„Настъпление? Първо кафе-пауза“: какво видяха руски кореспонденти в Сирия


Сирийските военни водят руските журналисти да снимат в близост до фронтовата зона. Снимка: Личен архив

Сирийските военни водят руските журналисти да снимат в близост до фронтовата зона. Снимка: Личен архив

Журналисти, живели един месец в Сирия, разказаха пред „Руски дневник“ как живеят и воюват сирийците, които са лоялни към президента Башар Асад.

Пьотр Вершинин и Леонид Китрар, кореспонденти на руските телевизионни канали (съответно „ТВ Център“ и „Рен ТВ“), прекараха ноември 2015 година, втория месец на руската военна операция, в Сирия. Там те заснеха репортажи за работата на руската авиобаза „Хмеймим“, за борбата на руската армия срещу терористите, за живота на обикновените сирийци в условията на бушуващата война.

За войната

Леонид Китрар: В Сирия, където бяхме, се водеше странна война, в която нямаше ясно определен враг. На съседните хълмове седяха хора с оръжие и стреляха по военните и по мирните жители.

Обстрелваха градовете с миномети и ракети, без да се прицелват много точно: където падне, падне. Сирийската армия отговаряше по същия начин: стреляха от каквото могат и където уцелят.

Пьотр Вершинин: Веднъж попаднахме под пряк обстрел. Този ден бяхме тръгнали към северната част на провинция Латакия, близо до границата с Турция, да снимаме репортаж от Дагмашлия, което току-що войските бяха освободили. Журналистите пътувахме с три пикапа. Пътят към града минаваше между две планини: едната вече се контролираше от армията, а на другата се бяха разположили бойци от „Джебхат ан-Нусра“. Очевидно те ни видяха, когато премина първата кола, и откриха огън. За щастие, никой не загина.

Л.К.: Мисля, че всичко стана, защото помолихме военните да стигнем по-бързо до освободеното селище и ни подкараха по краткия път, който се обстрелваше от бунтовниците. Сирийците уважават руската армия и руските медии и се стараят да изпълняват безпрекословно молбите им, а понякога дори и прекалено.

П.В.: Сирийците като цяло се отличават с удивителна безметежност. На 100 метра от тях могат да се взривяват снаряди и мини, а те спокойно пият чай и пушат наргирле. Това е в реда на неща. Настъпление? Добре, но първо кафе-паузата.

За живота в Сирия

Л.К.: Живяхме в Латакия, това е най-близкият град до авиобазата „Хмеймим“ и най-голямото пристанище в Сирия. Само на 20 километра от Латакия се водят бойни действия, но в самия град работят ресторанти, магазини и хотели – всичко е цивилизовано и спокойно.

П.В.: При това градът е обстрелван периодично. Веднъж удариха университета, а той е голям, до него винаги има много хора на автобусната спирка. В този ден ние минавахме наблизо. След като се бяхме отдалечили на километър и половина от него, чухме взрив. Бунтовниците бяха изстреляли две ракети срещу града. Едната се бе взривила сред тълпата от студенти, загинаха над 20 души.

Л.К.: Налагаше ни се да бъдем предпазливи. В града разказваха, че бунтовниците са обещали награди за руски журналисти: близо по 200 000 рубли ($3035) на глава. Поради тази причина в някои райони беше по-добре да не ходим. Ние обаче като цяло много се разхождахме из града, запознавахме се с местното население, разглеждахме забележителностите – една от тях бе древният амфитеатър Джебла.

П.В.: Общото впечатление от Сирия е приятно: добри хора, красиви градове. Крайбрежната част си е истински курорт. Когато работихме, вече беше настъпил дъждовният сезон и водата, според сирийските мерки, беше хладна, но руснаците с това не можеш да изплашиш – къпахме се няколко пъти. Сирийците много се чудеха.

За отношението към Русия

П.В.: Сред по-възрастното поколение сирийци има много хора, които са се учили в СССР и знаят руски. Техни офицери са завършили съветски военни училища. Често се срещат смесени семейства: сирийски студенти се запознавали, докато следвали, с наши момичета, влюбвали се и заедно с тях се връщали у дома.

Л.К.: В районите, контролирани от правителството, хората много обичат Русия. В магазините дори се появи руска бира, просто нямам идея как е станало това. Ние много добре видяхме тази любов, когато вечер с колеги ходехме в латакийски кафенета. Посетителите бързо разбираха, че сме руснаци и винаги някой идваше при нас, питаше нещо, благодареше за помощта. Веднъж, след едно такова посещение в ресторант, поискахме сметката, а келнерът отговори, че посетителите, научавайки, че сме от Русия, са поделили нашата сметка и я платили, а ние не дължим нищо.

Личен архивРуските журналисти правят снимки близо до фронтовата линия, провинция Латакия.
Личен архивСирийски билбордове с Путин и Асад.
Личен архивСу-24 се връща от задачи в базата Хмеймим.
Личен архивУлиците на Латакия.
Личен архивЖурналистите вземат интервю от губернатора на провинция Латакия Ибрахим Ходра ас-Салем.
Личен архивЦветя на мястото на попадение на ракетата, ударила университета в Тишрин, Латакия.

За настроенията на сирийците

П.В.: На едни им беше все едно под чия власт ще живеят, други пък критикуваха правителството. Веднъж нашият шофьор ругаеше полицията с най-груби думи, казваше, че вземат подкупи, че Асад съвсем ги е отпуснал. И все пак, въпреки претенциите към властта, той беше против оттеглянето на президента. Обясни, че в противен случай ще настъпи хаос, няма да има кой да се бори с тероризма. На изборите обаче той нямало да гласува за Асад. Имаше и сирийци, които са стопроцентово на страната на правителството. В „мирните“ градове се събираха митингуващи в подкрепа на Асад и хората бяха много.

Л.К.: Когато започна революцията, мнозина сирийци хранеха надежди, че ще успеят да променят всичко за добро, да изведат страната от застоя. Ако пък градовете преминаваха под властта на въстаниците, то техните жители не се съпротивляваха. Всичко се промени, когато дойде „Ислямска държава“. Сирия е светска страна и когато ИД започна да насажда шариата според извратеното си разбиране, реакциите бяха страх и отхвърляне. Хората разбират, че на територията, която се контролира от войските, можеш поне да разчиташ на утрешния ден. А пък ако живееш под властта на бунтовниците, във всеки един момент могат да те убият.

 

Източник: „Руски дневник“

Реклами

Posted on 21.05.2016, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: