Ердоган – властелин на Турция и принц на Европа


Ердоган – властелин на Турция и принц на ЕвропаРеджеп Ердоган преди дни подкани Ахмет Давутоглу, втория човек в Турция, да напусне всички държавни и партийни постове. Снизходително му бе оставено депутатското място. Има нещо, в което Реджеп Ердоган наистина прилича на обичаен диктатор.

Всеки „втори” човек в държавата след като свърши някаква полезна за „водача на нацията” работа и започне да застрашава неговото място, бързо и решително се отстранява. Турският премиер бе буквално „изринат” от политическите върхове в нашата югоизточна съседка. Прословутият турски блогър с псевдоним Фуат Авни отново предварително даде точна и изпреварваща информация в Туитър.

Той още преди около месец прогнозира оставката на Ахмет Давутоглу. Към средата на месец април 2016 г. Реджеп Ердоган свиква закрито съвещание в своя нов дворец. Присъстват неговите най-лоялни поддръжници. На тази сбирка е взето решение да се отстрани министър-председателят Ахмет Давутоглу, който по оценка на присъстващите пречи на „прехода на Турция към президентска форма на управление”.

Премиерът е и лидер на управляващата партия. По това време се провежда и едно друго секретно съвещание. То е свикано от Ахмет Давутоглу. На него присъстват поддръжниците на турския премиер. На него са разгледани възможните действия на правителството в случай на развитие на форс-мажорни събития. След двете секретни сбирки събитията се развиват главоломно.

На Ахмет Давутоглу му е даден еднозначен сигнал, че трябва да напусне лидерския пост в управляващата партия и съгласно установената практика също и премиерския пост. Ръководството на Партията на справедливостта и развитието взема решение да проведе на 22 май 2016 г. извънреден конгрес на политическата формация. Партийната върхушка лишава своя председател от съществуващото до този момент право, той лично да назначава шефовете на регионалните отделения на управляващата партия.

Реджеп Ердоган дърпа конците в политическата формация, той контролира 2/3 от изпълнителното бюро на Партията на справедливостта и развитието. Ахмет Давутоглу веднага разбира подадения сигнал от Реджеп Ердоган и заявява на пресконференция на 5 май 2016 г., че напуска премиерския пост след един месец. Той допълва със сериозна физиономия: „Аз не мисля да представям своята кандидатура (за лидер на управляващата партия)”. Самата пресконференция на Ахмет Давутоглу е възприета като прощална за премиера, на която той добавя: „Партията на справедливостта и развитието сега навлиза в една нова ера”. Ахмет Давутоглу отрича, че има някакъв личен конфликт с Реджеп Ердоган и публично заявява, че „не иска да има никакви спекулации по този въпрос”. Ахмет Давутоглу добавя още на пресконференцията: „Никога лоша дума не е излязла от моята уста срещу нашия президент, няма и да излезе”.

Това обаче е публичната страна в отношенията между президент и премиер в Анкара. В действителност, още преди последните извънредни парламентарни избори се появяват и първите косвени признаци, че Ахмет Давутоглу ще започне да играе контрапункт на Реджеп Ердоган. Той е диалогичният министър-председател на фона на един президент-скандалджия. Вечно усмихнатият и много благ на външен вид Ахмет Давутоглу още от 2014 година започва постепенно да води своя собствена политика. През последната година разминаванията му с Реджеп Ердоган стават прекалено очевидни и релефни.

Турският президент се подразни много от факта, че Ахмет Давутоглу започна да движи досието с мигрантите в Брюксел прекалено самостоятелно. По информация от пресата, турският премиер без да се консултира с Реджеп Ердоган е предложил на Ангела Меркел Турция да си прибере пристигналите след 20 март 2016 г. в Гърция мигранти. Турски журналист от вестник Cumhuriyet твърди, че редица отговорни турски функционери от специалните служби, армията и министерството на външните работи са станали ярки привърженици на премиера.

Този факт остро е „подхранил безпокойството в средите на президентското обкръжение”. Развитието на събитията в Турция показват, че Реджеп Ердоган започва да губи шанс да сбъдне своята стратегическа мечта – да прокара нова Конституция  и политическата система да се трансформира от парламентарно-републиканска в президентска. От друга страна влиянието на Ахмет Давутоглу като премиер на Турция с времето се засилва прекомерно.

Още повече, че министър-председателят заявява наскоро, че „промяната на нормата на управление в страната не се явява главен приоритет на политическия дневен ред”. Ахмет Давутоглу си позволява и още един ход без съгласието на Реджеп Ердоган, от който президентът е неимоверно раздразнен. Премиерът влиза в личен контакт с лидера на опозиционната Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу, който по-късно заявява, че „на Турция й е необходима Конституция, позволяваща да се избави от прекомерното влияние на определени лица”.

Естествено, в случая става дума лично за Реджеп Ердоган. Картината няма да бъде точна, ако не се подчертае, че „смелостта” на Ахмет Давутоглу е пропорционална на усилването на критиките на ЕС лично по адрес на турския президент.

От друга страна министър-председателят е автор на „Стратегическа дълбочина”, която според него е отлично изготвена като концепция, но която благодарение на Реджеп Ердоган превръща в развалини държавите, които са се образували след Първата световна война и разпада на Османската империя (Сирия, Либия, Ирак и др.). Слизането на Ахмет Давутоглу от политическата сцена в Турция води до настъпване на нов етап в развитието на страната. Той ще бъде свързан с допълнително усилване на личната власт на Реджеп Ердоган. Най-вероятно Ахмет Давутоглу ще бъде заменен с някой от най-близкото обкръжение на турския президент. Кандидати за премиер и лидер на управляващата партия са зетят на Ердоган, министърът на енергетиката Берат Албайрак, министърът на транспорта Бинали Йълдъръм и министърът на правосъдието Бекир Боздаг. Не се изключва и вариант турското правителство да бъде оглавено от някой, който е „абсолютно непознат”.

Интересно ще бъде ако Реджеп Ердоган се опита да „жертва” Ахмет Давутоглу и поднесе неговата глава на Владимир Путин с цел да подобри силно влошените руско-турски отношения. Накратко, турският премиер да бъде обвинен, че е основна причина за катастрофата в отношенията между Москва и Анкара.

Известният блогър Фуат Авни информира, че Реджеп Ердоган е дал указания да се подготви „досие”, с което да обвини Ахмет Давутоглу в сътрудничество с т. нар. „паралелна структура”. По-ясно казано, с хората на Фетхуллах Гюлен, който е човек на американците и живее в Пенсилвания. Джемил Ертем, който е съветник на Реджеп Ердоган, намекна, че не изключва провеждане на предсрочни избори след напускането на премиерския пост от Ахмед Давутоглу.

Събитията през последните дни в Турция не са признак за наличие на криза в управляващата върхушка. Напротив, кризата се решава бързо и безкръвно. Противоречията между Ахмет Давутоглу и Реджеп Ердоган имат както личен, така и системен и институционален характер.

Взето е решение Турция да премине към президентска форма на управление. За тази цел е необходимо преформатиране на отношенията между премиер и президент. Ахмед Давутоглу е един от бащите на неоосманизма. Той смята идеята за правилна, а изпълнението за погрешно. Причината е Реджеп Ердоган с неговите неуравновесени външнополитически ходове. Има основание да се счита, че това е така. Напускането на Ахмет Давутоглу в личен план също е логично.

Той не желае да носи повече отговорност за волунтаристичните ходове на турския президент. Напускането може да се тълкува и като форма на личен протест. Ахмет Давутоглу остава „обикновен” депутат в парламента. В случая той използва формулата – „да се снишим докато премине бурята”. Решението му е разумно. Той остава политически в режим standby. Не става дума за криза в управляващата партия в Турция, а за работен момент, който се отработва по традиционната административно-апаратна схема.

САЩ разглеждат все още Ахмет Давутоглу като най-вероятен наследник на Реджеп Ердоган. Глобалните медии наричат турския президент ислямист и диктатор. В същото време липсват сериозни обвинения по адрес на Ахмет Давутоглу. На 5 май 2016 г. турският премиер трябваше да се срещне с Барак Обама във Вашингтон, но оставката му попречи.

Дали Реджеп Ердоган не „спъна” Ахмет Давутоглу точно преди планираната неговата официална среща с американския президент? Да си припомним. До този момент всички опити на Реджеп Ердоган да се срещне официално с Барак Обама се провалят или са сведени до конфуз.

За България напускането на Ахмет Давутоглу носи негативи в бъдеще. Досегашният турски премиер се стараеше да играе по правилата с ЕС.

Преди няколко седмици стана публично достояние разговор, в който председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер моли Реджеп Ердоган да не забравя, че „в Брюксел ние се отнасяме към Вас, като към принц”. Това е стряскащо. Ердоган – принц на Европа!?! В Турция го наричат „султан”, титлата му отива съвсем прилично като на ислямски диктатор, който ползва мигрантите за разменна монета и се готви да унищожи Стария континент. Времето показва, че колкото по-лошо се държи турският президент с Брюксел, толкова повече той се ползва с влияние в Европа. Реджеп Ердоган прави и една неоценима услуга на българското обществено мнение. Той е човекът, който показва на целия свят, в това число и на нас българите, как работят механизмите на Европейския съюз. Да чакаме своевременна помощ от Брюксел в критична ситуация е като да чакаш „от умрял писмо”.

ЕС започва да прилича на човек, който се страхува от смъртта и е решил да приключи своя живот със самоубийство. Все повече хора разбират, че в Европа става нещо зловещо. Заплашено е ядрото на европейската цивилизация. Все още много малко хора разбират, че зловещата драма с мигрантите не е организирана от Ангела Меркел или безличните бюрократи в Брюксел.

Според Уилям Енгдал инициатор на преселването на хора от Азия и Африка в Европа е „кликата на свързаните с НАТО аналитични центрове”. В случая с мигрантите  Реджеп Ердоган е само „инструмент” в ръцете на кукловодите. „Планът Меркел” за решаването на бежанската криза е създаден, според Енгдал, в аналитичния център наречен Инициатива за европейска стабилност – ИЕС. На сайта на въпросната организация се вижда, че тя разполага с центрове в Берлин, Брюксел и Истанбул.  Председател на ИЕС е австрийският социолог Джералд Кнаус. Той живее в Истанбул и е член на Европейския съвет по външна политика – ЕСВП и сътрудник на „Отворено общество”.

Българският офис на ЕСВП се намира в София в Центъра за либерални стратегии с председател Иван Кръстев.

Проблемът на България се състои в това, че Реджеп Ердоган като „инструмент” на глобална стратегия на Вашингтон има отлична възможност да се възползва от временната протекция на САЩ, НАТО и ЕС, за да реализира турските геостратегически цели, формулирани в доктрината на неоосманизма за сметка на българските национални интереси. Заплаха за България е и разбирането на нетърпеливия ислямист Реджеп Ердоган за демокрацията. Веднъж той я определи като пътуване с автобус: когато автобусът ви докара там, където е необходимо, то от него трябва да се слезе. Все още в България е нерегистрирана политическата партия ДОСТ, която се подкрепя демонстративно от Реджеп Ердоган и турската държава.

Проектът за етническа политическа формация у нас, която е в разрез с българската Конституция се легендира като защитник на турското малцинство в България, което отдавна няма нужда от защита в нашата страна, както и всички останали етноси. Нерегистрираната ДОСТ играе нескопосано ролята на яростен „защитник” на евроатлантическите ценности и се подготвя да изпълни ролята на „скалпел” в ръцете на Анкара за намеса в българския политически живот.

Смущаващо е поведението на българското правителство, президент и НС, които все повече приличат на „спънати коне” в случай на необходимост да защитават българските национални интереси от турската агресивна външна политика. Най-вероятно тя ще стане още по-нападателна и брутална през следващите месеци. Събитията около скандала с Лютви Местан показаха, че Анкара е проникнала недопустимо надълбоко в българската държавна администрация, икономика, здравеопазване, медии, специални служби и културно-образователен сектор.

 

Автор: Боян Чуков

Източник: http://a-specto.bg

Posted on 10.05.2016, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: