Ален Жуле: Разузнавателната служба трябва да бъде неутрална


Ален Жуле: Разузнавателната служба трябва да бъде неутралнаИнтервю с Ален Жуле, президент на академията за икономическо разузнаване на Франция, бивш директор на DGSE (Генерална агенция за външна сигурност-военно разузнаване).

Шпионаж в огромни размери, телефонно подслушване, Голямата четворка, Сирийската криза, военната намеса в Сирия. Това интервю е отпечатано в Paris Match, special espionage.

Как дигиталната епоха и нейната изумителна еволюция влияе върху разузнавателните служби и службите за икономическо разузнаване?

000323372Икономическата война може да бъде ефикасно средство за натиск и контрол, което да се използва за печелене на позиции. Преди службите събираха сведения, за да водят икономически или военни сражения. Днес икономическото разузнаване е вид война, която използва средства и техники на разузнаването, за да добие важни сведения и да печели битки. В една по-завоалирана версия се твърди, че в съвременната надпревара, в която се намира днешният свят, фирмите трябва да бъдат в най-висока степен конкурентоспособни, т.е. те се нуждаят от информация. Компаниите имат нужда от иновативни инженери, както и от търговци, които да продават, но освен това, те имат нужда още да използват информация, придобита от приложното икономическо разузнаване. Всъщност, не трябва да си правим илюзии. Ние сме в огромна икономическа битка, която се води на световно ниво, защото във всяка дейност, в която има лидерска позиция, тези, които са я заели се стремят да я задържат на всяка цена. Естествено, тези, които са надолу в класацията, се опитват да променят класирането. Не можете да разберете аферата „Alstom и General Electric”, ако не помните, че Alstom бе лидер в областта на газовите турбини. Провеждането на операцията продължи две години. Това бяха две години на война срещу Alstom. Аферата завърши с унищожаване на противника. Шах и мат. За мен това бе една забележително реализирана военна операция. При военната битка има убити или ранени. В икономическата битка – жертвите са безработните и закритите производствени мощности. Също така парите сменят своя собственик. Същото е, когато се крадат патенти или се завладяват малки или стартиращи фирми. Човек живее в суров свят, в който хората не си правят подаръци. Техниките на военното разузнаване в най-широк смисъл се ползват, тъй като те са най-ефикасни. Предимство има този, който притежава повече инструменти в сравнение със своите конкуренти.

При аферата „Сан Бернардино” в САЩ, присъствахме на жестока битка между дигиталния свят и американското правителство, което искаше да принуди компанията Apple да разкрие своя алгоритъм, за да получи достъп до данните в  iPhone на един терорист. Какво мислите по случая?

По повод на тази афера съществуват две версии. Първата е известна като „Голямата четворка на Интернет”. Става въпрос за четирите големи компании, които доминират интернет пазара – Google, Apple, Amazon, Facebook. Те притежават такава власт, че може да се нарекат глобални и могат да не се съобразяват с ограниченията, наложени от някои държави. Ужасно е. Това може да доведе до катастрофи.

Втората версия, която започна да се разпространява, твърди, че в големите американски компании, ръководителите са преди всичко американци. Правилото е: „Няма значение дали е правилно или не, това е преди всичко моята страна”. Тези компании много пострадаха от аферата „Сноудън”. Последният разкри как компаниите не са независими и как те предоставят цялата своя информация на американската Агенция за национална сигурност, NSA. Изведнъж се появява някой, който казва : „Няма да ви дам кодовете си”. Може да става въпрос за политическа манипулация, добре разработена от американците с цел да накарат света да повярва, че той може да се довери на техните компании и да им предостави всички свои данни, защото компаниите им не се поддават на натиск от страна на държавата. Също така президентът Обама обяви, че американците повече няма да се занимават с придобиването на сведения, касаещи лидери на европейски държави.

BN-MQ887_scarol_J_20160218004319

„Когато Тръмп каза, че войната в Ирак е била грешка, той наруши едно от табутата на републиканците.”

Преди да е наредил Ангела Меркел да бъде подслушвана…

Точно така. Кой очаквате да повярва на това? Сега, коя е истинската версия? И двете са съвършено достоверни. Точно тук е проблемът.

Твърди се, че Франция е в застой, че нашите служби за разузнаване се нуждаят от време, за да бъдат реформирани. Това вярно ли е?

В края на миналия век ние наистина изостанахме. Никой не се съмняваше в това. Имахме експерти и начинаещи специалисти, които бяха на добро професионално ниво, но не разбирахме до къде бяха стигнали американците и англичаните. Бяхме изостанали много. Наваксването на пропуснатото първоначално бе осъществено в разузнаването и благодарение на него, в технически план, вече сме сред петте най-добри страни в света. Подчертавам „в технически план”. Защото в останалите области не сме приключили с нашата революция.

Бернар Бажоле направи много промени в DGSЕ (Генерална дирекция за външна сигурност). Патрик Калвар извърши същото в DGSI (Генерална дирекция за вътрешна сигурност). Като наблюдавате американците, китайците, руснаците или англичаните, ще забележите, че ние все още не сме интегрирали цялата система.

Това не е ли дълг на политиците?

Остава още много, което да бъде свършено, още повече че политиците вече направиха големи усилия. Те реално осъзнаха необходимостта от разузнавателни служби, на които обаче никой не попречи да сътворят огромни глупости. Очевидно е, че по въпросите за Сирия и Украйна французите са били заблуждавани. Или службите са дали грешна информация, или политиците са тези, които въпреки сведенията пожелаха да вървят в посока, която не отговаря на реалността. По сирийския въпрос ние игнорирахме реалността. Във времената на размирици в Ирак и на четиримата журналисти, взети като заложници в Сирия, ние все още имахме добри неофициални отношения със сирийското разузнаване. Тези връзки винаги са ни били от полза. Но ние грубо разрушихме всички мостове. Това е тотален абсурд. В допълнение, продължаваме да бъдем манипулирани като помагаме на хора, които претендират да са бунтовници, въпреки че в действителност става дума за отряди на Ал Кайда, подпомагани от страните от Залива. Щом това се случва, значи въобще не сме взели под внимание съветите на разузнаването. А това е груба грешка.

Да резюмираме, стигнали сме до политически решения, които са срещу интересите на нашата страна?

Мисля, че да. По украинския въпрос, случаят е очебиен, съвсем ясен. За да вървим след американците, ние не предвидихме последиците от ембаргото срещу Русия. Това създаде проблем при руснаците, но вижте какво се случи с нашето селско стопанство! Ние прекъснахме неговия износ в Русия. Което не е никак похвално. Даже в САЩ започва да се твърди, че тази афера (санкциите) е нагласена до най-малкия детайл от неоконсерваторите във Вашингтон. Успехите на Доналд Тръмп ни показват, че американците започват да си перат мръсното бельо. Когато Тръмп казва, че войната в Ирак е била грешка, той нарушава едно от табутата на републиканците, които потулиха аферата. А за Украйна, случаят е подобен. В последната седмица излязоха две статии, в които се питаше какво правят американците в тази украинска история. Кризата в Украйна окуражи всички видове трафиканти и всичко това заради поставянето на радари в системата на ПРО по границата с Русия, за което настояват неоконсерваторите.

Да се върнем към разузнаването, днес ние имаме реален капацитет. Американците признават, че на терена най-добрите войници, освен техните, са французите. Това е прогрес. Те добавят все пак, че сме с ограничен потенциал. Техниката не достига, необходимо е агентурно разузнаване, анализ, план за разузнаване, но преди всичко политиците трябва да вземат най-после предвид разузнаването.

Има ли необходимост да се адаптира законовата рамка към новата проблематика, преди всичко по отношение на киберсигурността и индивидуалните свободи?

За да може една разузнавателна служба да работи ефективно, тя трябва да бъде интегрирана в политическата, икономическата и социалната стратегия на държавата. След последните атентати, хората осъзнаха важността на службите за сигурност. След това, в допълнение, разузнавателната служба трябва да бъде безупречна и да не бъде обект на съмнения. Трябва да поддържа отворена връзка с политическия свят, да бъде под контрол. Големият прогрес за последните години е известната комисия за контрол на разузнаването, включваща депутати от всички парламентарни групи. Трябва да се работи на базата на съществуващите правила в Републиката. Най-голямата опасност идва тогава,  когато ръководителите на разузнаването поставят службата в услуга на един човек или на една партия. Разузнавателната служба трябва да бъде неутрална. Политиците са тези, които трябва да вземат важни решения и в никакъв случай разузнавателните служби не бива да влияят върху политиците или да представят едностранчива информация. Това се случи в САЩ по отношение на Ирак. По-пресен казус, когато някои служби омаловажиха резултатите в борбата с ДАЕШ. При нас, относно Либия или относно Сирия информацията не беше ли тенденциозно представена? „Искате да бъде дявол? Добре, ние ще ви направим дявол!” В такива случаи тотално се излиза извън рамките на правилата.

Киберпространството е ново измерение, в което техническата война е реалност.”

Давате ни примери, които излизат извън рамките на правилата…

Точно! Точно заради това се боря за въвеждане на контрол! Той започва да се осъществява. Комисията съществува от две години. Това е огромен прогрес. Това позволява да имаме един обективен и хладнокръвен поглед, както да се избягват изкушенията, водещи до отклонения, което е човешко, но повлича след себе си катастрофи. Актуалният проблем е киберсигурността. Киберпространството е ново измерение, в което техническата война е реалност. Задължени сме да участваме в нея. Погледнете вашия смартфон. Преди 15 години той не съществуваше. Днес вие прибягвате до него средно 200 пъти на ден. Без него не можете. Това е прекрасно поле за действие на службите. Съществува проблем с информирането на хората за опасността, както и разбирането за нея и защитата от тази опасност. Хубаво е, че сме създали L’ANSSI (Национална агенция за сигурност на информационните системи), но това е нещо съвсем дребно по отношение на колосалния проблем. Американската армия е създала и разполага с кибер оръжие.

Източник: Paris Match
Превод: Деми Маринова

http://a-specto.bg

Реклами

Posted on 16.05.2016, in Анализи, Национална сигурност and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: