Кримският синдром на Америка


Кримският синдром на АмерикаВ кампанията по измъкване на Украйна от сферата на влияние на Русия, американците от властовите среди се интересуваха само от едно – Крим е важен, защото той е една готова инфраструктурна площадка с възможности за бързо разполагане на бази на НАТО там. А това фактически означава, че се блокира военното присъствие на Русия на Черно море. Но Москва се намеси подобаващо. И, съвсем естествено е, че американците сега с всички сили ще се опитват да пречат на Русия да развие Крим като част от своя територия. Дори ще пречат Москва въобще да не може да „шутира“ Крим напред в материала.

Да видим какво направи Украйна с Крим за всичките тези години след разпадането на СССР?
Отговорът е прозрачно ясен – държеше Крим в полугладно състояние. Защото Силният Крим означаваше само едно – силна автономия. И, съответно, това предполагаше по-мирен вариант за разиграване на сценария за превръщането на автономията в независима територия. Ето защо американците сега налагат санкции.

Но господа дипломатите признаха, въпреки всичко, че в близко бъдеще Украйна не може да възстанови контрола над полуострова. От друга страна, пък, истеричната им риторика по темата продължава.

Апропо, американците нямат начин да говорят по друг начин. Ако те признаят Крим, то фактически признават, че самите те са забъркали тази манджа с грозде. Трябва да признаят и още нещо – че ръцете им са окървавени с кръвта на загиналите невинни хора в Украйна. Жителите на Донбас.

Има и трето обстоятелство – президентските избори. Господа бившите посланици, както и който и да е представител на американския политически елит, са въвлечени в перманентна борба за власт. В тези непрестанни политически властови кълбета е добре да се плюе по Русия постоянно, непрекъснато – та темата Русия е номер едно във всички американски средства за масова информация.

Друг е въпросът, че т.нар. санкции са напълно вредни за Европа. Вашингтон заплаши, макар и неофициално – проблеми ще имат тези, които и в бъдеще ще се гмурват в Русия. И съответно, който пътува в Петербург на икономически форум, например.

А кремълската администрация намекна – също тайно – че по-сложно ще бъде за тези, които няма да решат да се гмурнат в Русия. В крайна сметка, дори тези, които твъряха, че няма вече да стъпят в Русия, пристигнаха там.

И това е разбираемо – в голяма степен бизнесът днес е заложник на политиката. Съществува т.нар. икономическа целесъобразност, а и желанието на всички мощни икономически субекти, а и на малките такива да получават все по-голяма и по-голяма печалба е незатихващо…

Наистина се оказва, че бизнесът е притиснат от две страни – като в менгеме.

Обективната реалност е следната – Киев не приема Крим. И това е факт. И инвеститорите трябва да избират – да се придържат към съветите на Вашингтон и да губят пари …Т.е. да променят напълно своите логистични схеми и графици, да регистрират нови компании, да работят с други пристанища…Или да приемат действителността и да се договорят с Москва или Симферопол.

По всичко личи, че Русия ще понесе много хули по себе си до края на президентските избори в САЩ. А после?
После ще повикат още малко, а накрая ще ударят спирачките. И в окончателен вид въпросът с Крим ще бъде решен след следващия сблъсък на интереси между Москва и Вашингтон: вероятно в същата тази Сирия, а вероятно в Ирак, а вероятно на друго място.

Западните санкции са глупави и политически мотивирани. Те удрят най-вече обикновените кримчани. Защото Вашингтон (и въобще западните посолства и консулства) имат реална възможност да се гаврят с хората с руски паспорти, които живеят в Крим, и да не им дават визи.

Всичко друго – и въздушното пространство, и корабоплаването – това е бизнес. Големите лобисти просто ще заставят истеричните политици да смекчат формулировките си и да намерят някакви вратички, за да могат инвеститорите да продължат работата си.

Дали няма да има разочарование сред кримчаните, които вече са руснаци? И как Русия може да им помогне?

Това вече е дипломатическото изкуство на Лавров и неговото министерство – да намерят изход от ситуацията. Жителите на Крим, вземайки решение да се присъединят към Руската Федерация, виждаха прекрасно какъв вой се надигна около събитията – те трябваше да са наясно, че ще им се наложи да понесат на плещите си някакъв удар. Защото приказките съществуват само в книжките!

Повече от ясно и видно е, че САЩ и Западна Европа са абсолютни циници и двулични.

Предложението на бившите американски посланици са санкции спрямо Русия отдавна е факт, без значение, че стара Европа понася от това огромни загуби.

Повече от видно е, обаче, че кукловодите от САЩ и техните марионетки от ЕС  имат твърде малък опит в практическите дела на бизнеса в условията на капитализъм. А при капитализма не бива да се поставят спирачки на бизнеса, а и да се предписват рецепти отгоре за неговото развитие. В противен случай бизнесът се разярява и има опасност за авторите на рецептите, които и да са те, да получат един шамар по двете бузи, а и един удар зад врата или в задните меки части, казано цинично и символично.

Всеки частен бизнес има само една единствена цел – печалба! Ако има печалба, той ще работи. Ако няма печалба – няма да работи. Точка по въпроса.

Да припомним за Европейската конвенция за правата и свободите на човека, м!

Русия е поставила подписа си под много конвенции, забраняващи каквато и да е дискриминация по различни признаци. Т.е. съществува огромен масив от международни документи, които гарантират правата на конкретния човек.

Доста отдавна, още от 1975 г., от момента на подписването на Хелзингския документ, светът живее в друг формат. В него личността е най-голяма ценност. Така поне пише и произлиза от документите. Като оставим настрана ефективността на тези документи и лицемерното разминаване между думите и делата в капиталистическия свят, няма как да не признаем, че конюнктурните моменти в световното обществено развитие няма как да поколебаят вече тази нова постановка в човешкото мислене.

Що се касае до претенциите на Украйна или други държави върху някои територии, то тук няма вече какво да кажем. С Крим от известно време вече не могат да се правят сделки. На никаква цена. Защото става въпрос за териториални въпроси между суверенни държави. А носител на суверенитета е народът. Ако разгледаме внимателно процедурата по присъединяването на Крим към Русия, ще видим, че основание за присъединяването беше волята на живеещия там народ.

Никой не спори, че полуостровът влиза в състава на Украинската ССР в рамките на единна държава в тези административни граници, които тогава са съществували – по някакво си в миналото съгласие този въпрос е бил решен съвсем деликатно. И това е нормална практика. Затова да се твърди, че границите няма да се променят никога и по никакъв начин – е абсолютно утопично…

А принципите за ненарушимостта на границите…?

Разбира се, че пряката агресия е недопустима, военна намеса също. Но да се отменя волята на народа – това е нарушение на международното право.

И е много сериозно нарушение.

С една дума казано – ако американските екс-посланици продължат да са в истерия, незабавно да заминат на лечение.
Може и в Крим…

(със съкращения)

 

 

Петя Паликрушева

Източник: http://bgr.news-front.info

Posted on 16.06.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 1 коментар.

  1. Стефан Караджа

    Нека да погледнем за малко в историята. До петнадесети век Крим е български и населението което са после Сталин нарича татари си е чисто българско. Цар Иван Грозни имита татарската паплач от руските и българските земи освобождава последната българска столица , а именно град Казан, Сибир, Манджурия изчиства ги от татарите и всичкото това преминава по управлението на руската корона. Това , че Никита Хрушчов през 55 – 56 година на миналия век подари на своята Украйна Крим не значи че Крим е украински.Населението му се самозавърна при матушка Русия. ТОЧКА! Това го знаят много добре всички негодници във вашингтон , но не им отърва е много жалко, но факта си е факт. Пак ТОЧКА!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: