Русия не може да изостави Кавказ


Русия не може да изостави КавказВ края на тази година ще се окръгли точно четвърт век от разпадането на Съветския съюз. Събитията от това време и до днес остават още необяснени – множество неясни догадки, странни измислици и абсолютни лъжи съпътстват разказите за внезапния край на едно от най-могъщите държавни образувания в човешката история. Не може да има никакво съмнение, че в следващите шест-седем месеца ще бъдем свидетели на истински взрив от материали посветени на тази тема; тук също ще обобщим кратко, но честно наличните данни в опит да пресъздадем исторически правдиво тези смутни времена.

Огромната страна бе съборена отвътре, с помощта на предателство – то иначе и нямаше да е възможно случилото се. Легендите за този крах, създавани от пропагандните средища на Запада, доскоро бяха всеобщо възприемани; със сигурност тук ще се спрем подробно на изфабрикуването на тези легенди най-малкото поради задължението винаги да бъдем на страната на историческата истина. Да, днес наистина знаем, че разпадането на Съветския съюз бе резултат на най-банално предателство, добре платено при това, изглежда. Това предателство накара всички ни да зяпнем от учудване и да гледаме невярващо; впрочем точно това е обичайно винаги, когато се сблъскваме с кое да е предателство.

 

* * *

 

Сред руските земи Кавказ заема наистина особено място (вж. Свързани текстове); част от този размирен район единствен направи забележим опит да се откъсне от Русия след разпадането на СССР и на руското военно-политическо ръководство се наложи да впрегне всички сили, за да преодолее последствията от тези събития. Двете чеченски войни от края на миналия век белязаха историята на Русия с трагизъм, който няма да може да бъде забравен скоро.

 

През последната седмица зачестиха притеснителните новини, свързани с кавказките републики; това ни дава повод с тях да започнем поредицата от текстове, свързани с разпадането на Съветския съюз. Две уж невинни краткотрайни сбивания на юношеското първенство на Русия по свободна борба и на същото първенство, но при мъжете, приковаха вниманието ни; вторият случай наложи дори намеса на взвод от специалните части на Якутия, където се провеждаше първенството.

 

И в двата случая в неспортменските изблици бяха замесени представители на северокавказките републики – при децата от Ингушетия, а при мъжете – от Дагестан; и двамата борци налетяха на бой, след като съдиите отсъдиха победа за противниците им.

 

Друг случай с двудневна давност също привлече вниманието ни – стотина души отвлякоха от моргата на Назран в Ингушетия труп на терорист, убит при въоръжена съпротива на органите на реда предния ден. Нищо подобно няма да можем да си припомним да се е случвало някога.

 

Не е наша работа да се намесваме в спортни или в погребалните неразбирателства, но и трите събития бяха твърде показателни; кавказците отдавна са свикнали безнаказано да престъпват общоприетите норми за поведение сред славянското население в Русия. Тази безнаказаност възпита у тях чувство за превъзходство, за всепозволеност. Трудно ще е да не се сетим, че преди няколко години чеченски юноши предизвикаха масово сбиване в детски лагер до Сочи, понеже нахално ухажвали едно от момичетата от друг район на Русия. Центърът на Москва и в наши дни изнемогва от свръхбогати чеченци, дагестанци и ингуши, които изкупуват безумно скъпи апартаменти, а после тероризират съседите си с непрестанен шум.

Изглежда на Кавказ и днес е неспокойно. Ще сме принудени обаче веднага да забележим, че малко повече от 16 години след края на въоръжените сблъсъци в Чечения конфликтът там, а и в Северен Кавказ изобщо, деградира от същинска война с обширни разрушения и неизброими човешки жертви до междуличностни стълкновения – такива, каквито има навсякъде по света, без това да зависи от народностната принадлежност. И този резултат е следствие от умението на руското ръководство да се справя в подобна обстановка, когато реши да го направи; това властово умение всъщност е изграждано столетия у руския политически елит и при нужда той го прилага умело.

 

 

 

* * *

Успоредици

 

Зимно настъпление в Чечения, 1845 г.; литография по рисунка на Василий Тим (18201895) в сп. „Русский художественный листок”, 1856 г.; частна колекция

 

Съвсем наскоро се навършиха 150 години от края на най-продължителната война, която Русия води в цялата си история – Кавказката (1817–1864). Тази война има за цел да свърже и географски с Русия грузинските, част от азербайджанските и арменските земи, които към началото на ХІХ в. вече са се присъединили доброволно към Русия. Нейният край е сложен с тържествен молебен и военен парад близо до Сочи на 21 май 1864 г. Очевидци твърдят, че тази дата се чества ежегодно и масово в руските републики с многобройно адигско население – Адигея, Карачаево-Черкезия и Кабардино-Балкария.

 

Около географската потребност от окръгляне на кавказките земи, изглежда, всичко е ясно; продължава обаче да е не съвсем понятно за всички защо Русия продължава да полага усилия за задържане на тези земи в границите си. Кавказ има стратегическо местоположение, наистина; Кавказ е най-романтичната част от руската история – и това е вярно. Но стопанската привлекателност на тези земи за мнозина остава съмнителна.

 

Чисто стопанската (не)изгода е в основата на доводите на все по-малобройните противници на продължаващото руско присъствие в Кавказ. Кавказките републики са на челните места в списъка със субекти на Руската федерация, които са на дотации от федералния бюджет, съставян от руското министерство на регионалното развитие. Ингушетия попълва почти 90% от годишния си бюджет за сметка на федерални средства, в Чечения дотациите са 85% до 90 %, в Дагестан – почти 80%. За Северна Осетия, Адигея, Карачаево-Черкезия и Кабардино-Балкария централизираните помощи са от 60% до 67% от годишните им бюджети. Излиза (според поддръжниците на отделянето на кавказките републики), че е твърде скъп руският престой на чист високопланински въздух.

 

Това се получава обаче, ако гледаме само в колонката „разходи”. Кавказките републики са доста бедни на полезни изкопаеми в сравнение с общоруските запаси. Прословутият чеченски нефт се оценява на около 150 млн. тона по най-оптимистичните преценки, което е едва 1% от нефтените запаси на Русия. Така както е незначителен чеченският нефтодобив в сравнение с общоруския – „Роснефт” продаваше доскоро чеченски нефт за малко над 460 млн. евро годишно, Дагестан добива устойчиво по 613 млн. куб. м газ годишно, а запасите в каспийския шелф се оценяват на не повече от 500 млн. тона. Кабардино-Балкария получава значителни количества волфрам.

 

В Дагестан и Северна Осетия има мед и цинк. Едва ли трябва да се пренебрегват залежите от мрамор, туф, пясък и чакъл, дървен материал, чието експлоатиране изисква значителна работна ръка – особено важно обстоятелство при наличието на двуцифрена безработица в тези републики. На необятните възможности за туризъм там ще се спрем нарочно някой път.

 

Като теглим чертата и на колонката с приходи, става ясно май, че дори и да не могат да се издържат сами, без помощ от федералния бюджет, кавказките републики не са чак толкова далеч от изравняване на приходната и разходната част на сметките си. При умело ръководство обаче.

 

Русия не може да изостави Кавказ и поради пълната безперспективност на такова отделяне, което няма да я освободи от проблеми, а ще натрупа неизброимо много нови. Кавказките републики като правило са със силно уголемени териториални граници. Такъв е примерът със северните райони на Дагестан, където живеят предимно руснаци.

 

Напълно основателни са опасенията, че ще се повтори случаят с Грузия, която в съветско време също бе значително надценена териториално по чисто политически причини. Или като Украйна – с нейната рускоезична източна половина и Крим, който накрая успя да се отдели драматично след референдум. Без Русия в кавказките републики ще настанат етнически и религиозни колизии, които пак няма да оставят района без руска намеса, но много по-сложна и скъпа.

(следва)

 

Автор: Иван Петрински
Източник: http://glasove.com

Posted on 31.05.2016, in Анализи, История, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: