RT : Щом НАТО чука на вратата, не е ли време за руски военни игри в Латинска Америка?


RT : Щом НАТО чука на вратата, не е ли време за руски военни игри в Латинска Америка?Докато Вашингтон осъществява най-голямата военна експанзия в световната история, съдейки по глобалните последствия от тяхната явна дързост и високомерие, назря времето Русия да направи символичен ход в задния двор на Америка.

Докато пишех това, три американски бомбардировача B-52 Stratofortress излетяха от американската военновъздушна база в Северна Дакота на път за балтийските държави, където ще участват във военните игри на НАТО, които носят сладкото кодово име „Удар със сабя” (Saber strike). Учението ще продължи две седмици и в него ще вземат участие 10 000 войници от 13 държави от НАТО, както и няколко, които са кандидати за бъдещо членство като Швеция и Финландия.

Ако мислите, че Русия е спокойна при разиграването на тези годишни военни представления, вероятно гледате прекалено много западна телевизия.

Но тази безразсъдна провокация пред прага на Русия е само един малък пример за предвожданите от САЩ военни приключения, които се случват в Източна Европа и, които са пряката причина за незапомненото влошаване на двустранните отношения между Москва и Вашингтон.

Миналия месец например президентът Путин направи коментар по въпроса за американската отбранителна система, която току що бе активирана близо до Румъния.

„В момента ракетите прихващачи имат обсег 500 км, скоро той ще се увеличи до 1 000 км и дори по-лошо, те могат да бъдат превъоръжени с нападателни ракети с обсег 2 400 км… и това може да бъде направено само с превключването на софтуера, така че самите румънци да не разберат,” каза Путин пред репортерите по време на двудневното си посещение в Гърция.

„Разполагаме с потенциала да дадем отговор,” каза той, добавяйки, че Полша и Румъния, благодарение на заиграването на Вашингтон със стратегическия контрол на баланса, ще попаднат „под мерника” на смъртоносно точните руски ракети.

Но има и други причини да бъдем загрижени за необяснимите демонстрации на сила от страна на НАТО, които разтревожиха Русия.

Докато воденият от САЩ алианс продължава механизирания си марш на изток, не би трябвало да е изненада, че те се сблъскват по-често с руската армия, въпреки че това поради някаква причина смущава западните наблюдатели. „Си ен ен” дори рискуваха да зададат глупавия въпрос „Руски самолети продължават да летят близо до американски кораби и самолети. Какво може да направи САЩ?” Е, спрете да извършвате военни маневри толкова близо до руската територия като начало. Нещо повече, не е нужно да си военен гений, за да разбереш, че съществува потенциалната възможност тези неприятни срещи да прераснат в катастрофа.

Спомнете си какво се случи през април, когато американският унищожител „Доналд Кук” навлезе в Балтийско море и доближи Калининград, руския стратегически анклав между Литва и Полша, на 70 морски мили (180 км).Корабът бързо бе пресрещнат от невъоръжен руски СУ-27с, който изпълни серия от бавни прелитания покрай американския кораб, без да причини нищо лошо освен записа на едно запомнящо се видео. Въпреки това този пример за „руска агресия” отключи очаквана медийна буря в САЩ, като биещи се в гърдите капацитети обвиняваха Путин, че е „безразсъден”; държавният секретар Джон Кери вдигна летвата, казвайки, че руските въздушни лудории е можело да завършат със сваляне на самолета.

„Доналд Кук” не само, че е снабден с най-сложната радарна система в американския флот, но е въоръжен до зъби с ракети Aegis-3, които са част от американската противоракетна отбранителна система. Да заявим, че този плавателен съд е представлявал потенциална заплаха за руските военни установки в Калининград, е меко казано.

Руски военни игри в Латинска Америка?

За тези, които все още не са убедени, че Русия има сериозни причини да се притеснява, че предвожданата от САЩ военна машина се приближава все повече, нека погледнем ситуацията от подходящата перспектива. Представете си, че геополитическата шахматна дъска изведнъж се обърне и Русия стане страната, която извършва учение с 28-членния алианс близо до американската граница, например в Латинска Америка (и след като Москва е помолила членовете на военния блок да не се увеличават след разпадането на Съветския съюз).

Но защо да спираме до тук? Нека хвърлим заровете и да видим каква би била реакцията на Вашингтон, ако Русия току що бе изпратила 3 бомбардировача Ту-160 (наричан от НАТО Blackjack) до Южна Америка, за да участват във военни игри с Куба, Венецуела и Бразилия например, само седмица след като Москва е спуснала противоракетна отбранителна система – която може да се превърне в нападателна само с натискането на едно копче, да кажем в Колумбия. Смея да заявя, че не съществува усмирителна риза, която да удържи конвулсиите и гърчовете, които ще обхванат американското правителство.

И сега черешката на тортата: представете си, че САЩ трябва да преглътне руските провокации по време на ваканцията си в Латинска Америка, въпреки че Вашингтон не е извършил непровокирано нападение срещу друга държава през последните повече от 30 години (Да, знам, че е изключително трудно да си го представите, но моля, продължавайте). Именно такава е ситуацията, с която Русия е принудена да се примирява. Всъщност, каквато и дезинформация да бълва медийния поток към западните мозъци по 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, десетилетия наред, Русия през последните 30 години е отстъпила крачка назад и помага на САЩ в трудни моменти.

Не ми ли вярвате? Кой беше първият, който се обади на Джордж Буш след терористичните атаки от 9 септември в Ню Йорк и Вашингтон? Лондон? Париж? Не. Ще повярвате ли, че обаждането дойде от Москва и то въпреки часовата разлика? Всъщност, за да сме по-прецизни, обаждането бе направено от Владимир Путин. Но тъй като всеки знае, че думите не струват нищо, руският лидер подкрепи своите обещания с истински дела, и то достойни.

Ето как продуцентът Оливър Стоун и историкът Питър Кузник описват щедрата помощ на Путин към САЩ след 11 септември в тяхната книга „Неразказаната история на САЩ”: „На 24 септември той [Путин] обяви 5-степенен план за подкрепа на САЩ в борбата срещу тероризма. Не само, че той ще предостави информация от разузнаването и отворено въздушно пространство на САЩ… но и ще одобри и дори ще улесни разполагането на войска в Близкия изток.”

В следващия параграф Стоун и Кузник обясняват как САЩ учтиво върнаха услугата: „Буш се отплати за щедростта на Путин като наруши обещанието на своя баща към Горбачов и разшири НАТО дори още по-близо до руската граница, сполучливо обкръжавайки Русия с военни бази на Америка и НАТО…тази втора експанзивна вълна започна в края на 2002 г. и завърши през март 2004 г. с приемането на България, Румъния, Словакия, Словения, Литва, Латвия и Естония.”

Въпреки че именно САЩ и 28-те членове на НАТО се струпват на руската граница, организирайки мащабни военни игри и бой със саби, Русия бива определяна като „надигащ” се агресор, решен да възстанови преувеличаваната слава на империята.

И така, какво кара източноевропейските сърца и умове да вярват, че Русия представлява някаква екзистенциална заплаха за тяхното съществуване? Нищо по-безобидно от пропагандата и подрънкването на парите.

Източна Европа се поддава на пропагандата

Като журналист, който наблюдава как НАТО неумолимо напредва към предната врата на Русия, склонен съм да задам въпроса какъв е по-тревожният сценарий: западната неумолима анти руска кампания, която подготвя почвата за военно нахлуване, или наивността на хората, които вярват на димящата купчина конски екскременти, които всяка вечер бълва техния телевизор.

Последното не е за подценяване, тъй като пропагандата е естествената смазка на армиите, потеглили на поход; без сатанинското изопачаване на истината, всички западни дивизии скоро щяха да спрат.

Затова, в опит да втълпят на своята публика фалшивата идея за „руската агресия”, западните медии разполагат с две исторически събития в своя арсенал, на които те придават по-приемлив вид, подходящ за възприемане от обществото. Първото е руско-грузинския конфликт от 2008г., петдневните събития, които започнаха на 7 август, когато грузинските сили нападнаха Цхинвали, столицата на Южна Осетия.

Въпреки че от западните репортажи по онова време никога не бихте предположили, внезапната атака уби десетина руски миротворци и стотици цивилни граждани. Въпреки това западните медии, които на практика прикриха конфликта, създаден от кабинета на бившия грузински президент Михаил Саакашвили – описваха Русия като агресор, а Грузия като злополучната жертва по време на цялото изпитание.

Да, след първоначалния удар руските сили загубиха малко време, за да нахлуят в грузинската територия и да превземат няколко града, но какво би направила всяка друга страна при подобни обстоятелства? За всеки случай Русия завърши оттеглянето на войниците си от Грузия на 8 октомври, два месеца след началото на нападението. Въпреки това, до ден днешен западните медии все още назовават тези събития като доказателство за лошите намерения на Русия.

Независимо разследване, упълномощено от Европейския съюз, стигна до заключението – е, малко късно, но просяците нямат избор – че Грузия е отговорната страна за предизвикването на конфликта.

„Според Мисията, Грузия започна войната, когато нападна Цхинавали с тежка артилерия в нощта на 7 срещу 8 август 2008 г.,” обяви швейцарският дипломат Хейди Таглиавини, който ръководеше разследването.

„Нито едно от обясненията, дадени от грузинските власти, за да дадат законно оправдание за атаката, не е обосновано.”

Нито едно.

Следващото събития е руското „овладяване” на Кримския полуостров през 2014 г., по същото време, когато Украйна бе разкъсвана от вътрешни борби и фашистки гангстери, много от които предизвикани от западните интереси към Киев. Но защо тогава днес хората от Крим изглеждат удовлетворени с новия си статус на граждани на руската федерация? Няма никакъв смисъл? Как ще оправдаете всички онези танкове и войници и изтребители – военните средства, нужни за определянето на всяко „овладяване” като такова?

Дори „Форбс”, макар и с неохота, призна, че година след руското „завладяване” на Крим, „проучване след проучване показват, че по-голяма част от местните – независимо дали украинци, етнически руснаци или татари, са съгласни, че животът в Русия е по-добър от живота в Украйна”.

Може би ако западните медии най-накрая предадат вярно историята, по-малко хора ще са объркани относно ситуацията около Крим. Вижте, никога не е имало „овладяване” на Крим от руските сили. Всъщност на 16 март 2014 г. народът на Крим – независимо от техния етнически произход – гласуваха почти единодушно на демократичен референдум да се присъединят към руската федерация.

Никакви танкове, никакви руски войници, нито една капка скъпоценна кръв.

Така че, както може да видим, войнствените действия на НАТО на руската граница са абсолютно безпочвени и не са основани на нищо друго освен свръх истерия. Но това със сигурност не ги прави по-малко опасни. За съжаление, изглежда единственият начин хората от Западния свят да се събудят и разберат колко невероятно невежи са били по отношение на Русия през последните повече от 30 години, е те да усетят страха и омразата, които съпътстват гледката чужда армия да разиграва военни игри в задния им двор.

 

Автор: Робърт Бридж / „Раша тудей”

Робърт Бридж е американски писател и журналист, който пребивава е Москва, Русия. Неговите статии се публикуват в издания като „Russia in Global Affairs”, “The Moscow Times”, “Russia Insider” и „Global Research”. Бридж е автор на книгата, посветена на корпоративната власт, „Полунощ в американската империя”, която излезе през 2013 г.

Източник: fbr.bg

Реклами

Posted on 07.06.2016, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Анонимен

    В отговор на заявието – не, не е време. На глупостта не бива да се отвръща с глупост!

    • обичам Русия

      Това не са глупости, а реалност. На силата трябва да се отговори с още по голяма сила, с американци се разговаря само по тоя начин или с Русия е свършено. Което никога няма да стане

      • Анонимен

        Та за каква сила изобщо може да става дума?! Все още нищо не е сложено на масата – навред се лее пропаганда, всява се страх, а поведението на САЩ е единствено предизвикателно и нагло! Затова смятам, че Русия не бива да „отвръща“ – не бива да пляскаме детето за счупената стомна, докато тя е още здрава… в противен случай се поддаваме на емоции и нездрав разум!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: