Проваленият преврат в Турция подкопа един от основните планове на Чичо Сам


Проваленият преврат в Турция подкопа един от основните планове на Чичо СамВ рамките на една нощ неуспешният преврат в Турция промени геополитическия пейзаж, като преустрои отношенията между Москва и Анкара и същевременно с това подкопа плана на Вашингтон да преначертае картата на Близкия Изток. Дали тираничният Реджеп Ердоган е инсценирал преврата или не, е от малко значение в светлината на голямата картина. Факт е, че събитието затвърди неговата власт в страната и обърка стратегическата цел на Вашингтон да контролира коридорите за основни ресурси (и тръбопроводите) от Катар до Европа. Фактът, че администрацията на Обама пренебрегна интересите на националната сигурност на своите съюзници, всъщност тласна турския президент в лагера на Москва. Това невнимание е на път да лиши Вашингтон от ключовия мост между Европа и Азия, така необходим за поддържането на неговата световна хегемония. Планът на САЩ да концентрира външната си политика почти изцяло върху Азия – като по този начин бъде обградена и изолирана Русия, а китайският растеж бъде контролиран – сега се намира в безпорядък. Събитията от последните няколко дни промениха всичко.

Това е откъс от статия в турския вестник Daily Sahbah, публикувана на 12-ти юни:

Новата реторика на Турция спрямо Русия е също така пряк резултат от неудовлетворените очаквания на Анкара относно конфликта в Сирия. Разочарованието на Турция от политиката на САЩ в Сирия нарасна с времето, особено имайки предвид продължаващата подкрепа, която Вашингтон оказва на кюрдските Отряди за народна защита.”

Обама може да обвинява единствено себе си за поражението, което е на път да претърпи. Ердоган беше напълно ясен относно турските съображения, най-важното от които бе предотвратяване както на придвижването на кюрдските войски на запад от Ефрат, така и на създаването на кюрдска държава в съседните на Турция сирийски територии. Ето как Ердоган коментира развоя на събитията преди няколко месеца:

„В момента в Северна Сирия се осъществява един сериозен проект. Зад този проект се крият коварните цели на тези, които се представят за „приятели”. Това е очевидно и затова трябва да го заявя открито.”

 

Вместо да обърне поне частично внимание на проблемите на Ердоган, Обама го остави настрана, за да преследва целта на САЩ да разположи бази и да поеме контрол над територии в Източна Сирия, които в крайна сметка да бъдат използвани за прокарването на тръбопроводи от Катар до ЕС.

Както се очакваше, Ердоган реагира в същия дух и възстанови отношенията си с доскорошни врагове (Русия, Сирия, Израел), за да възобнови турската външна политика и да адресира нарастващата заплаха от създаването на кюрдска държава до южните граници на страната му. Трябва да се има предвид и фактът, че според Турция подкрепяните от САЩ Отряди за народна защита в Сирия са обвързани с Работническата партия на Кюрдистан (официално считана за терористична организация от самите САЩ и ЕС). Ако Обама бе използвал американски войници вместо кюрдските отряди, навярно Ердоган въобще нямаше да реагира. Фактът, че той умишлено подкрепяше историческите противници на Турция в тяхното придвижване на запад обаче, се оказа повече, отколкото Ердоган може да понесе.

ИЗВИНЕНИЕТО НА ЕРДОГАН

В края на юни Ердоган се извини на Владимир Путин за смъртта на руския пилот, който бе убит от турски военни във въздушното пространство над сирийска територия през ноември 2015 г. Инцидентът подтикна Путин да преустанови всякакви отношения и комуникация с Анкара. Ердоган изпрати на руския президент писмо, в което изрази „дълбокото си съчувствие и съболезнованията си спрямо роднините на загиналия пилот.” Той добави, че Русия е „приятел и стратегически партньор”, с когото турските власти не биха искали да развалят отношенията си. (В последствие турските пилоти, които свалиха руския Су-24, бяха арестувани и обявени за гюленисти, участвали в опита за преврат.)

 

По необяснима причина Белият дом така и не коментира това затопляне на отношенията, което представлява очевидна заплаха за неговите амбиции в региона.

Защо?

Малко след това, едва преди две седмици, започнаха да се появяват сведения, че Ердоган полага усилия да нормализира отношенията си със сирийския президент Башар Асад. Макар че новината не бе отразена в повечето западни медии, Гардиън излезе със статия, озаглавена „Сирийските бунтовници в ступор след като Турция проявява признаци за нормализиране на отношенията с Дамаск”. Ето и кратък откъс:

„След повече от пет години гражданска война в Сирия, Турция – държавата, която в най-голяма степен подпомогна бунтовниците в тяхната съпротива срещу управлението на Башар Асад – демонстрира, че може да нормализира отношенията си с Дамаск. Предложението, направено от турския министър-председател Бинали Йълдъръм, потресе лидерите на сирийската опозиция, които Анкара приютява, както и регионалните лидери, съюзили се с Турция, за да свалят от власт Асад чрез една дълга и безмилостна война.

Сигурен съм, че нормалните ни взаимоотношения със Сирия ще бъдат възстановени”, заяви Йълдъръм, отклонявайки се значително от официалната позиция на постоянно призоваване за незабавна смяна на режима. „Нуждаем се от това. Нормализирахме отношенията си с Израел и Русия. Сигурен съм, че ще го направим и със Сирия.” (The Guardian)

 

Изглежда логично това да привлече вниманието на Белия дом, тъй като подобна рязка фундаментална промяна във външната политика на Турция би могла да има директни последици за целите на САЩ. Демонстрира ли обаче администрацията на Обама някакъв интерес към това изявление и направи ли някакъв опит да задържи Ердоган на своя страна?

Разбира се, че не. Вашингтон раздава заповеди и очаква всички други да козируват и да стоят мирно. Обама и неговите приближени не се занимават с несъществени неща, като страха от зараждащата се кюрдска държава. Защо биха се занимавали с нещо толкова банално? Все пак имат да управляват цяла империя.

След това се случи опитът за преврат. Съществува предположение, че Ердоган може и да е бил предупреден за него от руското разузнаване, което има силно присъствие в Турция. Ако това е вярно, може би Путин се е надявал, че Ердоган ще върне услугата, като осуети плана на НАТО да разположи постоянен флот в Черно море, който допълнително би обградил и притиснал Русия. (В тази връзка Путин е наясно с това, че турският президент е безскрупулен автократ и поддръжник на терористични организации, но той също така осъзнава, че няма голям избор, когато НАТО полага всички усилия да обгради Русия. Путин е длъжен да приема нови приятели без да се опитва да ги променя, макар че според някои анализатори преустановяването на подкрепата за джихадистите в Сирия от страна на Ердоган ще бъде условие за формирането на нов съюз межеу Турция и Русия.)

 

Каквато и да е ситуацията в действителност, Путин и Ердоган са изгладили достатъчно различията си, за да насрочат среща помежду си за началото на август. Първият държавен лидер, с когото турският президент планира да се срещне след опита за преврат, е именно Владимир Путин. Дали Ердоган се опитва да направи някакво заявление? Определено изглежда така. Ето как предаде новината турският вестник Daily Hurriyet:

Турският президент Реджеп Таип Ердоган и руският му колега Владимир Путин вероятно ще се срещнат лице в лице през август. Срещата ще бъде част от взаимните усилия да бъдат изгладени взаимоотношенията между двете държави след месеци на напрежение, в резултат от свалянето на руския бомбардировач от страна на турските военовъздушни сили през ноември…

С нормализирането на отношенията Русия премахна някои търговски санкции, както и ограниченията върху руските туристи – макар че ще продължи налагането на визов режим за турските граждани. Преди да бъде проведена президентската среща, външните министри на двете държави ще обсъдят подробно редица международни въпроси, като например ситуацията в Сирия и Крим.” (Daily Hurriyet)

Започва ли да изглежда сякаш Турция се е откъснала от орбита на Вашингтон и се е ориентирала към по-надеждни партньори, които уважават нейните интереси?

Отговорът е да. Това внезапно възстановяване на отношенията би могло да има катастрофални последици за политиката на САЩ в Близкия Изток. Не само, че САЩ се нуждаят от турската военновъздушна база „Инджирлик” за своята въздушна кампания в Сирия, но и същата тази база съхранява „около 90 американски тактически ядрени оръжия”. Какво ще се случи, ако Ердоган изведнъж реши, че вече не е в интерес на Турция да предоставя на САЩ достъп до базата; или пък, че предпочита да я предостави на руските бомбардировачи? И още по-важно, какво ще се случи с американските планове за съсредоточаване върху Азия, ако Турция (в ролята на ключов мост между два континента) се откъсне от Вашингтон и стане част от коалицията на централните азиатски държави, които изграждат нова зона за свободна търговия отвъд сферата на атлантическия контрол?

Една последна вметка, която също не се появи в западните медии: Цитиран от РИА Новости, руският вицепремиер Аркадий Дворкович заяви, че съвместните проекти на Русия и Турция – в това число „Турски поток” – са все още на дневен ред и имат бъдеще.

Става въпрос за нещо голямо. Ердоган е на път отново да отвори вратата, която администрацията на Обама толкова усилено се опита да залости. Това е сериозен удар по плана на Вашингтон да контролира потока на основни ресурси от Азия към Европа, а те да останат деноминирани в щатски долари. Ако бъде постигнато споразумение, Путин ще получи достъп до процъфтяващия пазар на ЕС чрез южния коридор, който ще стабилизира отношенията между двете държави, ще разшири употребата на еврото и рублата на енергийния пазар и ще създаде зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. А Чичо Сам ще наблюдава безучастно.

Изглежда главният план на Вашингтон изведнъж се оказа в сериозна беда.

 

Превод и източник: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Posted on 24.07.2016, in Анализи, Балканите, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: