Провалени илюзии и опасни намерения


Провалени илюзии и опасни намеренияПлановете за военноморска флотилия на НАТО в Черно море може да доведат до реален сблъсък

Окончателно вече се избистря замисълът, който се крие зад трескавата подготовка на общественото мнение в навечерието на срещата на високото равнище на НАТО във Варшава на 8 – 9 юни. От разнообразните пропагандистки кубчета се оформя пълната картина на придвижването на западния военен блок на изток: предстоящата среща на алианса трябва да утвърди плановете за създаване на черноморска военноморска флотилия на НАТО. И това се прави спешно — Флотилията трябва да се появи до юли т.г. Както казват в такива случаи в Одеса — „картина маслом” (близо до българската поговорка „Те, ти булка Спасовден”).

Неотдавна идеята за създаване на такава флотилия бе предложена от румънския президент Клаус Йоханис, който явно иска да остави своя следа в историята. Според него черноморската военноморска групировка на алианса трябва да се състои от военни кораби на Германия, Италия, Турция и САЩ. Сега корабите на НАТО навлизат в Черно море, но това става само по време на учения. Засега не е ясно каква конфигурация ще придобие новата флотилия. Възможно е в нея да бъдат включени ВМС не само на изброените държави, но и корабите на Румъния, България, Украйна и Грузия. В крайна сметка надувните гумени лодки, които САЩ подариха на Украйна, може да бъдат предмет на гордост и за Грузия.

Има обаче едно международно правно препятствие пред осъществяването на тези планове. Конвенцията за режима на черноморските проливи от 1936 г., известна като Конвенцията от Монтрьо, забранява военни кораби на некрайбрежни страни да пребивават в Черно море повече от 21 ден. Като се има предвид обаче състоянието, в което международното право се намира днес, всички тези проблеми изглеждат лесно решими. Главното е друго: какъв е всъщност смисълът в постоянното присъствие на флотилия на НАТО в Черно море?

Тук нека припомним, че само преди малко повече от две години във Вашингтон и Брюксел обмисляха планове за превръщането на Севастопол във военноморска база на НАТО. За повече точност трябва да се каже, че Севастопол не е база в общоприетото понятие. С векове там е създаван цял отбранителен район, обхващащ прилежащото крайбрежие и територия навътре в полуострова. След завръщането на Крим в състава на Руската федерация там бяха обновени и модернизирани в общ комплекс разузнавателните и бойните системи, способни да контролират и сдържат противника в цялата черноморска акватория и във въздушното пространство над нея.

За генералите в щабквартирата на НАТО тогава нямаше по-голям удар от прощаването с илюзията, че Севастопол им е вързан в кърпа. Колко сладка трябва да е била представата, че на рейд край Севастопол стоят американски авионосци. Какви вълшебни са били мечтите за „проекция на силата” по територията на Русия до най-далечните й райони. Как ли ги е запленявала картината на плътен полет на свръхзвуковите им крилати ракети над средноруската равнина чак до стартовите шахти в Саратовска и Ивановска област. В един миг тези илюзии рухнаха, изпариха се. След този крах в НАТО нямаше как да не изпаднат в истерия, да не обвинят Москва в агресия и да не започнат да готвят „стратегически отговор”.

Първите контури на този „стратегически отговор” на НАТО вече се появяват. Разбира се, да се мечтае за авионосна групировка още е рано, но важното е да се започне. Нека отначало поплава „занимателна” флотилия. Това, което сега се очертава, наистина изглежда забавно на фона на севастополската база. За нея не представляват никаква опасност нито американските фрегати, нито румънските корвети, нито немските дизелни подводници, нито украинският флагман фрегатата „Гетман Сагайдачний” в съпровод с надувни катери. Но това е засега. Днес става дума за обозначаване на военно присъствие. След това ще трябва да се поработи с общественото мнение, да се „прекрои” Конвенцията от Монтрьо или открито да се наруши, да се прокара в националните парламенти твърде мощно финансиране, необходимо за постоянна дислокация на големи кораби и едва след това да се даде ход на армадата в посока към Одеса.

Адресната регистрация на новата натовска военноморска флотилия вече е известна. За нея ще се предприемат и необходимите инфраструктурни стъпки. Тогава вече всичко ще стане много по-сериозно. Толкова сериозно, че сегашните разсъждения за нова студена война от предположения ще се превърнат в актуални констатации на неопровержим факт.

Тогава украинският президент Порошенко ще получи нова тилова подкрепа, ако успее, разбира се, до това време да се задържи на поста си, а „Гетман Сагайдачний” все още е в състояние да се крепи над вода. По тези причини Порошенко с такова нетърпение и неприкрити надежди очаква срещата на

НАТО на високо равнище. Именно тя може да се превърне в събитието, което окончателно да сложи край на всички опити за „разведряване” и „презареждане” и да върне света в епохата на безкомпромисно взаимно противопоставяне. (fondsk.ru)

 

Автор: Дмитрий Седов

Източник: http://www.rusiadnes.bg

Реклами

Posted on 10.05.2016, in Анализи, Въоръжени сили and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: