Безсмъртният ден


Безсмъртният денДевети май. Паметен ден! Но у нас не е удостоен с честта да бъде празник. След чашка кафе българинът ще се втурне в ежедневните си грижи. Отнякъде ще зазвучи мощният марш на онази Свещена война. От другаде ще се чуе триумфалната Ода на радостта. Гражданинът разсеяно ще се попита що за ден е този.

Едни кротко ще кажат: “Ден на Победата над фашизма. За преклонение пред паметта на 70-те милиона жертви, паднали за Спасението на човечеството.” Други с гордо приповдигнати по плевнелийски маниер брадички ще издекламират: “Това е Денят на Европа, на нейното обединение.”

Тези – вторите, вече трудно могат да артикулират какви са днешните европейски ценности. Понятията “човешки права и свободи” отдавна са извратени от настървената обслуга на перверзни представи за човешко достойнство. Водени от чужда на европейската същност еврокрация и потънали в поквара правителства, те се опитват да заличат от паметта на народите техните герои и кошмара на войната. Искат да разкъсат историята, да изтрият логичната връзка между Деня на Победата и Деня на Европа. Защото без онази жертвопоглъщаща и величава Победа Европа нямаше да я има. Целта е да се размият границите между жертви и палачи, между зверства и жертвоготовност, между съвест и порок.

Няма да стане. Защото народите помнят. Защото все по-ясно се открояват сенките на нови заплахи. Защото срещу забравата и вероломството тръгва Безсмъртният полк! Полкът на онези, които не пожалиха себе си, за да ни има всички нас. Полк, в който страховито заедно крачат живи и загинали. Полкът на паметта и предупреждението. Преди година той потегли от Червения площад в Москва. Днес залива цяла Европа – от Прага през Берлин до Лондон, САЩ – от Ню Йорк през Чикаго до Сан Франциско, и чак до далечна Австралия. Ще премине и в София. Не са много участниците в него. Но вече са стотици, заедно – хиляди. Ще стават повече. Нека се знае.

Напразни са усилията българската история да бъде смазана в блудкави писания на лишени от съвест драскачи на учебници и президентски слова. Историческата правда винаги пробива като дива трева. Не случайно в навечерието на Деня на Победата в гергьовското си слово държавната глава не спомена тази дата. Не отрони дума за ратния подвиг на българската съпротива, а те също имат своя дял в общата Победа над фашизма. Позорно е да не ги споменеш в Деня на храбростта. Гавра е на този ден да подложиш рамо на най-уродливия в момента европейски режим – на киевската хунта. Престъпно е да не забелязваш факелните шествия на есесовци в Прибалтика.

За пореден път държавната глава изцеди отрова срещу Освободителите, без да изрече името на Русия. Усвоила е прилежно мерзката политическа чалга и умението да нарича бялото черно и обратно. “Смисълът на политиката не е в окупацията, дестабилизацията и раздухването на конфликти. Не да местиш граници, а да мислиш отвъд границите.” Наистина, да беше помислила главата, преди да си отвори устата. Но тя няма елементарното за всяка глава свойство да помни. Кой разпали днешните конфликти в Близкия изток, кой докара на власт хунтата в Киев, кой до днес с войска държи в окупация десетки страни, включително и т.нар. си съюзници?

Нашата глава има от кого да се учи. Късопаметливи наставници много. “Да спрем агресията на Русия” е лозунгът на Вашингтон и Брюксел – и разбира се, на София. “Най-голямата опасност за света е Москва”, заяви за сбогом командирът на Въоръжените сили на НАТО генерал Филип Брийдлав. Бойния вик възбудено подхвана приемникът му Къртис Скапароти. От политическото небитие вчера се обади друг техен предшественик – Уесли Кларк, “миротворецът”, който бомбардира Югославия и помогна за прекрояването на границите в Европа, срещу което уж така негодува нашата държавна глава.

Виж какви съюзници ти натрапват управниците, за да ги разбереш какви са. А те не са само благовидните французи, италианци, германци и прочее. Там е Турция. Тя държи зад решетките журналисти, в Брюксел срамежливо гълчат. Там избиват цял народ, във Вашингтон мълчаливо поощряват. Ердоган плюе в лицето на Европа: “да си върви по своя път и да не го поучава”. А тя го чака с отворени обятия.

Преди да зазвучат днес маршът на Свещената война и Одата на радостта, над руините на древна Палмира отекнаха Бах и Прокофиев. На Запад се стреснаха. “Агресивна” Русия бе пратила в освободения сирийски град войска от музиканти на Мариинския театър с “главнокомандващ” диригента виртуоз Гергиев. Музиката полетя от същата каменна сцена, която ислямистите бяха превърнали в кланица. Британският външен министър Хамънд се нацупи, не му хареса. Може би предпочита евробезполовото същество Кончита Вурст? Или да се върнат онези, които режат глави? Ако това ще го успокои, да му напомним, че те са вече в Лондон. Въпрос на морал.

А за нас е въпрос на избор: с кого да бъдем. И нека помним: днешната еврокрация никога няма да влезе в редиците на Безсмъртния полк. Тя ще изчезне в тълпата на безславието.

Автор: Светлана Михова

Източник: в. “Дума”

Реклами

Posted on 09.05.2016, in Анализи, Общество and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: