Турско-саудитската ос съзнателно генерира напрежение в Големия Близък Изток


Турско-саудитската ос съзнателно генерира напрежение в Големия Близък Изток Според мнозина експерти, по периферията на ЕС се формира своеобразна стратегическа ос Анкара – Рияд, която не просто се превръща в генератор на нестабилност в региона на Големия Близък Изток, но и в заплаха за сигурността на Европа. Така, докато турските компании продължават да купуват петрол от Ислямска държава и нейните съюзници, а Анкара не спира войната на изтребление със собственото си кюрдско население и шантажира Брюксел (а също и София), че отново ще пусне мигрантския поток към Европа, Саудитска Арабия финансира радикалните ислямисти, воюва срещу шиитите в целия регион и дори заплашва Вашингтон, че ще продаде активите си в САЩ, ако действително бъде обвинена, че е причастна към терористичните нападения от 11 септември 2001 (както се твърди в следствения доклад на американския Конгрес).

Турция и Саудитска Арабия открито се обявяват против съвместните усилия на Вашингтон и Москва за реализацията на постигнатото в Женева споразумение и омиротворяването на Сирия, тласкайки финансираните от тях групировки на сирийската опозиция към нарушаване на примирието в тази страна. Според израелски източници, през април 2016 двете страни са стартирали съвместна операция по разполагането на 3500 бойци на въоръжената опозиция, които преди това са били подготвени в специални лагери на територията на Турция и Йордания, като подготовката им е финансирана от Рияд. Израелските анализатори смятат, че това е реакция на пасивното (според турците и саудитците) поведение на САЩ по отношение на свалянето на сирийския президент Асад.

В усилията си за провалянето на мирния процес в Сирия, Саудитска Арабия продължава активно да подкрепя сирийският филиал на Ал Кайда – „Джабхат ан-Нусра“, и свързаните с нея терористични групировки „Ахрар аш-Шам“ и „Джеиш ал-Ислам“, които, независимо от подписаното споразумение за примирие, ежедневно обстрелват жилищните квартали на Алепо. Както е известно, именно саудитските марионетки от „Джеиш ал-Ислам“ поеха и отговорността на осъществената през април химическа атака срещу населения с кюрди квартал на Алепо „Шейх Максуд“.

Предвид очертаващата се перспектива за военното поражение на Ислямска държава в Ирак и, особено, в Сирия, Рияд залага на местните филиали на Ал Кайда, които имат по-голям опит в нелегалната борба. Така, според „Ню Йорк Таймс“ и „Шпигел“, през 2016 Ал Кайда е изпратила в Сирия голяма група свои бойци с указание да се опитат да създадат там още един „халифат“, този път в северната част на провинция Алепо. Както е известно, през май синът на покойния основател на Ал Кайда Осама бин Ладен – Хамза, заяви, че „джихадът в Сирия е ключът за освобождаването на Йерусалим“. Междувременно, използвайки че през последните две години вниманието беше съсредоточено изцяло към действията на ИД, Ал Кайда тихомълком разшири влиянието си в Йемен (където действа т.нар. „Ал Кайда на Арабския полуостров“) и Сирия (чрез „Джабхат ан-Нусра“). В тази връзка, в средата на май 2016, Държавният департамент за САЩ изрази загрижеността си от съобщенията, че Ал Кайда се готви да открие нов фронт в Сирия, като акцентира върху връзката и с Ан-Нусра и заплаши, че така тя ще се превърна в „законни мишена за силите на антитерористичната коалиция“.

Саудитската военна намеса в Йемен

През последните седмици около Саудитска Арабия и създадената от нея през 2015 коалиция за борба с бунтовниците „хуси“ в Йемен се разгаря грандиозен скандал. Както е известно, на 3 юни генералния секретар на ООН Бан Ки Мун вкара коалицията в „черния списък“ на държавите и групировките, нарушаващи правата на децата, заради масовите убийства на непълнолетни по време на военните действия в тази страна. По данни на Световната организация, доминираната от Саудитите коалиция е отговорна за смъртта на поне 510 деца (60% от всички загинали по време на йеменския конфликт деца), а от нейните действия са пострадали други 667 непълнолетни йеменци. Наистина, в резултат от мащабната кампания, предприета от Рияд, само седмица по-късно Бан Ки Мун склони да извади Кралството от въпросния списък, но заяви, че го прави под изключително силния натиск на просаудитското лоби в ООН и призна, че Рияд е заплашил в противен случай да спре финансирането на редица програми на Световната организация.

Впрочем, още на 5 януари 2016 Службата на Върховния комисар на ООН по човешките права (OHCHR) изрази тревога от идващите от Йемен съобщения за използваните от силите на коалицията, оглавена от Саудитска Арабия, касетъчни бомби. Те, в частнст, бяха потвърдени от международната правозащитна организация Human Rights Watch. Според говорителя на OHCHR Рупърт Колвил: „при посещението си в Ел Одеир, в района на Харад, група сътрудници на Световната организация са открили остатъци от 29 касетъчни бомби, в близост до банановите плантации“. Още тогава беше известно, че полетите на самолетите на коалицията се направляват от британски съветници, както и, че използваните от нея касетъчни бомби са купени от САЩ. ООН представи голям брой документални свидетелства за разрушаването, в резултат от въздушните удари на саудитската коалиция, на множество пазари, болници, поликлиники, джамии, жилищни квартали и дори бежански лагери. Въпреки критиките на служителите на ООН обаче, през януари и февруари въздушните удари срещу територията на Йемен (включително столицата Сана) продължиха с пълна сила.

Големият брой жертви сред мирното население принуди в края на февруари 2016 Европейският парламент да приеме резолюция, призоваваща за налагане на ембарго за доставките на оръжие за Саудитска Арабия. Паралелно с това, канадската опозиция също се обяви за спиране на тези доставки, обвинявайки премиера Джъстин Трюдо, че действа в разрез с обществените настроения, одобрявайки доставката на 1000 бронетранспортьори, снабдени с картечници и противотанкови оръдия, за Рияд.

Днес вълната от критики вече е толкова мощна, че просто няма как да бъде спряна. Така, най-голямата правозащитна организация Amnesty International призова ЕС и САЩ да прекратят оръжейните доставки за саудитския режим, който „върши военни престъпления в Йемен“. В началото на март пък стана известно, че британският парламент е наредил разследване на доставките на оръжие за Саудитска Арабия, а малко по-късно Парламентът в Холандия одобри законопроект, призоваващ правителството да спре износа на оръжие за Кралството, заради постоянните нарушения на хуманитарното право в Йемен от страна на коалицията, водена от Рияд.

Според известния американски експерт по Близкия Изток Мартин Бъргър, по време на военната операция на водената от Рияд коалиция в Йемен са загинали над 8 хиляди души, над 30 хиляди са били ранени, разрушената е цялата инфраструктура, както и голям брой жилищни квартали в страната. Систематичните нападения на саудитската авиация срещу болници и медицински центрове в Йемен са очевиден пример за военно престъпление и следва не просто да бъдат прекратени, но и да се потърси възмездие за онези, които са ги наредили и осъществили. Всяка държава, която си позволява подобни варварски зверства, следва да отговаря за това пред международния съд. Въпреки това, очевидно разчитайки на покровителството на САЩ и на щедро финансираното с петродолари просаудитско лоби, Рияд продължава кървавата си война в Йемен.

От друга страна, именно тази непрекъснато нарастваща критика, наред с провалите на самата военна кампания, принуди Саудитска Арабия да склони да започне преговори с противниците си в Йемен, като в тази връзка на 7 март 2016 , на нейна територия, се проведе тайна среща с представители на бунтовниците „хуси“, което пък позволи месец по-късно да стартират и преговорите в Кувейт. В същото време, самата коалиция и доминиращите в нея Саудити упорито отказват да признаят провалите си в хода на кампанията, посочвайки, че са успели да „освободят“ значителна част от територията на Йемен“ от бунтовниците „хуси“, включително южната столица на страната Аден, да прогонят Ал Кайда и Ислямска държава от района на Мукала (където те бяха създали свой „емират“) и най-важното – да принудят „хусите“ да се откажат от тесните си връзки с Техеран, което бе и основната причина за саудитската военна намеса.

По последна информация, в хода поредните си преговори с йеменското правителство и „хусите“ в Кувейт, Саудитите са предложили собствен план за укрепване на примирието (който включва създаването на административен орган, регулиращ работата на комисиите за наблюдаване на примирието, създаване на местни комисии във всяка провинция, формиране на зони на сигурност около всеки конфликтен район и т.н.), който да доведе до политическото разрешаване на конфликта.

Ако анализираме случващото се зад кулисите на този кървав сблъсък обаче, няма как да не стигнем до извода, че на определен етап той се оказа полезен и дори необходим за основните западни държави. Защото едва ли е случайно, че през цялото време на йеменската гражданска война САЩ, Франция, Великобритания и Канада активно доставяха въоръжение на Саудитите и техните регионални съюзнизи, включително и касетъчни бомби. Не може да се изключва, че предоставяйки избирателно разузнавателна информация на Рияд, те съзнателно са засилили опасенията в средите на саудитския елит относно иранското влияние в Йемен (наличието на подобно влияние е факт, но то не бе чак толкова силно, че да оправдае предприемането на подобна мащабна военна интервенция в страната). При това Саудитска Арабия и съюзниците и бяха тласнати да се включат в това клане именно в момента (началото на 2015), когато самите западни държави положиха основите на постигнатата малко по-късно „ядрена сделка“ с Техеран и започнаха процес на нормализиране на отношенията си с режима на аятоласите.

Истината обаче е, че конфликтът чиято цел (поне според западните стратези) беше да доведе до директен сблъсък между Саудитска Арабия и Иран, още в края на 2015 излезе изпод контрол и се превърна в заплаха за самия саудитски режим, който е сред ключовите американски съюзници в региона. Подобно развитие очевидно не влизаше в плановете на Вашингтон, който използваше тази регионална война най-вече за да реализира класическата англосаксонска схема „разделяй и владей“ и да гарантира на американските оръжейни компании нови огромни поръчки от арабските монархии от Залива (смята се, че от ноември 2013 насам само Саудитска Арабия е купила американско въоръжение за 35,7 млрд. долара), но не и за да ерозира позициите на съюзната му саудитска кралска фамилия. Сега обаче тези позиции са застрашени. Затова на САЩ се наложи да ангажират цялата мощ на т.нар. „правозащитни организации“ и дори да включат в играта ООН, за да принудят Саудитите да заемат по-конструктивни позиции по йеменския конфликт.

Възможният провал на преговорите за разрешаване на йеменския конфликт

Всъщност, изпращайки войски в Йемен, т.нар „арабска коалиция“ начело със Саудитска Арабия, опитваща се да смаже със сила шиитските бунтовници „хуси“, подрепяни от Иран, и съюзническите им въоръжени отряди на бившия президент Абдула Салех, въобще не предполагаше, че може трайно да затъне в йеменското блато. Напоследък става все по-ясно обаче, че тази война няма как да бъде спечелена нито с помощта на масираните въздушни бомбардировки на йеменските градове, нито чрез операциите по суша, осъществявани предимно от механизирани части от Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет и Судан, както и от остатъците от йеменската армия, лоялни на прозападния и просаудитски „президент“ Абд-Рабу Мансур Хади. Досега коалицията вече загуби няколкостотин убити, което поражда нарастващо недоволство най-вече сред общественото мнение в Рияд и ОАЕ. Освен това светът можа да се убеди, че въпреки невероятните приходи от петролния износ и огромните средства, инвестирани в нея, саудитската армия не е в състояние на решава дори ограничени регионални задачи. Което несъмнено ерозира авторитета на Рияд в арабския свят, макар че той и без това силно пострада след поражението на просаудитските групировки в редиците на т.нар. „въоръжена сирийска опозиция“.

 

Позициите на страните в йеменския конфликт през май 2016

Позициите на страните в йеменския конфликт през май 2016

 

Въпреки това арабските монархии не могат просто така да се изтеглят от Йемен, оставяйки всичко на произвола на съдбата, защото осъзнават, че това би било прекалено позорен край на военната им авантюра в тази страна. Неслучайно, още преди месец, въпреки готовността на основните местни участници в йеменския конфликт да продължат примирието дори ако преговорите в Кувейт бъдат прекратени, Рияд одобри настъплението на коалиционните сили срещу Таиз (столица на едноименната провинция в Югозападен Йемен), което трябваше да стартира в началото на юни. Както е известно, това е третият пореден опит от началото на външната военна интервенция в Йемен да бъде осъществен пробив към столицата Сана, през Таиз. Освен това, доминираната от Саудитите коалиция трябва да води сражения в южната част на страната против местните племена и кланове, които формално се присъединиха към „Ал Кайда на Арабския полуостров“, както и против различните сунитски партизански отряди, действащи в Западен и Южен Йемен, които не искат да се подчинят нито на „хусите“, нито на арабската коалиция, подкрепяща експрезидента Хади. Последният пък очевидно беше принуден от Саудитите да подкрепи решението им за нов военен поход срещу Таиз, макар че от март 2016 насам открито се противопоставяше на всички подобни планове. Според Хади и мнозина негови превърженици, „освобождаването“ на Таиз от „хусите“ би означавало окончателното разпадане на Йемен на южна и северна квазидържави.

През този период, т.е. през последните два месеца след поредния неуспешен опит за превземането на Таиз, не се случи нищо ново, като изключим буксуването на преговорите за разрешаване на йеменската криза в Кувейт. Макар че това не е никаква изненада, тъй като беше ясно, че „хусите“ не възнамеряват да се откажат от въоръжената съпротива и от позициите си в Сана, още по-малко пък да бъдат инкорпорирани в новата политическа структура на страната при условията, предлагани им от Абд-Рабу Мансур Хади и саудитските му покровители. Именно това кара Рияд да търси силово разрешение на проблема. Междувременно обаче, между Саудитска Арабия и ОАЕ възникнаха сериозни разногласия относно по-нататъшната тактика на коалицията в Йемен. В Абу Даби очевидно са уморени от непопулярната нвойна и предпочат да приемат фактическото разпадане на страната на Север и Юг, макар и под формата на нейната федерализация. Саудитите обаче продължава да настоявата за запазването на унитарната йеменска държава. Това е основната разломна линия вътре в арабската коалация, като единственото, което все още сплотява участниците в нея е необходимостта максимално да бъде ерозирано влиянието на йеменския филиал на „Мюсюлмански братя“, в лицето на партията „Ислах“. В тази връзка, назначаването (през април 2016) на братовчета на бившия президент Али Салех – Али Мохсен ал-Ахмар (който е сред основателите на „Ислах“ през 1990) за вицепрезидент на страната, може би също е повлияло върху решението за нов поход срещу Таиз (въпреки че самият Ал-Ахмар дълго време поддържаше доста тесни връзки с Рияд).

Очевидно е, че през този трети по големина град в Йемен, който представлява своеобразна „врата“ между северната и южната части на страната, минава най-прекият път за настъпление към столицата Сана, което навремето беше използвано и от бившия президент Салех, успял само за няколко дни да превземе Аден и да изгони оттам Хади. След като успя да си върне Аден, арабската коалиция се опита да продължи към Таиз, но настъплението и се провали в резултат от съпротивата на „хусите“ на изток и запад от града, както и от контранастъплението на бунтовниците, предприето от крайбрежието на Червено море, т.е. от пристанището Ходейда на юг. В резултат, арабската коалиция съумя да удържи само архипелага и няколко острова в зоната на Бабелмандебския пролив. Саудитска Арабия не се реши да повтори веднага настъплението към Таиз, заради крайно негативното отношение на населението на Южен Йемен към него, затова първоначално се опита да започне настъпление към столицата Сана през Маариб, разчитайки на подкрепата на местния клан Хашед. След провала на този план обаче, в Рияд изглежда отново се връщат към варианта за щурм на Таиз, въпреки риска това да породи взрив от негодувание в Южен Йемен и не по-малкия риск да бъдат укрепени позициите на местния филиал на „Мюсюлманските братя“ (т.е. на партията „Ислах“).

Междувременно, въпреки всички усилия в рамките на процеса на преговорите за разрешаване на йеменската криза в Кувейт, не бяха постигнати никакви положителни резултати. Нещо повече, участниците дори не успяха да фиксират някакви позитивна динамика. Всъщност, подобен резултат можеше да се очаква, включително защото в преговорите участват само две страни – представителите на експрезидента на Йемен Абд-Рабу Мансур Хади и бунтовниците „хуси“. Тоест, от него бяха изключени двама много влиятелни играчи – представителите на Южен Йемен и  привържениците на бившия президент Салех. Тук е мястото да отбележа, че в Южен Йемен действат няколко“движения“, ръководени от различни бивши ръководители на съществувалата до 1990 Народнодемократична република Йемен, един от които е и самият Хади, който навремето беше заместник секретар на Йеменската социалистическа партия, ръководена от Али Насър Мохамед. Що се отнася до Салех, командваните от него части на бившата Републиканска гвардия са сред най-боеспособните сили, противопоставящи се на арабската коалиция, т.е. без участието му в преговорите няма как да се се мине.

Целият ход на военните действия в Йемен, водещи се паралелно на мирните преговори в Кувейт не внесе в тях никаква позитивна динамика. През последните седмици военната активност в зоните на изток и югоизток от Сана дори се усили, което се отнася и за йеменските провинции, граничещи със Саудитска Арабия. Периодично се възобновяват локалните сражения в саудитската провинция Наджран например, и то независимо от факта, че в момента Рияд си поставя като основна задача да гарантира именно сигурността на граничещите с Йемен територии на Саудитска Арабия. След обвиненията, че използва касетъчни бомби, саудитската авиация беше принудена да ограничи активността си, което пък позволи на „хусите“ да се опитат максимално да разширят контрола си над различните области на страната, включително в северозападната провинция Шабва и района на Усайлан. Както вече посочих по-горе, буксува и широко рекламираното настъпление срещу Таиз. Към това следва да добавим и изострянето на ситуацията в Южен Йемен, където няколко местни движения атакуваха силите на арабската коалиция в Аден. Причината е недоволството на южнойеменските политици от опитите на Обединените арабски емирства да поставят свои протежета начело на силовите структури в тази част на страната. Впрочем, същото се случва и в наскоро „освободената“ от контрола на Ал Кайда зона около град Мукала, където започнаха нападения срещу силите на ОАЕ и привържениците на експрезидента Хади.

Според редица експерти, при липсата на какъвто и да било прогрес на мирните преговори в Кувейт, „хусите“ могат да се изкушат да предприемат едностранни действия към формирането на преходно правителство в страната. Важна стъпка в тази посока вече беше направена на 14 юни 2016, когато ръководителят на делегацията на „хусите“ на преговорите в Кувейт Мохамед Абдел Салам обяви, че всички предложения на ООН, които не отчитат техните искания ще бъдат отхвърлени: „Чухме от представителите на Световната организация, че подготвят някакъв документ. Позицията ни е, че отхвърляме всяко предложение, което не отчита нашите искания. А същността им е създаването на съвместен орган на управление, включващ държавен глава, правителство на националното съгласие и военен комитет, койдо да се ръководи съвместно от представители на всички страни в конфликта“. Тоест, ситуацията в Йемен отново се изостря без да са налице перпективи за намирането на някакво работещо решение.

Какво може да се направи

И така, интервенцията на т.нар. „арабска коалиция“, доминирана от Саудитите, в Йемен само задълбочи вътрешния конфликт в тази страна, като по данни на ООН безогледните бомбардировки на нейната инфраструктура са провокирали невиждана хуманитарна катастрофа – 21 млн. жители на Йемен срочно се нуждаят от помощ, а 7,5 млн. могат да умрат от недостиг на храна и питейна вода.

След като не успя да се справи със съпротивата на йеменските шиити – т.нар. „хуси“, и частите на бившия президент Абдула Салех, Рияд започна мощно да финансира действащата в страната терористична организация „Ал Кайда на Арабския полуостров“ – АКАП (която, между другото, навремето пое отговорността за нападението срещу редакцията на френското списание „Шарли Ебдо“), като плати на нейните военни командири почти 1,5 млн. долара за да организират настъпателна операция срещу „хусите“. Така, на практика, АКАП се превърна в ключов елемент на сухопътните сили на Арабската коалиция. Ролята на координатор между двете се изпълняваше от йеменския вицепрезидент Али Мохсен Салех ал-Ахмар, като първите контакти с АКАП бяха установени още по времето на бившия шеф на саудитската разузнаване принц Бандар бин Султан. Най-влиятелната фигура в редовете на АКАП е бившият джихадист Тарик ал-Фадли, който в момента живее в Саудитска Арабия. Както е известно, АКАП на практика погълна радикалното крило на йеменската партия „Ал-Ислах“ (основана навремето от самия Ал-Ахмар) и напоследък често я използва като свое политически крило.

Наскоро британската Би Би Си цитира високопоставен представител на саудитското Вътрешно министерство, който признава, че в течение на доста години Рияд е подкрепял АКАП в Йемен, включително отпускайки и няколко милиарда долара чрез различни благотворителни фондации, действащи в Кралството. Впрочем, според британски и американски експерти, с финансирането на Ал Кайда в Сирия и Йемен са пряко свързани редица членове на саудитското кралско семейство.

Внушавайки на съседите си тезата за „иранската заплаха“, Рияд се стреми да укрепи позициите си като военен лидер в арабско-мюсюлманския свят. Саудитите се опитват да формират военен алианс на основата на т.нар. Ислямска антитерористична коалиция, която в момента е по-скоро политическо обединение на зависимите от Рияд държави. Кралството, в частност, използва икономическата зависимост на Египет за да принуди правителството на президента Абдул-Фатах ас-Сиси да му осигури необходимата жива сила за регионалните войни войни на Саудитите.

Паралелно с това Рияд полага усилия за изострянето на конфликта в Ирак, опитвайки се с всички възможни средства да свали подкрепяното от американците правителство на Хайдер ал-Абади, тъй като го смята за „проиранско“. Освен това Саудитите се стремят да конфронтират сунитите и шиитите в Ливан и налагат икономически санкции на правителството в Бейрут заради отказа му да следва тяхната политика в региона.
Освен това, както стана ясно и от последната среща на ОПЕК, провела се във Виена в началото на юни, Рияд очевидно не е заинтересовант от стабилизирането на Либия и завръщането и като пълноценен играч на световния енергиен пазар, затова е готов да продължи да стимулира хаоса и междуособиците в страната, като целта е да бъде нанесен максимален ущърб на нейната енергийна инфраструктура.

В тази връзка, тясното сътрудничество на Анкара във военната сфера с тоталитарния и агресивен режим на Саудитска Арабия, който откровено залага на джихадистите, допълнително компрометира Турция както в очите на партньорите и от НАТО, така и пред света, като цяло. Заедно със Саудитите, тя се превръща в основния фактор за дестабилизирането на ситуацията в региона и генератор на нови бежански вълни и на терористична заплаха към Европа. При това Рияд е изключително недоволен от гаранциите, които Вашингтон му предоставя след сключването на „ядрената сделка“ с Иран и това допълнително стимулира Саудитите да се сдобият с ядрено оръжие, разглеждайки го едновременно като преграда пред евентуална външна намеса и като средство за шантажирането на Израел.

Ето защо, както правозащитните организации, така и правителствата на държавите от ЕС (включително и България) следва да се съобразят с резолюцията на Европейския парламент за хуманитарната криза в Йемен от февруари 2016 и декларацията на Външнополитическата комисия на британския Парламент от май 2016 и да поискат провеждането на независимо международно разследване на военните престъпления, извършени от Саудитска Арабия след намесата и в йеменския конфликт и прекратяване на доставките на оръжие за тази страна, тъй като тя го използва за масови убийства на мирни граждани. Освен това, Брюксел трябва да положи необходимите усилия за да гарантира стриктното изпълнение на Резолюция 2170 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на подкрепата за джихадистите в Сирия.

 

Написано от Стефан МАРИНОВ*

*  Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

Източник: сп. „Геополитика“

Реклами

Posted on 25.06.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: