябваше да повтарят във връзка с войната в Ирак). Истината е, че те са болни, откачени и недипломатични подстрекатели към война. Силата на простото „Не” е толкова голяма, че те буквално изгубиха умовете си.

 

Все пак би било несправедливо да изтъкнем само Държавния департамент. Цялата американска политическа система сякаш е заразена с една гнила миазма, която прониква във всичко и прави живота нещастен. Въпреки нарастващите проблеми, повечето други неща в САЩ са все още сравнително лесно управляеми; този аспект обаче – намаляващата способност да бъде сплашван целия свят – проваля всичко. Лятото е в разгара си и нацията е на плажа. Плажната кърпа е износена и проядена от молци, по чадъра има дупки, студените безалкохолни напитки са гарнирани с вредни химикали, а лятното четиво е скучно… за капак на всичко наблизо се разлага мъртъв кит, чието име е „Не”. Цялата атмосфера се разваля.

В този момент медийните дървени философи и дребните политици на статуквото са до болка наясно с проблема, а тяхната предсказуема реакция е да обвинят страната, която те възприемат за негов първоизточник: Русия, удобно персонифицирана от Путин. Един наскоро съчинен политически слоган гласи: „Ако не гласувате за Клинтън, гласувате за Путин.” Друг популярен мотив е, че Тръмп е агент на Путин. Всяка обществена личност, която откаже да застане на страната на статуквото, бива автоматично заклеймена като „полезен идиот на Путин”.

 

Подобни твърдения са откровено абсурдни, но за тях съществува едно по-дълбоко обяснение: това, което ги свързва всичките, е силата на думата „Не”. Вот за Сандърс е вот „Не”: структурите на демократите произведоха кандидат и накараха хората да гласуват за нея, но повечето младежи казаха „Не”. Същото е и с Тръмп: структурите на републиканците представиха своите седем джуджета и казаха на хората да си изберат когото искат, но въпреки това повечето лишени от права представители на работническата класа отговориха с „Не” и гласуваха за аутсайдера Снежанка.

Всичко това е един обнадеждаващ знак, че хората, живеещи в доминирания от Вашингтон свят, откриват силата на това да кажеш „Не”. Статуквото може би все още изглежда лъскаво отвън, но под блестящата нова боя то гние и започва да се пропуква. Едно достатъчно кънтящо „Не” може би ще успее да го срине и по този начин да даде възможност за някои много необходими промени. Когато това се случи, може да си спомните да благодарите на Русия – а ако настоявате, на Путин.

 

Автор: Дмитри Орлов

Posted on 01.08.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: