BREXIT: ВОЙНАТА НА „РАЗВЪРЗАНОТО ЧЕНЕ”


BREXIT: ВОЙНАТА НА „РАЗВЪРЗАНОТО ЧЕНЕ”На 23 юни 51,9 % срещу 48,1 % от британските гласоподаватели, участвали в референдума за или против членството на Обединеното кралство (ОК) в Европейския съюз (ЕС), решиха страната им да напусне Шекспировия котел на вещиците, наречен Общ европейски дом. Най-антиевропейски настроени се оказаха избирателите в Англия и Уелс, докато тези в Шотландия и Северна Ирландия предпочетоха оставането в ЕС. И дори заплашиха с референдум за отделяне от Великобритания. Политици и политолози в останалите страни членки на ЕС и извън него започнаха да правят фаталистични или оптимистични прогнози относно последиците от британското напускане (Brexit): за самата Великобритания, за работещите или учещите на острова граждани на страните от Източна Европа и Близкия изток, както и за бъдещето на самия европейски проект. Президентът на България Росен Плевнелиев нарече референдума „тъжен ден за европейската демокрация”, след като по-рано беше заклеймил тази форма на пряка демокрация като „ядрената бомба на демокрацията”. Премиерът Бойко Борисов каза, че трябва вече да свикваме да мислим за ЕС без британците, а външният министър Даниел Митов видя в резултата от британското допитване възможност и стимул за реформиране на ЕС. На подобно мнение се оказа и гостувалият в България германски президент пастор Йоахим Гаук.

На този фон, като някакъв анахронизъм изглеждаше написаното от френския посланик Ксавие дьо Кабан във фейсбук, че излизането на Великобритания от ЕС е победа за Путин.

Путин, както казва психологът д-р Николай Михайлов, е една мантра, зад която бюрократите в Брюксел, които никой не е избирал, и които никого не представляват, скриват лошото управление на ЕС. За тях е изгодно европеецът да се чувства непрекъснато застрашен отвън, за да не забележи, че всъщност Западът и НАТО заплашват Руската федерация, дрънкайки оръжие по границите й.

Магариите на продавачите на евроатлантически ценности

Опасно нещо е „отвързаното чене”, както пише Николай Хайтов.

Особено ако го има политик, бил той държавен глава, премиер, силов или външен министър, или посланик. А най-лошо е, когато на всички тези постове едновременно стоят политически дрънкала, у които думите изпреварват мисълта. Ако, разбира се, изобщо са в притежание на способността да мислят за друго, освен за собствената си изгода и за това как да угодят на поредния Голям брат. При отсъствието на всякакъв превантивен парламентарен, съдебен или обществен контрол, безотговорността на гореспоменатите „лица и хора” е заплаха: не само за България, за Балканите и Черноморския регион, а и за Европа като цяло.

В навечерието на британския референдум за или против оставането на Острова в Европейския съюз, в България пристигна президентът на Федералната Република Германия Йоахим Гаук. И както често се случва, някои хора решиха да покажат на госта цялата магария, на която са способни.

На съвместна пресконференция с Гаук българският „държавен глава” Плевнелиев коментира превантивно негативния, според него, изход от британския референдум. Сиреч, положителния отговор на въпроса трябва ли Обединеното кралство да напусне ЕС. Според Плевнелиев, излизането на мъгливия Албион от ЕС щяло да доведе до разпадане на ЕС, от което щяла да последва война. Така щяла да се компрометира единствената работеща формула, осигуряваща мира на Стария континент след двете кървави световни войни. Има ЕС, има мир. Няма ЕС – война!

Хубаво, ама пустите британци не послушаха песента на евроатлантическите политически сирени и техните „присъдружни” политологични и социологически  врачки. Напук на всички „оптимистични” прогнози от последните дни преди референдума, почти 52% от британските гласоподаватели отговориха с „да” на въпроса за излизането на страната от ЕС. Очевидно „младите, красивите, умните и образованите”, на които се разчиташе да подкрепят оставането на Обединеното кралство в ЕС, не си направиха труда да отидат до урните. Така резултатът от референдума предопределиха (според провалилите се гадатели) по-възрастните, пенсионерите и ниско образованите, казано иначе, популистите. Колко познато звучи за българина това… Язък за разстрела на проевропейски ориентираната лейбъристка депутатка Джо Кокс! Разстрел, който трябваше да обърне нагласите на британците в полза на оставането в ЕС. И който „политически правилните” медии, противно на  нормалната логика,  побързаха да припишат на противниците на ЕС.

Продавачите на „евроатлантически ценности” не се посвениха да използват това престъпление за политическа реклама на оставането в ЕС. После се оказа, че убиецът е свързан с някаква расистка организация в САЩ. Значи, може да е бил нает да свърши една мръсна работа. От кого ли? От този, който има полза.

Нека си спомним кой плашеше Европа и Великобритания с тероризма, тежките последици от излизането от Евросъюза и „хибридната война” на Русия.

Намесата на Барак Обама в работите на Великобритания ожесточи още повече гласоподавателите в Обединеното кралство и резултатът от допитването беше напълно противоположен на очакванията на „правилните” анализатори. Кандидатът за президент на републиканците Доналд Тръмп, който откри голф игрище в Шотландия, нарече

„забележителен” изхода от референдума

изтъквайки, че както и в САЩ, гражданите са възмутени от политическото лицемерие и отчуждението на управляващите от народа. Ако Путин може да накара британците да излязат от ЕС, струвало ли си е изобщо този съюз да бъде създаден?!

Очевидно кучето не е заровено в Москва, а в Брюксел, Страсбург, Берлин или Париж. Едно е сигурно: ако ЕС тръгне да се разпада, България, Румъния и Гърция ще са тези, които ще затворят последни вратата. Гърция – заради многомилиардния си  външен дълг, а България – заради обвързването на цялата икономика с европейските фондове… А те ще намалеят и дори изцяло ще спрат, след като от бюджета на ЕС отпадне британската вноска от 14 млрд. евро годишно.

Несъмнено, излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази негативно и на самата нея, но вотът на „популистите” показа, че и в рамките на ЕС те не живеят особено приятно. Този път гласоподавателите не се оставиха да ги измамят за пореден път и гласуваха според собствените си преценки за полезност и морал. Защото и „глухият султан в Египет” разбра, че убийството на Джо Кокс обслужва интересите на брюкселските бюрократи и съмишлениците на Дейвид Камерън в Обединеното кралство.

Премиерът консерватор, който дойде на власт с обещанието да проведе референдум за членството на Великобритания в ЕС, използва предварително референдума, за да шантажира Ангела Меркел и Франсоа Оланд и да изкопчи изключения (дерогации), каквито на никоя друга страна членка не са давани. Включително, да отказва изплащането на социални помощи на имигрантите от Източна Европа, да не приема бежанци по определените от Европейската комисия квоти и да не плаща 2 млрд. евро за устройване на същите в Турция и други страни. След като получи тези отстъпки, Камерън се превърна в пламенен защитник на оставането на Обединеното кралство в ЕС, но за разлика от България, на Острова лицемерието се наказва. Резултатът от референдума доведе до оставката на самия Камерън, когото не могат да понасят дори съпартийците му в Консервативната партия. Той ще остане на поста си до октомври, като за негови приемници се спрягат имената на бившия кмет на Лондон Борис Джонсън и на вътрешния министър Тереза Мейн. Впрочем, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц призова Камерън да не чака до октомври, за да си подаде оставката.

Казват, че процедурата по излизането на Великобритания от ЕС ще отнеме поне 1-2 години и че резултатът от референдума не задължава властите да започнат тази процедура. Обаче общественият натиск няма да позволи на торите да шикалкавят: обещанията трябва да се изпълняват.

Провалът на интеграцията

Така или иначе, нашият премиер Бойко Борисов изгуби още един „приятел”. Ще му останат само 40-те джипа, които получи за охрана на границата с Турция. Между впрочем, другият му „приятел” (Реджеп Ердоган) потрива доволно ръце, защото Камерън на два пъти каза, че не вижда Турция като член на ЕС по-рано от 3000-ната година. И че Великобритания няма да премахне визите за турски граждани, дори Европейската комисия да направи този подарък на Турция. “Ти каза, че Турция до 3000-ната година няма да влезе в ЕС. Хайде да видим какво стана. Не можа да издържиш и три дни!”, злорадстваше Ердоган на 25 юни. Но и соченият като възможен наследник на Камерън Борис Джонсън, макар и внук на натурализиран турчин, не е голям привърженик на турското членство в ЕС. Напротив, той декларира категорично: „Ако турците влязат в ЕС, нас ни няма там!”.

Според ефекта на доминото, можем да очакваме и други „евроатлантически” трубадури да подадат оставки. Както и нови страни членки да проведат допитвания дали да останат в бюрократизирания и залязващ Общоевропейски дом, наречен Европейски съюз. Например, президентът на Чешката република Милош Земан, председателят на националистите в Холандия Герд Вилдер и председателят на Националния фронт във Франция Марин Льо Пен вече се заканиха, ако дойдат на власт, да попитат своите граждани дали да не напуснат ЕС. На свой ред унгарският премиер Виктор Орбан твърдо се противопоставя на санкциите срещу Русия и срещу безогледната миграционна политика на Еврокомисията, наложена й от фрау Меркел.

Не всички са съгласни и с това от Брюксел да им диктуват каква да е формата и дължината на краставиците, как да отглеждат „щастливи кокошки” или да узаконяват еднополовите бракове. За провала на мултикултурализма, да не говорим. Терористичните актове в Париж и Брюксел, както и масовите сексуални посегателства, извършени в нощта на Нова година от „бежанци” от Изтока над германки на площада в Кьолн са достатъчно свидетелство за провала на „интеграцията”.

Да се върнем обаче на изявлението на българския „ястреб” Росен Плевнелиев, че разпадането на ЕС ще бъде последвано от война. И коя европейска държава, членка на ЕС, ще обяви война на друга такава? Германия на Франция, или двете заедно на Русия? Нали мнозинството страни, членуващи в ЕС, членуват и в НАТО? Излиза, че нашият – боже пази! – върховен главнокомандващ не вярва в способността на НАТО да гарантира мира на Стария континент. Тогава защо не инициира един референдум за излизането на България от НАТО? С кой акъл се зъби на Путин и Русия, познавайки нежеланието и неспособността на бюрократите от Алианса да защитят отделните страни членки? Нали те не си мръднаха и малкия пръст в полза на Турция след самолетната криза с Русия? При това, веднъж Плевнелиев подкрепя румънско-турската инициатива за сформиране на антируска Черноморска флотилия с участието на Румъния, Турция, България, Украйна и Грузия, а на другия ден твърди, че не е давал съгласие пред румънския си колега Клаус Йоханис за това формирование. Същото твърдят и министрите на отбраната и външните работи, но едва след като Борисов се закани да ги прати на корабите да воюват. Всички те твърдят, че въпросът за флотилията няма да бъде поставян на срещата на НАТО във Варшава през юли, а на 23юни Министерският съвет  одобри позицията на България, която ще се отстоява на срещата на НАТО през юли във Варшава. Но кой може да спре Турция и Румъния да предложат на НАТО своята инициатива за „засилване на присъствието на НАТО в Източна Европа и в акваторията на Черно море”?

Свободата на „развързаното чене”

Независимо дали „това, което имаме като президент” си пише речите сам, или чете написаното от съветниците, трябва да си носи последиците от „развързаното чене”. „Ако съветниците зле съветват владетеля, виновен е владетелят”, заявява Макиавели.

В крайна сметка президентската уста изрича глупостите от рода на това, че разпадането на  ЕС означава война. След като Плевнелиев не вярва на НАТО, да престане да сънува ръководен пост в натовските структури. И в Брюксел вече няма място за наш Роско, понеже ЕС ще се разпадне и без него. Но с участието на Плевнелиев разпадането на Евросъюза ще се ускори. Залепването на Плевнелиев към която и да е организация е фатално за нея! А връщането му в бизнеса ще е дъното на политическото падение: вече имаме един странстващ проповедник в лицето на бившия „президент на всички седесари” Петър Стоянов. Да не забравяме, че бившият председател на Народното събрание Александър Йорданов мина през посланическите постове в Полша и Македония, за да стане водещ в мижавата телевизия „Европа”. Явно, част от „политическата класа” в „тази страна” е ампутирана от чувство за срам.

„Джоб срам няма!”, казваше Радой Ралин.

Така че не мислете за това как ще си вади хляба поредната държавна „капачуна”. В едно телевизионно шоу му скъсаха портрета, понеже сезира Конституционния съд за три от предложените от тях въпроси за общонародно допитване. Не сме чули обаче, да ги е дал под съд за обида на държавния глава, поради което си спомнихме поговорката „Пачавра леке не хваща”! На покойния президент Желев му гориха портретите и книгата „Фашизмът” не „червените бабички”, а сините талибани, чиито наследници от ДСБ предложиха Плевнелиев за нов президентски мандат. А пък той, нали е чистофайник, им отказа гнусливо, надявайки се жестът му да бъде оценен от ГЕРБ. Но след като разбра, че герберите няма да го номинират, обяви, че няма да се кандидатира за повторен мандат. Голяма загуба за „евроатлантическите” трубадури! Така Плевнелиев ще излезе от „Дондуков” 2 на собствен ход, а не замерян с камъни от (не)благодарния народ. Очевидно някой му е обещал по-безотговорен и по-добре платен пост на Запад. Дали в НАТО, или ООН, бъдещето ще покаже. Но след „тъжния ден за европейската демокрация”, сиреч решението на Великобритания да напусне първа потъващия кораб на ЕС, политиците у нас ще са още по-подозрителни относно пряката демокрация. На кол да ги набият, пак няма да рискуват да поставят членството на България в НАТО и ЕС  на всенародно допитване. Надежда всяка тука оставете!

Европейци сме, но не дотам!

У нас дори набожността на политиците е вид лицемерие. Както пише Ботев: „И е добър християнин, не пропуска литургия. Но и в черква затуй ходи, че черквата й търговия”.

Затова ще видите нашия Плевнелиев ту с еврейска кипа в Синагогата, ту на турско кафе и рахат локум в Главно мюфтийство, ту да кима на богомолците в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, сякаш всички са се събрали там заради него. Може ЕС да се разпадне, може НАТО да се саморазпусне, ако Доналд Тръмп стане президент на САЩ. Нашият президент гладен няма да остане. Защото е готов и на Абдул Хамид да целува полите, ако вземе да възкръсне. Сигурно е готов и да припява „Мидхат паша, блага душа”. Подобно на  Фердинанд, за когото Иван Йовков пише в „Кобургът”: „Той бил готов да приеме и циганската вяра, само и само да стане цар”.

Ами какво ли ще направят Плевнелиев и сродните нему политически хамелеони, ако вземе да се върне комунизмът? Представяме си как изтупват от праха партийните си членски книжки от БКП и как развяват знамена със сърп и чук. Плевнелиев ще каже, че е останал верен на бащината идеология и е работил под прикритие за разлагането отвътре на ЕС и НАТО. Може и орден да поиска от Русия дори. Политиката, както пише Стефан Цвайг, има толкова малко общо с етиката, колкото астрономията и геометрията…

 

Източник: http://zora-news.com

 

Posted on 07.07.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: