ТПТИ и ТТП срещу евразийската интеграция


ТПТИ и ТТП срещу евразийската интеграцияАко се вярва на официални доклади, скорошното посещение на американския президент Барак Обама в Европа е обхванало всичко, с изключение на това, което е в сърцевината на дискусиите, а именно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ).

За Обама, чиито външнополитически успехи изглеждат жалки, дори в сравнение с тези на предшественика му Джордж У. Буш, е жизненоважно да завърши своя мандат с гръм и трясък.

Особено след като, както той сам признава, бъдещето на ТПТИ ще бъде твърде неясно, след като Белият дом премине в други ръце.

И дори не говорим за това, че Доналд Тръмп, който открито критикува глобалните амбиции на сегашния американски елит, има шанс да стане президент.

Ще има проблеми и ако Хилъри Клинтън стане президент, въпреки че, също като Обама, тя представлява интересите на транснационалните корпорации и силно вярва в идеята за американска доминация над света. Предизборната кампания в САЩ, която тече в момента, вече е показала, че избирателите са готови да поставят интересите на САЩ като национална държава над имперските амбиции на елита и големите корпорации.

Тръмп не е единственият, който има такъв уклон. Става въпрос за Бърни Сандърс и дори, до известна степен, за доскорошния* номер две в републиканската надпревара, Тед Круз. Следователно, дори и да спечели, Хилъри Клинтън ще бъде принудена да вземе предвид тази гледна точка, по-специално заради факта, че с течение на времето така ще си спечели поддръжници.

Европейските лидери (вероятно с изключение на германския канцлер Ангела Меркел и министър-председателя на Обединеното кралство Дейвид Камерън) не са особено ентусиазирани от изгледите техните страни да се превърнат в колониални придатъци на американския монопол, особено след като на по-голямата част от страните в Европа също им предстоят избори. Така че ако Обама действително успее да сключи ТПТИ, той ще има възможност да се почувства като победител. Заедно с Транстихоокеанското партньорство (ТТП), подписано между САЩ и 11 страни от Азиатско-тихоокеанския регион през октомври 2015, отиващият си президент на САЩ ще има възможност да се похвали с това, че е създал изключително мощна система, която е ориентирана към Америка.

Така поглъща цяла Евразия от запад на изток и подчинява на американския (или по-скоро мултинационалния) капитал редица развити или успешно развиващи се национални икономики.

Освен това опитите на Америка да създадат ТТП и ТПТИ, които са предназначени да прекършат изцяло баланса на интереси в Евразия, се извършват на фона на засилването на интеграционните процеси в самата Евразия.

Съвместното изявление на руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин през май 2015, по време на церемониите по отбелязването на 70-годишнината от края на Втората световна война, по отношение на интеграцията на Евразийския икономически съюз (ЕИС) и икономическия пояс „Път на коприната”, отвори огромни възможности за обединение на икономиките на всички страни в една по-велика Евразия.

И процесът по приемането на Индия и Пакистан като пълноправни членове в Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) (с възможност Иран също да се включи в ШОС в близко бъдеще), който започва през юли същата година, просто допълва тези интеграционни процеси.

nb20130414a2a-870x539

Нещо повече – интеграционните инициативи в Евразия не са ограничени до ЕИС, икономическия пояс „Път на коприната” и ШОС. В този смисъл Евроазиатската инициатива на южнокорейския президент Пак Гън Хе, казахстанската програма „Светъл път” (Nurly Zhol) и монголския проект „Степният маршрут” (Steppe Route) също заслужават да бъдат споменати. Основната разлика между всички тези проекти и проектите ТТП и ТПТИ е, че последните се насърчават и финансират от САЩ.

Основната цел на ТТП и ТПТИ (като изключим подчинението на икономиките на страните членки) е да възпрепятстват икономическия растеж на водещите евразийски страни, преди всичко Китай и Русия, както и да предотвратят тяхното интегриране в Азиатско-тихоокеанския регион и Евразия. По този начин инициативите, свързани с ТТП и ТПТИ, са изключващи – те умишлено отлъчват основните икономически и политически съперници на Америка. В разрез с това, ЕИС, икономическия пояс „Път на коприната”, ШОС и всички останали проекти и инициативи, които бяха споменати по-горе, по дефиниция са включващи. Те са не просто отворени за участие на всички страни в региона, но не биха могли да бъдат осъществени, ако дори само една от страните, разположена в зона, в която са били осъществявани големи инфраструктурни проекти, поради някаква причина не е имала възможност да се включи в тях.

И тук виждаме следната картина. Към изготвянето на определени структури, които са под пълното господство на САЩ (и по този начин работят за напълно безнадеждната цел да бъде запазен еднополюсният световен ред), се добавя и това, че сили, които нямат никакъв интерес от реализирането на приобщаващите процеси в Евразия, се опитват директно да унищожат тези инициативи. Ако трябва да сравняваме картата на горещите точки в Евразия с картата на предложените маршрути на икономическия пояс „Път на коприната” например, ще видим, че повечето от проблемните зони са разположени по тези маршрути (заедно с маршрутите, предназначени за развитието на други интеграционни проекти).

В това число влизат териториалните спорове (между Китай и неговите съседи в Източна и Югоизточна Азия или между Индия и Пакистан), етническите конфликти (в Мианмар, Непал и пакистанската провинция Белуджистан), гражданските войни (в Сирия или Украйна), преките чуждестранни военни интервенции (в Афганистан и Ирак), които са поставили тези държави на ръба на колапс, пиратството в пролива Малака и Африканския рог (Сомалийския полуостров) и още много други. И едва ли може да се счита за случайност това, че конфликтът в Нагорни Карабах (който безспорно е ръководен от сили извън страната) отново се разгоря точно когато ситуацията около Иран (който доскоро беше едно от най-големите препятствия за евразийската интеграция) беше започнала малко или много да се нормализира.

Тук трябва да отбележим също и огромните усилия на чуждестранните (основно американски) неправителствени организации в Централна Азия, където тлеят голям брой конфликти и потенциални конфликти. И по този начин ние добиваме пълната картина за това как, освен че поглъща Евразия в собствените си проекти, САЩ се стреми да отслаби единството на континента в полза на стария принцип „разделяй и владей”.

Източник: Strategic culture
Превод: Десислава Пътева

*Тед Круз се оттегли от надпреварата за Белия дом, след обявяването на резултатите от предварителните избори в щата Индиана.

http://a-specto.bg

Реклами

Posted on 05.05.2016, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: