Пет причини дирижаблите да се завърнат

снимки / sputniknews.com

В Русия огромните летателни апарати все още се използват, като тяхното усъвършенстване продължава – както за военни, така и за цивилни цели.

1. Достъпност 

Самолетите наистина са много по-бързи, а хеликоптерите могат да кацат практически навсякъде, но пък дирижаблите са много по-достъпни заради ниската цена на горивото им. А и са толкова величествени, че от десетилетия вдъхновяват въображението на хората по целия свят.

Въпреки, че повечето се движат със скорости под 160 км. в час, могат да бъдат използвани като по-евтини средства за транспорт до трудно достъпни места поради сравнително ниските разходи за гориво. Дирижаблите наистина имат нужда от повече пространство и не могат да кацат при лошо време, но в голям мащаб могат да променят транспорта днес като по-евтина алтернатива дори на автомобилите.

2. Арктически господство 

Дирижабли летят в небето над Арктика от 1926 г. насам, когато италианският дирижабъл „Нордже“ заведе първите хора на Северния полюс. Първите дирижабли често са катастрофирали в резултат на лошото време в Арктика и прекалено амбициозните планове. Но по-късни полети на гиганти като „Граф Цепелин“ са доказали, че Арктика е безопасна за дирижаблите.

Новите летателни апарати имат потенциала да се използват като разузнавателни средства със значително по-голямо време за полет от дроновете и по-голяма стабилност, благодарение на подвижната им структура. Китай наскоро обяви, че е започнал да тества този тип дирижабли за стелт полети с разузнавателна цел в чужбина.

3. Тежкотоварност

В руския град Уляновск се разработват тежкотоварни дирижабли от началото на 1990-те години. Проектът бе прекратен през 2012 г., след като компанията „Локомоски“ не успя да произведе работещ модел на дирижабъла и местните власти спряха финансирането.

Дирижабълът, който изглежда малко като летяща чиния, е пълен с горещ въздух. Тази конструкция може да носи големи товари и в същото време да не допусне дирижабъла да излети в стратосферата, след като товарът бъде свален. Дирижабълът, или термосамолетът както започнаха да го наричат, всъщност никога не е летял, заради  структурни проблеми, които не позволяват на горещия въздух да запълни дирижабъла. Това обясни преди няколко години председателят на компанията „РосАероСистемс“ пред „Российская газета“.

4. Ядрена енергия 

Предимствата на задвижваните с ядрена енергия дирижабли са практически неограничената продължителност на полета и сравнително малката нужда от гориво. Идеята хрумва на съветските инженери през 1960-те и 70-те години, въпреки че конкуренцията от дизайнерите на самолети и вертолети оставя идеята извън научно-популярните списания.

Но дирижаблите могат отново да полетят, тъй като способностите им и потенциала им в руските рядко населени, но богати на ресурси райони на север и на изток, може да осигури надежден транспорт за местните жители и индустрии.

5. Военни цели 

Русия и Китай разработват големи дирижабли с евентуална военна цел, въпреки че руснаците предвиждат много повече употреби, а не само разузнаване. Производителят на дирижабли „Аугур-РосАероСистемс“ неотдавна обяви, че до 2018 г. ще изработи „Атлант“ – най-големият дирижабъл от десетилетия насам.

Руското Министерство на отбраната също е заинтересовано от дирижабъла, който ще пренася до 16 тона товар, както и баласти за контрол на теглото.

 

Източник: http://www.fbr.bg

Реклами