„Сляпото петно“ на Чилкот: Докладът за войната в Ирак внимателно заобикаля темата „петрол“


Британски войник охранява петролна рафинерия в южен Ирак през 2003 г. срещу контрабандисти

Британски войник охранява петролна рафинерия в южен Ирак през 2003 г. срещу контрабандисти

Когато Великобритания нахлу в Ирак, тази страна притежаваше близо една десета от световните запаси на петрол. Правителствени документи от онова време „изрично посочват“, че петролът е бил обект на интерес преди започване на войната. Защо Чилкот не е проучил тези планове в дълбочина? (Текстът е публикуван в сайта solidbul.eu, превод: Мария Рускова)

Отдавна очакваният доклад „Чилкот“, който изследва участието на Великобритания в Ирак, най-сетне беше публикуван. Уви, за най-важния въпрос „Защо Великобритания влезе във войната?“ заключенията на доклада не казват практически нищо.

Чилкот приема за чиста монета твърдението на правителството на Блеър, че мотивът е бил да се реши проблемът с иракските оръжия за масово унищожение (ОМУ) и ограничава своята критика до грешките на разузнаването относно ОМУ и недостатъчното административно и военно планиране. Той проявява забележителна липса на любопитство относно политическите фактори в основата на възприетия курс към война, особено предвид слабостта (очевидна дори по онова време) на тезата за наличие на ОМУ в Ирак.

Най-важният от тях е петрола. Някъде дълбоко в том 9 на доклад от 2.6 милиона думи Чилкот цитира правителствени документи, които изрично заявяват, че петролът е целта и очертават как Великобритания е преследвала тази цел по време на окупацията. Но той не взима предвид тези доказателства в своя анализ или в заключенията. Съображенията за петрола дори не се появяват в 150-страничното резюме на доклада.

За много хора по света беше очевидно, че петролът беше основния проблем, тъй като самият Ирак притежаваше близо една десета от световните запаси, а заедно със съседните нему страни – близо две трети. Очевидно е в интерес на обществото да се разбере как това повлия на решенията на Великобритания. Чилкот не го проучи.

В раздел 10.3 от том 9 на доклада се отбелязва как висши държавни служители няколко пъти са се срещали тайно с Бритиш Петролеум и Шел (отречено по онова време), за да обсъждат техния търговски интерес за получаване на договори. Чилкот не публикува протоколите, но ние ги получихме по Закона за свобода на информацията: те са публикувани тук. В необичайно изразителен за служебен документ стил, един от протоколите започва така: „Ирак е Голямата петролна перспектива. Бритиш Петролеум отчаяно желае да проникне там“ (“Iraq is the big oil prospect. BP are desperate to get in there”).

В същия раздел Чилкот включва препратки към няколко предвоенни документа, които набелязват една цел на Великобритания – да използва иракски петрол, за да подпомогне собствените си енергийни доставки. Например в един документ на кабинета от 2002 г. се казва, че иракската политика на Великобритания попада „в рамките на нашите цели за запазване на мира и стабилността в Залива и гарантиране на енергийната сигурност„. Стратегически документ на Външно министерство от май 2003 г., който Чилкот не е включил, е дори още по-категоричен: „Бъдещата форма на иракската петролна индустрия ще се отрази както на петролните пазари, така и на функционирането на ОПЕК, където ние имаме жизненоважни интереси.“

 

Така че имаше такъв мотив. Но как го реализираше Великобритания? В същия раздел 10.3 се цитират множество документи, които разкриват последователните действия на Великобритания за структуриране на иракската петролна индустрия в условията на окупацията до 2009 г. Правителството е вършело това в тясно сътрудничество с Бритиш Перолеум и Шел. Цялата история, заедно с нейния ключов контекст, е разказана в книгата на Грег Муттит „Масло в огъня: петрол и политика в окупиран Ирак“.

Стратегията на Великобритания еволюираше според обстоятелствата, но две приоритетни цели постоянно се подчертават в документите: да се прехвърли иракската петролна индустрия от публична собственост в ръцете на мултинационалните компании и да се гарантира, че Бритиш Петролеум и Шел ще получат голямо парче.

В периода на пряката окупация от 2003-2004 г. Великобритания последователно подтиква петролната политика към по-дългосрочния въпрос за приватизацията, вместо към прякото възстановяване на повредената от войната инфраструктура. Правителството постави Тери Адамс, бивш висш служител на Бритиш Петролеум, в Багдад, за да се заеме със задачата.

Британските чиновници знаеха, че техните планове не бяха това, което искаха иракчаните. В един документ от 2004 г., видян, но не публикуван от Чилкот, се отбелязва, че въпросът за петрола  е „политически чувствителен, касаещ въпроси на суверенитета“. Без да признава никакъв конфликт, той препоръчва Великобритания да „прокарваме послание  (за преки чуждестранни инвестиции) сред иракчаните, но внимателно, за да се избегне впечатлението, че се опитваме да тласнем Ирак по някакъв конкретен път“.

Британските чиновници активно налагат въпроса за петрола на преходното правителство през 2004-5 г., после на временното правителство през 2005-6 г. и на постоянното правителство от 2006 г. нататък. Министърът на външните работи Джак Стро пише на Тони Блеър през юли 2005 г. по повод напредъка на тези дейности, че иракският петрол „остава важен за  Великобритания от гледна точка на търговията и енергийната сигурност. Чуждестранни инвестиции са крайно необходими и ние трябва да продължаваме да подкрепяме Ирак за създаване на правилната рамка за инвестиции, като същевременно подкрепяме британските компании да вземат участие.“

По време на изборите през 2005 г. британският посланик Уилям Пейти се опитва да натиска кандидатите да обявят приемането на Закон за приватизацията на петролната индустрия за главен приоритет за бъдещото управление. През 2006 и 2007 г. прокарването на този закон се превърна във фокус на политическите усилия и беше тясно свързано с „прилива“ на войска, който президентът Буш обяви през януари 2007 г.

В дълбините на том 9 Чилкот споменава тези усилия, но ги представя под лустрото на нормална дипломатическа активност, пренебрегвайки реалното положение, че Великобритания и САЩ все още разполагаха 150,000 войници в страната и преходното правителство беше пряко назначено от тях. Постоянното правителство през 2006 г.  беше установено чрез избори, конструирани от Великобритания и САЩ,  и беше оспорено дори от политиците, лансирани от тях. Тери Адамс дори получи поръчение да състави договорите, които трябваше да се подпишат с подобните нему от бившата му компания.

В края на краищата опитите на Великобритания и САЩ да наложат закон чрез тази легализирана приватизация на петрола се провалиха. Законът не беше прокаран, главно благодарение на народна иракска кампания против него. Тогава беше взето решение да се подпишат дългосрочни договори, дори при отсъствие на правна основа за това. Сега иракската петролна индустрия се управлява – незаконно – от компании като Бритиш Петролеум, Шел и Ексон Мобил.

Чилкот казва, че никой не е искал от него да преценява дали войната е била законна. Въпреки че с нежеланието си да изследва истинския мотив за войната той пренебрегва решаващи улики, които могат да ни разкрият легалността на войната и окупацията и виновността на висши британски държавни служители, включително Тови Блеър.

––––––––––––––

За авторите:

Дейвид Уайт е професор по социо-правни науки във факултета по право и социална справедливост на Ливърпулския университет. Най-новите му книги са „Колко корумпирана е Великобритания?“, (Pluto, 2015) и “Корпоративните престъпници“, (Routledge, 2015). През 2008 г. неговото изследване за окупацията на Ирак спечели престижната награда за криминология на името на Leon Radzinowicz.

Грег Мътит е автор на „Масло в огъня: петрол и политика в окупирания Ирак“, (Vintage 2012). От 2003 до 2011 г. той разследва скритите планове за иракския петрол и работи с иракски колеги за публикуването им в Ирак. В момента е старши съветник в Oil Change International.

Източник: openDemocracyUK

превод: Мария Рускова, solidbul.eu

http://glasove.com

Posted on 13.07.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: