Отстъпки безкрай


Отстъпки безкрайОпитите на европейците да играят по правилата с Ердоган ще доведат до нарастване на напрежението в ЕС

„ЕС трябва да разбере, че не може да се държи с Турция както с Украйна: „Или сте с нас, или не.“ Грузия я докараха дотам, че тя загуби два региона. ЕС трябва да се откаже от подобен подход.“ Това заяви преди няколко дни пред журналисти министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу.

Думите му дадоха повод на говорителя на руското Министерство на външните работи Мария Захарова да направи язвителна бележка за ролята на „западните партньори“ в кризите в Грузия през 2008 г. и в Украйна през 2013-2014 г. Чавушоглу обаче нещо май се е пообъркал. Грузия действително загуби два региона, но това стана още в началото на 90-те години на миналия век, а именно опитът на президента Михаил Саакашвили да върне със сила Южна Осетия, а впоследствие и Абхазия доведе до войната с Русия и трайната загуба на тези две бивши автономни републики. Европа, за разлика от САЩ, обаче има малко общо с това.

Виж, по отношение на Украйна думите на първия турски дипломат са сто процента справедливи. Именно твърдото условие „Или сте с нас, или не“ доведе до Майдана, държавния преврат и последвалата гражданска война. Сега Украйна загуби Крим и е на път да загуби общо около една трета от териториите на Луганска и Донецка област. Вярно е, че сега САЩ свирят първа цигулка в Украйна, но именно представителите на ЕС бяха тези, които изначално забъркаха голямата каша.
Забележката на Чавушоглу, освен че показва любопитна осведоменост на турската страна за задкулисието на европейската политика, е един вид и заплаха към властите в ЕС, разбирай основно Германия, че натискът над Анкара може да има печални последици и за самата Турция, което пък да доведе до нови главоболия за съседните държави и ЕС като цяло.

Турският дипломат има с какво да плаши. Евентуално дестабилизиране на Турция ще има неизмеримо по-тежки последици за Европа дори от пророкувания колапс на нестабилната украинска държавност. Тази перспектива обаче изглежда в момента твърде нереална въпреки нарастването на вътрешното напрежение в южната ни съседка, докато заплахата от дестабилизация на Украйна е много по-зрима. Европейските политици нямат никакви основания да се връзват на имплицитните заплахи на турската страна, но както виждаме от упоритите опити на ЕК да наложи на Стария свят сделка с Анкара, очевидно в Брюксел царуват други настроения.
Събитията в Европа от последните две години ясно показват, че Турция е превърнала управлението на миграционните потоци в един от инструментите на външната си политика. Както е отбелязвано от мнозина, няма никаква възможност държавните органи да не са замесени в прекалено добре организираното отплаване на гумени лодки с т.нар. бежанци от турските брегове към гръцките острови.

Както и няма как да не са верни многобройните съобщения, в т.ч. на представители на правоохранителни органи, че Турция е център на производството на фалшиви сирийски паспорти. Дори в България беше разбита преди време печатница за фалшиви сирийски паспорти, които е трябвало да бъдат „експортирани“ в Турция. Няма как спецслужбите на Анкара да не са наясно с тази дейност, а ако са наясно, защо не я пресекат?

Нима за европейците не е достатъчно очевидно, че снабдени с такива документи „сирийски граждани“ могат да попаднат и попадат на територията на ЕС, където да се занимават с терористична дейност. Ако тези обстоятелства не сработват като „червена лампичка“ за европейските и на първо място за германските политици, то те се забелязват от избирателите им, които реагират с увеличаване на подкрепата за различни националистически, крайнодесни и ксенофобски партии или просто за наличната опозиция, която се е усетила да промени политиката си спрямо мигрантската вълна.
Политиците може и да са прави, като призовават да не се слага знак за равенство между бежанците и извършителите на терористичните актове във Франция, Белгия, но в съзнанието на много хора се отпечатва връзката между рязката активизация на налудните джихадисти и потоците от мигранти, пропускани свободно през 2015 г. от Турция.

При това през последните седмици стана ясно, че Турция няма особено намерение да изпълнява договорките, постигнати от бившия вече министър-председател Ахмет Давутоглу на последната среща на върха на ЕС. Президентът Реджеп Ердоган вече открито написа във в. „Гардиън“, че Европа трябва да приеме още много сирийски бежанци по доброволната схема, като според турски дипломат числото трябвало да достигне 500 000 души, за да е удовлетворена Анкара.

Сега действащото споразумение в представите на евролидерите не предвижда такива опции. То се ограничаваше до съществени отстъпки за Турция от страна на ЕС като визовия въпрос, преговорния процес за членство, пари за издръжка на бежанците, а в замяна Анкара трябваше да спре бежанците и да приеме хората от лагерите по гръцките острови срещу настаняването в страни от ЕС на същия брой легални сирийски мигранти.
Тази схема май не работи и няма да сработи не само защото сделката е порочна от самото си начало. Просто Турция на Ердоган има други приоритети. Анкара иска да бъде своего рода покровител на мюсюлманите в европейския континент, тя дори полага усилия, за да увеличи тяхната бройка. Очевидно е, че в бъдеще Турция ще разиграва все по-активно мюсюлманската карта в Европа, това за момента при безволевото поведение на европейските политически елити е най-работещото за Анкара решение, което ще й позволява да го използва като коз в преговорите с Брюксел по най-различни въпроси.

Сега се вижда например как Анкара се опитва да използва хванатите натясно европейци, за да прокарва своята позиция по сирийската криза, например. Да оставим настрана българския премиер Бойко Борисов, който се съгласи със създаването на т.нар. зони за сигурност по турско-сирийската граница, но на сирийска територия. Цяла една Ангела Меркел вече подпява в подкрепа на тази авантюра, която най-банално ще се изрази във фактическа турска инвазия на територията на съседната държава с последващо отхапване на солидно парче от сирийската територия.
Сирийската криза, в която Турция фактически подкрепя част от воюващите срещу правителството ислямистки групировки и има доказано бизнес сътрудничество с „Ислямска държава“, поражда нова вълна от терористи, които неизбежно попадат и ще попадат в Европа, използвайки при това турската територия. Излиза, че с помощта на Турция в Сирия се размножава чудовището на тероризма, което после пак през нейна територия попада в Европа.

А в отговор на това европейските правителства невнятно мучат, а най-силната страна на континента – Германия, извършва, водена от канцлера Меркел, грешка след грешка, които влошават положението. Политиката на отстъпки пред Анкара няма да свали опасността от разпространението на агресивно настроени ислямисти из Европа. Това се осъзнава от редица правителства, преди всичко в Централна Европа, и неизбежно вече доведе до покачване на напрежението вътре в ЕС. Отношението към мигрантите и косвено към ролята на Турция в тази криза води до недоверие между членовете на съюза, което на свой ред ще породи нови конфликти и кризи.
Добре е ЕС да проумее, че в основата на проблема е ситуацията в Сирия. Тя е огнището, което и подхранва политиката на Ердоган, и дава легитимност на т.нар. бежански поток. Прекратяването на конфликта ще лиши разговора за „сирийските бежанци“ от смисъл, защото те ще имат къде да се завърнат. Напълно е възможно да намалее и терористичната заплаха. За целта обаче е необходимо да започнат нормални преговори за бъдещето на Сирия, но това няма как да стане възможно, докато страни като Турция, Саудитска Арабия и Катар наливат масло в огъня на гражданската война.

Ако европейците искат да имат по-спокойно бъдеще, то най-логично е да поискат от Турция реално да затвори границата си със Сирия и да спре подкрепата за ислямистките групировки. Това означава обаче позицията им да се припокрие с тази на Русия, да бъдат загърбени исканията за оставката на Асад, и изобщо ще е крачка назад в сравнение с досегашната позиция на ЕС, в която ситуацията в арабската република се представя в черно-бели тонове. В сегашната геополитическа ситуация и силното американско влияние над Европа подобен политически завой изглежда фантастичен. Поради това ще продължава надлъгването с Турция, което фактически се свежда до отстъпки за режима в Анкара.
В края на май германската държавна медия „Дойче веле“ публикува статия, озаглавена „Спокойно, Ердоган блъфира“. В нея на германския и европейския читател му се обясняваше, че зависимостта на Турция от ЕС, от парите на ЕС, е прекалено голяма, за да изпълни турският лидер заплахите си и да пусне отново мигрантския поток към континента.

Освен това Ердоган щял да се успокои, след като планът му за превръщането на Турция в президентска република се реализира окончателно. Звучи доста наивно. По-вероятно е да се получи точно обратното. След като консолидира властта си над Турция, потисне опозицията и сплоти обществото с облъчвания от рода на „завиждат ни защото превзехме Константинопол“, Ердоган ще се обърне отново „с лице към проблемите на Европа“. Турция е в по-печеливша позиция, отколкото се опитват да ни убедят германските журналисти. Тя има лостове за упражняване на натиск, а ЕС дори не желае да помисли за по-твърди мерки, което на фона на последователните антируски действия може да бъде обяснено само с отсъствието на „ръководна роля“ от страна на САЩ. Ако няма промяна в политиката на ЕС, т.е. основно на Германия, по отношение на Турция, противоречията само ще нарастват. Прогнозите как ще свърши всичко са неблагодарна работа, но трябва да имаме предвид, че в Анкара знаят какво искат, което не може да се каже за Брюксел и Берлин. В крайна сметка шансовете са на страната на този, който има цел и воля да я постигне.

 

Автор: Георги Георгиев

Източник: http://duma.bg

Реклами

Posted on 07.06.2016, in Анализи, Балканите, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: