В дълбокото: Какви са тенденциите в разработването на безпилотни подводници?


снимка / promvest.info

снимка / promvest.info

Въпреки, че човечеството продължава да изучава Космоса, да отделя голямо внимание не само на полетите в орбитата, но и да разработва планове за междупланетни полети, океанските дълбини на родната ни планета до ден-днешен си остават слабо изучени. Особено важни при потапянето на големи дълбочини са въпросите за безопасността. Тук на помощ на цивилните, че и военни специалисти идва най-съвременната техника – дълбоководни спускаеми апарати, които могат да действат и без екипаж.

Задачи от първостепенна важност

Ако си спомним старите (и не толкова старите) подводни произшествия, то в почти всички трагедии ключовите фактори са били два: скоростта на реакцията на спасителното средство и липсата на възможност за изучаване на обстановката в района на произшествието. Би било справедливо да отбележим, че дълбоководните изследователски апарати, независимо кой и кога ги е проектирал, са били създавани и продължават да бъдат създавани не само с цел да добиват информация и да я предават на операторите, но и при необходимост да окажат първа помощ под водата.

Едни от първите изпитания на подобни комплекси са били извършени доста отдавна – още през 1989 г., когато подводната лодка „Комсомолец“ потъна на дълбочина 1 680 метра и стана ясно, че да се изследва корпуса на подводницата и да се установят причините за аварията е възможно само с помощта на специална техника. Доставените до мястото на гибелта на „Комсомолец“ дълбоководни апарати с труднопроизносимото название „Лортодормия“ още тогава, през 80-те, имаха работна дълбочина на потапяне от 6 000 метра.

Въпреки, че бяха постигнати големи успехи в областта на създаване на екипажни и безекипажни дълбоководни комплекси, главната задача беше и си остава разработването и внедряването на безпилотни дълбоководни апарати, способни без допълнителна човешка намеса да събират данни от определена територия. Такива комплекси, както обясняват специалистите, могат да действат както самостоятелно (на принципа „пусни рибката в океана“), така и като част от състава на научноизследователски или военен кораб, а могат също и да стартират от борда на подводница.

изображение: aif.ru

Най-различни функции

Можем само да гадаем какви задачи биха могли да изпълняват бъдещите безпилотни апарати. Към строго цивилните можем да отнесем инспекцията на кабели на дъното на морето, изучаването на състоянието на газопроводи, изследването на морското дъно в труднодостъпни райони и проучването на източници на нефт и шистов газ.

Събирането и предаването на океанографски данни от далечни региони е може би най-важният пункт в този списък. Например, чудовищното цунами, което заля Япония и предизвика авария в АЕЦ „Фукушима“, можеше да бъде забелязано по-рано с помощта на специални датчици.

„В този смисъл дълбоководните апарати могат да вършат много работа – да разполагат измервателни уред, например. Вкарваш координати в подводницата, задаваш ѝ програма и чакаш да се върне. Съвременното ниво на оборудването за предаване на данни позволява да не се чака отчета на апарата, а да се внасят корективи самостоятелно, по време на изпълняването на задачата“, отбелязва Иван Никитин, кандидат на математическите науки и специалист по системите за управление.

И макар напълно безпилотните дълбоководни апарати едва сега да започват да изпълняват сложни задачи, руската промишленост вече има някои добри постижения. Представеният на „Ленекспо-2015“ дълбоководен апарат „Юнона“ е пионер при руското производство на безпилотни подводници. Апаратът е дълъг около три метра и тежи 80 килограма, способен е да се потапя до един километър под вода и работи самостоятелно до шест часа.

снимка: flotprom.ru 

Тези „мини роботи“ са незаменими при провеждането на спасителни или изследователски работи, тъй като малките им габарити позволяват да се предвижват на кораб или подводница и то по няколко наведнъж, което може при нужда съществено да съкрати времето, необходимо за извършването на дадена операция. Малките дълбоководни безпилотни подводници (ДБП) обаче са само първата крачка към опознаването на просторите на Световния океан.

„Клавесин-2Р-ПМ“ е разработен от ЦКБ „Рубин“. Специалистите, които участват в разработването на апарата признават, че по значимост появата на този апарат може да бъде сравнена с появата на първата подводница. Усвояването на Арктика не е единственото, за което ще бъде използван „Клавесин“.

„По желание на поръчителя апаратът лесно може да бъде преформиран. Тоест, да бъде превърнат от изследовател в инженер или свързочник, нужно е само да бъдат инсталирани съответните модули. Можем да твърдим ,че елементната база за тези цели вече е готова“, твърдят инженерите.

снимка: gorod55.ru

Специалистите смятат, че един поглед върху новата руска ДБП е достатъчен, за да стане ясно – на снимките е представен не просто експериментален апарат, а готово за работа изделие, което може при нужда не само да изучава морското дъно, но и да засече или изследва всеки подозрителен обект в зоната му на действие. Експерти отбелязват, че вече се вижда потенциалът на този род техника: липсата на екипаж,  наличието на товарен отсек и много други спомагателни устройства. Това съществено опростява работата под водата  и я прави далеч по-безопасна.

 

Източник: http://www.fbr.bg

 

Posted on 18.06.2016, in Наука и технологии and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: