Несъстоялият се Европейски съюз


БГНЕС

БГНЕС

„Призрак броди из Европа – призракът на Евросъюза…“
(мнение на неравнодушен очевидец).

Предисловие

Авторът дълго мисли преди да озаглави статията с толкова неутешително название. Но нищо не можех да направя, бях принуден да констатирам факта: ЕвроСъюзът, като някога гръмко заявено геополитическо образувание, на което се възлагаха съвсем до неотдавна толкова големи надежди (и продължават да се възлагат и до сега от много хора!), – не е онзи, за когото се представя… И за да е по-очевидно на уважаемия читател това несъответствие, ще приведа два паралела за сравнение – СССР и ЕС, защото, както ми се струва, именно в това сравнение може да получим отговори на много въпроси. И друго, още едно мнение на независим, извънконюнктурен очевидец е възможно в известен смисъл да разнообрази картината на въпроса, а може и за някого да стане полезен…

И още нещо – не можем да не отбележим една немаловажна особеност, която оставя доста нееднозначна следа в общественото съзнание. Работата е там, че в нашето информационно пространство съществува странната тенденция за различна интерпретация на една и съща информация. Съществуват като че ли няколко нейни редакции. Официална и неофициална. В това несъответствие няма нищо необичайно, ако при това се има предвид факта, че живеем в много странно време.

Например, за обикновения човек е странно да слуша официалните заявления на руските длъжностни лица, които представят мнението на правителството, понякога несъответстващо на действителността. Например, събитията от 11 септември в Ню Йорк на официално ниво и досега се трактуват като атака на Ал Кайда. Нашите политици, според мен, проявяват удивително постоянство, придържайки се към една и съща версия и на правителствено ниво не забравят да изпращат в навечерието на печалната дата ежегодно официално съболезнование… А в същото време тайните на истинските събития на онзи страшен ден се разкриват от достойни журналисти, политици и писатели и тяхната версия толкова много се различава от официалната, че възникват много въпроси, и в същото време те – журналистите – в тази версия не си противоречат един на друг, а само всеки добавя свои подробности … Получава се странна картина: успоредно съществуват няколко информационни свята, които се игнорират един друг, а на обикновения човек не му остава нищо друго освен да се присъедини към един от тях. Но на Истината от това не й става по-леко, за нея се води упорита борба, в хода на която вместо да помогне да се извлекат исторически уроци, на нея й се налага да изразходва огромна енергия в борбата за собственото си съществуване. По такъв начин успоредно съществуват Истината и Лъжата, а между тях странното желание Да Не Обидим Никого. Именно това странно желание предизвиква у обикновения човек крайно недоумение: как може някой да се поддаде на такъв недопустим комплекс във времето, когато се води такава жестока борба, и в момент, когато са пресни в паметта ни изисканите методи на подлост по наш адрес? Какво струват само неотдавнашните избори за руски президент и парламент! Получава се, че те ни разстрелват със своята Лъжа, а ние в най-добрия случай говорим, че Още Не Му Е Дошло Времето, а в най-лошия тъпо се усмихваме от високите трибуни, срамежливо криейки в ръката си пълния комплект дипломатически козове … И докато ние се борим със собствените си комплекси, неравнодушните хора написаха десетки книги и хиляди правдиви публикации за 11 септември, а много от тях рискуваха живота си и десетки вече са загинали при загадъчни обстоятелства! И това съвсем не е за учудване. ЦРУ и Моссад, истинските организатори и изпълнители на това чудовищно престъпление, не се спират пред нищо за да запазят тайната на шефовете си – арбитрите на Света, раковият карцином на Човечеството.

Или ето още един пример: всички прекрасно помнят шумотевицата около един доста успешен американски проект – господин Бен Ладен, създаден някога за определени цели на службите на ФРС (Федералната резервна система на САЩ или още Федералния резерв на САЩ – бел пр.) – тази история предизвиква умиление! Лошото Момче Бен повече от десет години тероризира невинната Америка и цялото прогресивно Човечество от дълбочината на пещерите на Тора-Бора и успя все пак, подлецът, да извърши такъв чудовищен терористичен акт, след който с редовната честота на Санта Клаус ни напомняше за себе си с видео-заплахи. И ето – за тържество на Справедливостта и Правосъдието е разобличен, намерен и унищожен по най-решителен начин! Ура! Т.е. Yes, господа! И по-нататък като в красива приказка: подразделението на американските специални части, извършили този подвиг, по някакъв непостижим начин загива в Афганистан на същия хеликоптер от атаките на талибанските негодници, но и тези негодници скоро бяха унищожени – всички, до един! Пилотът на хеликоптера, който ги унищожи, получи висша награда и се уволни от армията на заслужена почивка… Домът на самия терорист в Пакистан беше изравнен със земята, а всички свидетели на ликвидирането ма Бен Ладен изчезнаха безследно някъде, даже неговата вярна спътница в живота. Човекът, който издаде Бен Ладен, май също беше убит по някакъв странен начин … Изобщо, красива история със заглавие „Всички умряха…“. А, да, едва не забравих, че за трупа на самия „герой“ свидетелстват няколко неясни снимки със съмнителен произход и качество, а трупът му е погребан, т.е. приводнен в Световния Океан, за да бъде изключена възможността за поклонение, както ни обясниха… Остана май само да изсушим океана и на неговото място да направи цветуща градина – най-голямата и цветуща градина в света с прекрасното име: Градина на Свободата. Ето такъв Холивуд…..

Понякога е крайно неразбираема и противоестествена ролята на политическите дейци, които напълно сериозно ни разказват за истинската американска и европейска демокрация, разсъждаващи с академична сериозност за изборите на американския президент – и всичко това във времето, когато, даже вече на всеки е известно за бутафорното американско изборно шоу, където американският народ няма никакви реални права, защото не взема участие в изборите. Това е единствената в света избирателна система, над която няма контрол нито един достоен човек, който би могъл да има моралното право на такъв контрол, система, в която народът не гласува за своя кандидат, а гласува за непонятни избиратели, които като че ли избират президента. И нещо повече, най-малкото е странно да се слуша днешното бълнуване, че Америка в тези избори е разцепена на два мирогледни лагера (по думите на самия Обама). Сигурно е необходимо да се въоръжим с електронен микроскоп за да открием това разцепление, макар и на молекулярно ниво (може би поне там?) … Във всичко останало има пълно единодушие на двете паркетни олигархически партии, на магаретата и на техните колеги, слоновете, чиято главна задача е всякакво всестранно съдействие на отявления паразитизъм и НИЩО повече. Виждате ли колко е просто… А ако послушаш същия Евгени Примаков, Западния Свят е просто фокус на вселенските непознати Тайни, дълбочината на които не може да бъде постигната от сивите хора. Но това не е така, господа! Нали политологът и икономистът Михаил Хазин ще вземе елементарен калкулатор (или даже без него!) и за 10-15 минути ще ни разсъблече елементарния като сапун за пране западен модел не само до голо, но и ще я обърне наопаки… А Михаил Леонтиев ще ни разкаже за това в блестящ филм, наречен „Голямата Американска Дупка“. Но, оказва се, че това далеч не е единствената Дупка …

И все пак, ако оставим настрана песимизма на обикновения човек, нека да погледнем по-внимателно на нещата и да поразмислим… В днешния създал се международен политикум ситуацията е такава: за да не преобърнем нещо в тази лудница или да не стъпим в нещо неприятно е необходимо да се движим много предвидливо и внимателно. Не могат нашите политици, да кажем, да хвърлят в лицето на мерзавците – американските политици и не по-малките мерзавци – израелските политици, обвиненията за 11 септември. За сега не могат…Руската политика и дипломация е високоточно и действено-ефективно оръжие и не може да си позволи да влезе в ролята на слон в стъкларски магазин. Така че всяко нещо с времето си… А засега ви каня на екскурзия в Евросъюза.

Стария Свят, няма по-светъл от него….

Като разбиращо се от само себе си е прието да се счита, че Европа е център на свободата и демокрацията. И даже! Това е Стария свят в смисъл на неговата зрялост, съгласуваност, съвършенство… какво може да бъде по-съвършено от това, което съществува много, много отдавна и достатъчно, но ако се приближим до същността на въпроса по-внимателно, ще се изяснят множество странни особености и несъответствия.

Преди всичко самото понятие – Стария Свят – е вече несъответствие. Европейската цивилизация не е най-древната и как тогава да обясним, че Европа се е учила на много неща от завоюваните от нея култури. Например, кредитно-паричните отношения и технологията на лихвения процент тя измъква от персите като резултат от кръстоносните походи, на съвършена навигация и корабостроене също се е учила от персите – истинските тогавашни стопани на Средиземно море. Религията си също взема от Изтока. Архитектурата, културата, изкуството – всичко, за което си помислим! – не е нищо друго, освен заемки. Точно както и политическата система – прословутата европейска демокрация – не е непосредствено европейско достояние, макар че в интерес на истината, тук демокрацията като такава я няма. Не е демокрация ТОВА, когато народът е безсъвестно излъган! … А в изключително богатата история на нашата земна цивилизация има много примери за това, че днес много народи могат да претендират за изключителност, защото много от тях са внасяли своя исторически дял в общото дело на цивилизационното развитие… Но за най-бърза и предприемчива, за най-уважаема е прието да се счита Европа. Така ли е в действителност? И изобщо, тази ли е онази Европа, за която се представя?

Странните особености на политическата система на ЕС

Това, което за Европа е добре, за някого е било просто непростимо безобразие. Например, понятието монархия, спомнете си с какви само унищожителни думи не наричаха руската монархия – империя на робството, затвор за народите, диващина и невежество. Австрийската империя на Хабсбургите (макар и напълно европейска, но конкурентка) наричаха евтино парцаливо одеяло и т.н. Но странното се състои в това, че Британската империя се напряга толкова, че едва не си е докарва херния в процеса, когато се опитва да унищожи тези две империи (и не само тях!), имайки точно същия политически строй (!) и продължава да го има и до сега!

А вземете, например, СССР – също затвор за народите, тирания, култ към личността, ужас-ужас! Но ехото на вика още не е отлетяло, прахът от сриналия се колос още не е улегнал, а бързата Европа веднага строи при себе си политическо-икономическа система по същите модели, които току що е оплюла – Европейски Съюз. Отмъква идеята изцяло! Единна финансова система, единно безвизово пространство, единен пазар, обща валута и т.н. Копира от нас даже системата на държавен контрол, дублира даже механизмите на управление и администриране, за които гнусливо мръщейки тъничкото си носле ни осъждаше… Нашият Централен Комитет на Партията, който за нищо не отговаряше, а само тресеше въздуха – това е днешния Европейски парламент, съветското Политбюро, което вземаше всички решения – това е Европейската комисия. Но при нас все пак беше много по-честно, защото нямаше и понятие за такова нещо като Билдербергския клуб … Нищо подобно! Имаше Завидово* с лова и седенките с разговорите за съдбата на страната, имаше Переделкино**, но там никога не са се решавали въпросите на вселенския грабеж и личната изгода! Нашите генерални секретари се вълнуваха от много по-обществено актуални въпроси – как да умножат народния имот, да осигурят на трудещите се всичко необходимо, да защитят държавата и цялата социалистическа система от капиталистическото гнусно поведение… А бяха прави! Хиляди пъти прави бяха добрите старчета, наистина е гнусно поведение!

Проблемът на Европа е в това, че тя не е това, за което се представя. Европа напомня измамник, който толкова много е лъгал, че вече сам се ненавижда за своите лъжи, защото лъжите се връщат към него в многобройни страдания и загуби, но той не може да спре, защото за потъналото в лъжи нищожество е по-просто и естествено да се мъчи от лъжите си, отколкото да се признае за лъжец. Порочен, затворен кръг…

Днес Европа се е превърнала в глуповат, но изпълнителен Санчо Панса до откачилия Дон Кихот Американски. Тези двама герои търсят по света, обсебени от безумната мания да спасяват някого. От това „спасение“ остават изтърбушени до дупки джобове, разкъсани трупове, руини, измамени доверчиви гърдести Дулцинеи – унищожените Югославии, окрадените до шушка Гърции, Португалии, Аржентини, Либии – смъртна, унила, нечувана скръб, хаос и мъка…

СССР също имаше мания за спасяване, също се хвърляше в света в търсене на страдащи, но в какво е разликата! След себе си той оставяше издигнати фабрики, заводи, електроцентрали, технологична, социална, интелектуална и финансова подкрепа и всичко това практически безплатно (!), при условието за проста, между другото не даже винаги искрена, лоялност! Можем също да приведем пример за държавен финансов дълг. Социалистическа Румъния, заради недомислената политика на Чаушеску, се хвана на въдицата на страните от Запада и реши да извърши икономическо чудо с помощта на западни заеми. И след това, в течение на 10 години, за да изплати чудовищните дългове, влачи просто просешко съществуване, и ако СССР не й оказваше икономическа, финансова, хуманитарна и военна помощ, какво би останало от Румъния?

А сравнете с днешните длъжници на ЕС – Гърция, Испания, Португалия и другите. Те нали си наши, родни! Кой им помага и как? Брутният им вътрешен продукт се изгребва от птицата Тройка (МВФ, ЕЦБ, ЕК) за сметка на изплащане на лихвите от дълговете толкова много, че за развитие, за поддържане на елементарно ниво на функциониране на фондовете за инфраструктура, за социалната сфера практически нищо не остава, тялото да дълга не се намалява, а се увеличава в геометрична прогресия! Кажете, подобно нещо беше ли възможно в СССР, в който често регионите имаха повече преференции, отколкото даже Центъра? Пример за това с републиките от Прибалтика, Украйна, Белорусия са прекрасно потвърждение. А кредитно-паричната политика с безлихвени кредити в целия свят! СССР строеше, ореше и сееше, учеше, защитаваше своите, а и ако наказваше някого, това беше, защото имаше причина (както, например, Чехословакия през 1968 година, когато там се прокрадна либералната мръсотия и обърка народа). Но ето какво е интересно… Чета разказ не чешки очевидец на онези събития. Прага, революционен кипеж, народът бучи, в града влизат съветски танкове, е, влезли … Стоят, не злобеят, както и се полага на руските момчета, не обиждат никого, просто изпълняват заповед…. Та очевидецът разказва, че около Централната банка, която е изцяло затворена, стои съветски танк, както се казва, на боен пост. Към края на деня службите инкасо започват да докарват в Централната банка отвсякъде паричните постъпления за деня. Един автомобил пристига, втори, още и още … Нали някъде трябва да предадат мангизите? Постояли, постояли известно време и изтърколили планина от торби с пари около съветския танк. А съветските войни организирали там охраняван пост и после предали паричките до последната стотинка на законната власт срещу разписчица. На нас, съветските хора, чуждото не ни трябва… А като погледнеш евросъюзните алтруисти, едва се удържаш да не ги засипеш с избрани руски „майчини“ изрази… Всичко до дъно изгребват, мерзавци! Като в компютърната игра за рибките: малките предприятия-фирми са погълнати от средните, средните са погълнати от големите, а после, за мезе световната, мамка им, олигархИя поглъща до дъно ВСИЧКО! И остават щастливите новоЕвропейци само по долни гащи ….Когато след вселенското щастие от независимостта от чудовищната съветска империя световната олигархия получи достъп до източно-европейските пазари, то от място в галоп веднага започна да установява свой контрол върху постсоциалистическата промишленост. Например, в Словакия правителството искаше да удължи времето, да се попазари, да повиши цената … Но световните олигарси не искаха да чакат и минута! И изгребаха до дъно ВсичкО! Но това, което не можаха да изплюскат или не поискаха, унищожиха повсеместно, като варвари! Една от най-новите и най-мощните атомни електроцентрали в Европа – Ингалинската АЕЦ в Литва е спряна без всякакъв разумен повод, а тя осигуряваше целия район с достъпна електроенергия и запасът й от ресурси беше минимум за 30 години! А сега, смешно е да се каже; превърнала се в екологичен проблем, защото за демонтиране на такава грамада НЯМА пари! А щастливите прибалтийци, веселяците-шегаджии дърпат електроенергия от запада и плащат за нея пет пъти по-скъпо. А селското стопанство? За подхвърлени жълти стотинки изкорениха градините, лозовите масиви, маслиновите градини, а сега се гледат едни-други и мислят: „Какви глупаци все пак бяхме ние, момчета … Плюска ни се, а няма какво …“. И кой ще ги нахрани, миличките? Съветските съюзи се свършиха…

Европарламентът като нагледен пример за политическа, ЛЪЖЕдемократична стерилизация

Представете си краварник, в който има седемстотин и нещо крави, които не дават и капка мляко, защото са подложени на стерилизация. Тези животни са обявени за свещени (като в Индия), имат имунитет, а значи няма да ги използват за месо, кожа и костно брашно… Възниква въпроса: какво все пак ще произвеждат тези симпатични животни?

Много хора съвсем справедливо смятат, че главното предназначение на парламента е законотворческата работа, тоест приемане на закони. Законите, както е известно, са фундаменталната основа на всяка държава. Затова е прието в обществото парламентът да се нарича Законодателна Власт. Но Европермалентът няма такава завидна възможност, той не гласува закони! Няма такива завидни пълномощия ….ВНИМАНИЕ! Европарламентът, единственият избираем от гражданите на ЕС орган, не е нищо друго, освен асамблея – съвещателен орган без право на реална законотворческа дейност, защото нито един жизненоважен закон не може да бъде иницииран тук и приет без да се огледат към Някого отгоре. А Кой може да бъде по-високо от избраната от народа власт, ако не Всевишният? Правилно, това е Европейската комисия (ЕК). Но за нея по-късно, нека отначало да се уточним по въпроса за така наречените законотворци…

Справка: Европарламент – така нареченият (авт.) законодателен орган на Евросъюза. Количество на депутатските места – 736, представляващи 27 страни. Количество на официалните езици – 23. За да може дистанционно да се превеждат документи на толкова езици, в Люксембург работят повече от две хиляди преводачи. Другата част от преводачите пътува след депутатите от щаб-квартирата в Брюксел до Страсбург. Впрочем точният брой на преводачите, работещи в ЕП, е неизвестно. Депутатите говорят помежду си свободно на английски език, но част от депутатите така и не го научи, затова са принудени да си наемат личен преводач. Специалистите са пресметнали, че с такова количество езици за осигуряване на превод, преводачите трябва да осъществяват 503 езикови комбинации. И тъй като няма преводачи, които да владея всичките 23 езика, се налага да се работи по схемата на стъпаловидните преводи: отначало се превежда на един език, след това от готовия превод на друг, на трети, четвърти и т.н. Разходите за преводи – това е третото по размери перо от разходите за издръжката на Европарламента. Например, през 2008 година за неговото осигуряване са изразходвани 484 млн. евро. В ЕС действа система на квоти, т.е. броят на депутатите се избира в ЕП според количеството на население на страната. От Германия – 99, от Франция, Италия и Великобритания – по 78, най-малко депутати има Малта – 5, Кипър, Люксембург и Естония – по 6.

За да се създаде фракция в ЕП, е необходимо да се обединят не по-малко то 25 депутати, а те трябва да представляват не по-малко от 7 страни. В миналата каденция има седем такива фракции, а депутатите представляваха 240 различни партии.

Заплатата на депутатите е еднаква – 7665 евро. По-рано те се изплащаха от бюджетите на своята страна. От тази година – от бюджета на ЕС.

Бюджетът на целия ЕП е 1,53 милиарда евро. 503 милиона се изразходва за издръжка на персонала, 190 млн. е фонда работна заплата на депутатите.

Всички депутати се обслужват от 6072 работници. В зданието в Страсбург персоналът е 80 души. В Брюксел – 3217 души. В Люксембург – 2552 души. Още 223 души в други градове.

Общата площ на всички здания на ЕП е 1 072 082 кв. м.

В ЕП работят три хиляди лобисти, които представляват 1583 търговски организации. Тук работят повече от 100 журналисти, а във всички институции – повече от хиляда.

За пет години при изминалата каденция депутатите са разгледали 1543 юридически акта, а са гласували по различни въпроси 25823 пъти.

НО! Като самостоятелен, независим орган ЕП не е гласувал окончателно НИТО ЕДИН ЗАКОН, не е направил НИТО ЕДНА ПРОВЕРКА в различни области на жизнена дейност на ЕвроСъюза; финанси, международна политика, социална сфера, култура, наука и т.н. И още повече не еизвършил НИТО ЕДНО ПАРЛАМЕНТАРНО РАЗСЛЕДВАНЕ!Изобщо, не е същата компетенция, не е същата….

Европейската комисия като образец на полицейски надзор

Еврокомисията е много странен политически орган в сложната система на европейската политическа уникалност. Като че ли това е върхът на айсберга, а всъщност е неговата подводна част (в смисъл на нечувана тайнственост). И ако него, този странен орган, тук го нямаше, би трябвало да бъде измислен, защото там, където няма и не може да има по дефиниция свободно развитие (не се страхувам от тази дума) на демокрацията, именно това е и необходимо! Наглеждащите Европа. Така бих нарекъл тези щастливци… Кои са те и каква е тяхната много трудна роля?

Трябва да започнем с това, че всичките Еврокомисари по някаква съвсем непостижима случайност са членове на клуба Билдерберг … Откъде ли е дошло това съвпадение? Но и не само Еврокомисарите, а и всички ключови фигури на ЕС благополучно членуват там. Например, най-мяркащите се пред публика симпатяги – президентът Херман Ван Ромпой, главният Еврокомисар Мануел Жозе Дурао Барозу, Еврокомисарят по международните работи Баронеса Катрин Аштън/авторът цитиа предишния състав на ЕК – б. ред./ и т.н. А сега да погледнем, и да анализираме: през миналата каденция бяха разгледани 1543 юридически акта, при което ще се повторя, че тези документи бяха разгледани, защото са подадени от ЕК, защото, както си спомняте, тук схемата за законотворческата дейност е именно такава: документът, да кажем проектозакон, се инициира в ЕК (и само там!), след това се спуска в някой Парламентарен комитет, където надутите от важността на своята мисия Евродепутати създават видимост, че са законотворци, а в действителност те нямат право да поправят там даже препинателните знаци и всичко, което могат е да бърчат чела (тук това изцяло може да се приеме за мисловна активност). Изобщо, поседят в комитета, понаправят се на умни, изтърсят праха от проекта и го пращат в парламентарната зала, а тъй като тук е прието да не се отговаря за нищо, нищо да не се разследва, да не се задават излишни въпроси и изцяло да се доверява на ЕК (просто традицията е такава!), то и подобни документи се приемат на конвейер – 308 Закона и Акта в течение на календарната година. Това са просто стахановски показатели, ако се махнат почивните и празничните дни, отпуските, ваканциите и Рождествата! И искам да подчертая още веднъж, уникалността на подобна система се заключава в това, че без да докосва с леко махване на крилцето на молец интересите на европейските народи, клубът Билдерберг успява да вмъкне своите огромни амбиции и користни интереси в подводната част на айсберга – ЕК. Тя тук е малка, но по някакъв непостижим начин тежи повече от всичко останало. Това е и една от главните причини за плачевното състояние на Евросъюза, но господа, това са само цветенцата….

Атипичният съюз

Ако в самото название присъства думата „съюз“, то естествено това предполага някакво обединение, изпълнено с определена логика и смисъл.Именно това е и неговата идеология – ЕДИНСТВОТО. В СССР в този смисъл всичко беше пределно просто и разбираемо. Затова той можеше гръмко да обяви себе си за фундамент на социалистическата система с особена ценностна система – безкласово справедливо общество, активно стремящо се към своето съвършенство – комунизма (нека да е утопия, но съгласете се, красива утопия…). Тази ценностна система, не без трудности, а понякога и неразбиране, грешки, външно разложително влияние, а понякога и на човешкия фактор на небрежните политици, все пак работеше! И нерядко постигаше блестящи резултати! И според мен това беше възможно по една проста причина – тя не беше грабителска!

И каква все пак логика и какъв смисъл, каква идея обединява тези 27, толкова различни по манталитет, култура и икономическо ниво на развитие страни? Евросъюзът е Съюз НА КАКВО? Ако се вземе предвид, че тези страни просто са исторически обречени да бъдат териториално продължение една на друга чисто географски! Съюз на икономиките? Като гледаме това нечувано икономическо неравенство, това е просто предизвикателно! Съюз на народите? Очевидността на това, че тези народи, меко казано не се понасят е просто съмнително! Съюз на прекрасни идеи? Къде са ТЕ, тези идеи, ако махнем от тях словесните люспи? Съюз на демокрациите? Това е просто смешно в съвременния свят, където вероятно много скоро думата “демокрация” ще предизвиква анекдотичен пристъп на здравословен смях като от някаква интимна непристойност… Това в действителност не е нищо друго освен Съюз на “Меча и ралото”. Помните ли нашия велик комбинатор? Ето нещо такова… Това е Съюз, в който е създадена уникална система на класически грабеж – “правете вноски, господа!”. Само че от системата на великия комбинатор тя се различава по изключително вселенските си мащаби и още по това, че не е създадена от мигновената реакция и находчивост на остроумния и симпатичен измамник, способен за няколко минути да извлече от своя криминален предприемчив талант определена изгода, а идеално обмислен, целенасочено конструиран политико-икономически модел, при който жертвата няма никакъв шанс да избегне неговото пагубно и абсолютно разрушително влияние. Е, сигурно още един отличителен белег е това, че мечът и ралото все пак присъстват – това е омразният военно-политически блок НАТО и многобройните спецслужби – ефективно оръжие за тотален контрол и заплаха. “Рало” тук също има – даже са две! Едното като селскостопанско средство за производство на храна за народа с промит мозък в количество, което е необходимо за създаване на видимост за сит и благополучен живот (за да не прибягва до използване на “меча”, който е много скъпо удоволствие). Но има и още едно особено “рало” в прекия смисъл на думата – това са западните СМИ (средства за масова информация – бел. пр.), формиращи обществената психология на необременените с чест, достойнство и морал безнравствени мутанти, неспособни да задават излишни въпроси….

Този съюз е атипичен с това, че не носи в себе си никакъв положителен смисъл и затова плачевните резултати от неговата много трудна дейност са нагледно потвърждение за това. Между другото е изключителен образец на атипични, противоестествени съюзи. Антантата, провокирала първата Световна Война и унищожила под тази музика три Велики империи. Антихитлеристката коалиция, чиито активно участници Англия и САЩ, ако погледнем по-дълбоко и ФРС (!), предизвикват Втората Световна война и обират впоследствие от това чудовищно събитие целия политически и икономически каймак за сметка на милионите човешки жертви. Вземете съвременните атипични Съюзи – Съвета на Европа, ОБСЕ, които усърдно търкат гащи с една единствена изрична цел: гневно да осъдят нечуваното разбиране от страна на Русия, че при нея не всичко е наред с Демокрацията и Свободата.Акак иначе, ако тук се отказват да се признаят за виновни за всички цивилизационни беди, ако задушават светостта на Свободата и Демокрацията и о, ужас (!) – болезнено е даже да си го представим – отказват да проведат в Москва парад на сексуалните малцинства! Нима може да бъде простено такова кощунство?

И накрая, атипичността на Евросъюза се заключава в това, че това е сладка красива приказка, преминаваща в реалистичен филм на ужасите, който на свой ред плавно се трансформира в реален живот. И зрителят би се радвал да може да се скрие под одеялото, но вече няма нищо – нито дом, нито легло, нито одеяло … Има само лихвен процент – нищожна стиска слама Несбъднати Надежди сред триумфалния измамен блясък на европейската Цивилизация. И както винаги в подобен жанр, изведнъж се оказва, че обикновеният човек е истинският участник в този ужас и единственото, на което може да разчита, е абсолютната неподправена достоверност.

Обратната страна на Лисабонския Договор или Жозе Сократеш в почетната роля на Александър Матросов***

Когато се намирах в скромното състояние на страничен наблюдател, никак не можех да разбера: Защо все пак те като пълни глупаци ходят като мухи без глави напред-назад със своята ЕвроКонситуция, все се опитват да я приемат и никак не могат. Ту в Ирландия народът на референдума ще каже „Не!“, ту в Холандия, ту още някъде … Изобщо, тук нещо не е на ред, ако това е толкова сложно. Минах по прясната следа на Евроконституцията, след като се заинтересувах от причината за нейното неприемане от европейските народи. По този повод даже общувах с някои представители на европейските профсъюзи. И ето какво успях да изясня…

Конституцията е основен закон. Именно като основен юридически документ тя определя фундаменталните основи на геополитическото образувание – страни, системи. И представете си, ако в този документ бъдат заложени някакви чудовищни форми на морал, политика и социална сфера? На какво ще прилича това общество? Именно. Конституцията отразява като огледало състоянието на обществото, точно както и обществото е отражение на конституционните норми. И ако тук възникват някакви проблеми, то, както се казва, търсете причината. Да Ви кажа честно – не съм чел този документ, но чувах отзивите за него от обикновените граждани в различни страни – Франция, Испания, Португалия. Тяхната основна претенция към редакцията на проекта за Евроконституцията беше в това, че те интуитивно чувстваха от него заплаха за тяхното мнимо европейско благополучие и стабилност. Но този процес се наблюдаваше още преди най-тежката фаза на кризата! Когато обаче се поинтересувах по-дълбоко от европейската политическа система, разбрах, че от която и страна да я погледнеш, все едно отвсякъде стърчат билдербергските уши. Народът би се радвал да се довери на такава система, но някакво инстинктивно обществено чувство му подсказва, че тук го чакат разочарования и загуби, пък и в европейския политикум през последните години се наблюдава процес на естествено издигане на нивото на левите партии, а партиите от лявото пространство най-малко са подложени на влиянието на билдербергските уши, поради което не разполагат с огромни партийни средства, което пък им позволява да бъдат естествено по-близо до трудещите се и да говорят с тях за понятни, вменяеми неща с обикновен, не надуто-високопарен глагол, а на естествен език. Именно тези партии първично и бяха яростни противници на Евроконституцията, разработена неизвестно от кого по поръчка на билдербергците, главна цел на която беше окончателното демонтиране на останалите по чудо европейски свободи.

Спомням си отчетливо процеса на гласуване на нашата Руска Конституция. Над нейното създаване, даже в онова сложно време в средата на 90-те години, се труди тогавашният Парламент, разменяха се мнения от различните политически сили, изпълнителната власт, тоест течеше процес, сложен и конструктивен, в резултат от което се роди готовата редакция на Основния Закон на страната, и съвсем не лош Закон! Който изцяло съответства на всички изисквания, на юридическите норми и напълно удовлетворява потребностите на стремящото се към развитие общество. Ако си поставим за цел, то при желание напълно е възможно даже поименно да знаем авторите на този документ, в това няма никакъв проблем.

А ако искаме да се заинтересуваме от процеса на законотворчеството на Конституцията по европейски, веднага ще ни стане ясно едно – че нищо не е ясно…

Тази история е достойна за перото на знаменит писател, толкова е красива и тайнствена. Но ние ще се опитаме да си я изясним … Изглежда ключова фигура в този процес е португалският премиер-министър Ж. Сократеш, а нещата станаха така… Когато за олигархията, жадуваща за контрол над цяла Европа, става очевидно, че приемането на основното условие за тотален контрол – Конституцията – е под заплаха, те измислиха гениално решение: да използват тихомълком, ненатрапчиво някоя положителна политическа фигура. Фигурата беше подбрана наистина идеална – достатъчно младия, енергичен, ползващ се с голямо доверие сред своя народ харизматичен лидер на Социалистическата Партия, премиер-министъра на Португалия Жозе Сократеш. Около неговата политическа фигура много хитро беше извършена тази много сложна комбинация с превръщането на Евроконституцията в Лисабонски договор и неговото триумфално приемане през 2010 година. Това беше направено толкова изкусно, че общо взето и досега никой не е разбрал трика … Въпреки че цената му е наистина чудовищна – страните от ЕС окончателно се лишиха от жалките остатъци от суверинитет и се превърнаха в безправни, изложени на наднационален диктат обекти на глобалната политика.

Лисабонският договор, като образец на олигархическия политически цинизъм, се изправя пред нас с цялата си същност, ако се заинтересуваме от по-нататъшната съдба на онзи, на чиито отрудени плещи той беше издигнат от небитието на народното недоверие на върха на тържеството на алчността и политическата подлост – съдбата на Жозе Сократеш. Тя наистина е незавидна и ние ще се върнем към нея по-късно … Трябва да се каже при това, че той е много достоен европейски политик, истински патриот на своята Велика малка страна. Трябва да се каже, че той пое премиерското кресло от Мануел Жозе Дурао Барозу, който предаде цялата си страна с всичките й подробности на откуп на олигархията в началото на 2000-те години и за този си труд беше приет за член на Билдерберг и започна там, както е известно, блестящата си кариера на главен Еврокомисар. Така че Сократеш получи като наследство изгорена земя… Страната беше затънала в дългове, а реалната промишленост беше изведена извън границите на националното достояние. Но Сократеш, въпреки че и него канеха в Билдерберг и, предполагам, че там също са се опитвали да направят от него податлива марионетка, зае твърда позиция на отстояване на националните интереси. Той се стараеше да не флиртува в коридорите на ЕС, говореше с ТЯХ като с равни, беше неотстъпчив, но правеше така, че не ИМ оставяше никакъв шанс, той събра в правителството компетентен отбор, водеше тънка финансова политика, умело използваше възможностите на ИКТ (информационните и комуникационни технологии – бел. пр.), блестящо организира инвеститорите с перспективна динамика на различни глобални проекти: в страната се разгърна наистина грандиозно строителство на инфраструктура, на социални обекти. Само училищата, построени за две години, са 7000 и това се случи в малка страна с население, по-малко от град Москва. Като приоритетни направления бяха избрани здравеопазването, образованието, туризма и развитието на транспорта. По държавната програма „Магелан“ в Португалия се произвеждаше прекрасен компютър-ноутбук и практически безплатно се даваше на всеки ученик на условната цена от 20 евро! Всеки ученик се осигуряваше с безплатна закуска. Беше организирано тясно взаимноизгодно сътрудничество с Русия в различни сфери на икономическия живот, най-ярките от които бяха предпочитането при търга от пет авиационни производители именно на руските вертолети Ка-32 и самолетите-амфибии Бе-200 и пълното сервизно обслужване. А португалският строителен концернNovopcaполучи сериозен контракт за строителство на много обекти в предолимпийския Сочи. С Испания беше постигнато блестящо съглашение по проекта за строителството на свръхскоростна железопътна магистрала през цялата страна и съединяваща я с Мадрид за инвестиционната сума от 6 млрд. евро. Но! Подобно отстояване на националните интереси в ЕС е като смъртта … какво направиха с Жозе Сократеш тези престъпници – това просто е чудовищно! Точно тогава бях в Португалия в дълга командировка и видях всичко със собствените си очи. Бяха го обкръжили от всички страни и го преследваха като вълк! Всяка негова крачка се снимаше и всяка дума се фиксираше, после се подбираха най-нелицеприятните ракурси (всички сме хора!), а фиксираните думи и речи се интерпретираха изкривено и превратно. Всичко се тиражираше в СМИ с терабайти мръсотия и лъжи. Естествено е всеки човек, който се сблъсква плътно с фалшификациите и нечуваната човешка неблагодарност, започва да постъпва твърде непредсказуемо, той търси начин някак си да защити своето оклеветено добро име и тук го очаква хитрият подъл капан. Той се превръща в човек, вмъкнат до ушите в мръсна полемика, където му се смеят в лицето, издевателски го нагрубяват неизвестни гнусни червеи, хвърлят в лицето му упреци, така че отначало човекът губи самообладание, а после започва без да иска да се оправдава…. А като отговор получава отново ехиден, подигравателен смях… И всичко това по всички телевизионни канали, във всички печатни издания! Това прилича на някакво сборище на таласъми, инквизиторско мракобесие, способно да пречупи и най-силната личност и да я превърне в пълно нищожество.. Затова, когато чувам в едно от последните знаменити послесловия на Владимир Познер, както той подчертано се изрази по повод на „някаква глупост“, че държавата трябва да спре да бъде монополен собственик на телевизионните канали и да ги даде в частни ръце, иска ми се да пъхна носа на господин Познер в подобни информационни изпражнения…

Свободата, виждате ли, била по-високо от всичко! Не, Уважаеми Владимир Владимирович! Най-високо е Човешкото Достойнство и Честта, които са равни по значимост на Съдбата на своето Отечество и всичко това заедно и е Свободата! А на Вас бих пожелал поне веднъж в живота си да бъдете на мястото на Жозе Сократеш и да вкусите пълноценно от свободния европейски журнализъм…

А процесът на преследване на Сократеш завърши много печално … Неговият доста висок политически рейтинг се превърна в практическа нула, а всичките му начинания за отстояване на националните интереси завършиха с неговата политическа кариера. Президентът е някакъв клоун (а Португалия е парламентарна република), който единственото което може да прави е да праща в оставка премиера. И ги изпрати… Нови избори, ала-бала! Свобода! Демокрация! Е, вие разбирате… И като резултат сега вече няма „Магелани“ за децата, нито безплатни закуски, промишлеността стои като паметник, лишена от съдържание, защото не е нужна (!). Министерството на Културата, а народът като стадо овце започва да вие като вълк към вечнопрекрасната Луна. Но това е само за загряване, вече избраната власт е гласувала такъв бюджет за следващата 2013 година, че хората не само ще вият, но и ще се хвърлят един срещу друг за да оцелеят някак си. Полицията се съкращава два пъти, съкращения има и в системата на образованието, социалните програми са замразени до 2014 година, безработицата минава всякакви граници, а хората като скот са извличани от приставите на улицата от ипотекираните квартири, заради безнадеждни дългове… А неуморимият премиер Педро Пассош Коелю неотдавна обяви нова инициатива – платено средно образование … Ние, видите ли, началното ще ви осигурим, а за средното – подайте, който колкото може … Ние не сме тукашни хора ….

А практически един от последните достойни европейски политици Жозе Соареш беше изхвърлен от политиката! Той я напусна, оставяйки даже поста на лидер на най-влиятелната партия, той даже напусна своята осквернена от политическа подлост нещастна страна и повече не може с нищо да й помогне ….

Скъпи мои…

На Германия, вече за кой ли път в историята, й се пада нелесна и твърде странна роля – да се изправи в образа на оберщурмбанфюрер**** на Европа. И за това се използва много подходящ повод – обединение и предполагаемо развитие. И се намира най-непредсказуемият лидер: през Първата Световна война тя е ръководена от инвалид, завладян от комплекс за непълноценност – нищожният Вилхелм. През Втората – от шизофреника Хитлер, вдъхновения ефрейтор, завладян от мания за величие. Но всеки път с някаква магия, изведнъж се намират огромни пари, за да може с немската жилеста ръка да се разтресе старицата Европа и даже целият свят така, че се е промени облика му до неузнаваемост! Ето и сега Германия по някакъв, на пръв поглед непостижим начин се проявява в повече от странната роля на Виагра, за да ободри отново всички наоколо…

Отново тук имаме двусмислен лидер, този път жена на балзакова възраст с красива като вълшебна приказка биография: бивша активистка на ГДР-овския КомсомолFDJ, направила след обединението на Германия стремителна, блестяща политическа кариера до лидер на най-влиятелната политическа партия и станала в последствие първата жена-ръководител на Германия.Frau Kanzlerin Angela Merkel.И историята отново поразително се повтаря, все същите движещи сили, отново тук са замесени баснословни пари, отново има остра интрига на някакви чудовищни дългове и задължения и сърбящото чувство за неминуема Беда, ако не стане НЕЩО, което да разчисти трудностите и да спаси Света от катастрофа… Край на първото действие. Завеса. Аплодисменти на развълнуваните зрители… Потресаваща режисура, Холивуд нервно пуши отстрани… Но да оставим сарказма и ако погледнем ситуацията реалистично и внимателно, то изведнъж става ясна странна особеност: Канцлерината на Германия Ангела Меркел е активен представител на Билдербергския клуб. Първо, това обстоятелство предизвиква редица въпроси: как немската, макар и бивша комсомолка, спортистка, истинска патриотка на немския народ и на своята Велика страна – Германия – се е промъкнала в тази мракобесна Дупка, какво прави тя ТАМ и каква роля играе като цяло, каква е нейната мисия? Второ, защо именно отново Германия е избрана за ролята на щрайкербрехер (стачкоизменник – бел.пр.) в Европа? Както ми се струва, това може много лесно да се обясни. След разгрома през Втората Световна война, Германия беше унижена, стъпкана морално и разделена. Впрочем след Първата Световна беше същата ситуация, спомнете си Версайския Договор, натикал Германия под прага… А вече след Втората Световна по някакъв непостижим начин мнимите победители (ФРС) в своята окупационна зона и контрол оставят непокътната цялата немска промишленост и икономика и й създават изключителни условия за бързо развитие, а цялата промишленост е била концентрирана именно в зоната на ТЕХНИЯ контрол. Така световното еврейство (ФРС) решава цял ред глобални задачи: Прокарва своята главна цел на ХХ-то столетие – създава свое наследство – държавата Израел, а от теорията за еврейския геноцид (теория с доста съмнително качество и съдържание) създава феномена на холокоста, благодарение на който за създаването и развитието на Израел получава прекрасен и безотказен донор, целенасочено възпитан с дълбок комплекс за своята вина, дотолкова опитомен, че вече дълги десетилетия практически безплатно въоръжава и оборудва израелската неслаба военна мощ и безпрекословно изпълнява всеки израелски финансов каприз. Съвсем пресен пример: съвсем неотдавна в своите корабостроителници Германия построи две съвременни безплатни подводници за Военноморския флот на Израел (вие чували ли сте някога за безплатни подводници?). Трябва да се добави и това, че по някакъв непостижим начин следвоенна Германия повече не можа да създаде никаква вменяема военна сила (както разбирате ГДР-овската армия не влиза в сметката), аBundeswehrе нечувана пародия за немска армия, нещастно, болнаво непълноценно дете на най-войнствения някога немски народ. А в същото време на територията на страната вече повече от 60 години присъства най-мощния в Европа американски (ФРС-ски) военен контингент, и затова нищо чудни, че от многовековното тевтонски величие и мощ е останал само педерастки интимен шепот … И с хартията нещата не са толкова прости, съществува някакъв унизителен договор, който се нарича „Канцлер Акт“, към който има пакет от секретни протоколи, на основание на които, мисля аз, с доставка от ФРС, Германия винаги е осигурена в историята с редовна и неизбежна унизителна, подла роля. Тази роля чакаше удобен случай, затова и миналите лидери на Германия изглеждаха напълно достойни и адекватни хора и даже тук-таме патриоти – блестящият Вили Бранд, дълбокият Хелмут Кол и вменяемият Герхард Шрьодер.

Затова появата на този пост на слаба, мила, трогателна жена беше напълно закономерно. Настъпи нейният звезден час… А бързите клубни паяци я омотаха като нещастна, доверчива мушица от приказката на дядо Корней (приказката „Муха Цокотуха“ на Корней Чуковски – бел. пр.) и я заставиха по някакъв необикновен начин да изпълни тяхната подла воля. Да ви кажа, тази роля не е за завиждане, а именно да се мотае из Евросъюзните долнопробни ъгли, специално натикани в безизходност и да измъква последните им мангизи, отнемайки от старците, малките деца, инвалидите и всячески засегнатите от Съдбата нещастни честни хора, от работниците и селяните, които тичат в търсене на работа и парчето хляб за своите гладни деца, от студентите и учениците, от така наречената средна класа, превърнала се в измъчен безумец на ръба на нервната криза пред самоубийство под прекалено голямата тежест на лихвения процент…Кой ще може по-добре да изпълни тази мисия, ако не меката жена с трогателен лицеприятен образ на добра, ласкава, искрена и само много рядко сурова Майчица-Muter-Muti… И трябва да се каже, че блестящо се справя със задачата си: ще се усмихне искрено, ще млясне едва не напълнилия гащите злополучен псевдо-премиер по гладко избръснатата буза, ще каже ласкаво гукащо::“Main liebe, Pedro…“и при това някак трогателно ще сложи розовата си пухкава ръчичка на хлътналите гърди. Именно на това място, където се преобръща в пристъп на паника овкусеното със солидна порция адреналин нещастно, но не благородно сърце… А процесът върви! Под желязното докосване на пухкавата ръчичка държавната ръждива, прогнила до основата, окаяната някоя си машина разрушава последните остатъци от европейската идилия – лукавият Мит за благородния Съюз на бъдещето! Да-да… Какви национални особености, какви общочовешки духовни и морални ценности, какви свободи и равенства и прочие смешни добродетели … за какво става дума, уважаеми наивни хора? Вие още не сте загубили оптимизма си сериозно да размишлявате за евроинтеграция и предполагате напълно сериозно, че тук не могат да дочакат да ви облагодетелстват? Добре дошли в Европейската Идилия!

Така наречените, пари…

Днес човекът струва по-малко, отколкото дрехите му …

(някой от съвременниците)

Не зная на кого са тези думи, но не мога да не се съглася с дълбокия им смисъл. Помните ли как беше у онзи класик: стока – пари – стока, принадена стойност, печалба, производителност на труда и всякакви такива неща, изобщо това, от което се състоят нормалните икономически отношения? Изобщо, това е цяла наука, която, както е прието да се мисли, е основен двигател на прогреса. Вие можете да се насладите на нейното изучаване, може даже да я придвижите напред, защитавайки научна дисертация и да получите за своята дейност научно звание, но цената на вашия труд е нищожна, ако не осъзнаете и не разберете една много важна особеност: политическата икономия и нейната съставна част – микроикономиката нямат никакво отношение към реалния живот. Това е като нещото в себе си, както да кажем модата от кутюр, не е за всяко разбиране … затова и не на всеки е съдено да се перчи с дрехите на признати модни Домове, точно както и не всеки си дава сметка за това, как все пак е устроен глобалният финансов Свят. А това е, да кажем направо, нещо адски любопитно! И ако разглеждаме финансовия свят като наука, например, от гледна точка на физиката, то изведнъж, по странен начин ще се изясни, че физическите закони са само красива теория, а в действителност човекът е по-лек от въздуха и не се откъсва от земята, само защото сам не е поискал това (бълнуване, наистина, нали?). Но в това е и целият смисъл! Та нали световната финансова система е още по-яко бълнуване … Но това е за друга статия, затова да се върнем към „нашите овце“, т.е. към ЕС. Финансите на ЕС са също толкова тайнствено и странно нещо, както и всичко, което е свързано с тях, защото, когато се сблъсквам в информационното пространство със заблуждения, в които някои дава ЕвроСъюза като някакъв пример за подражание, още веднъж се убеждавам, че нямам никакво морално право да мълча за това.

И така, какво са парите и каква роля играят те в живота на обществото? Няма да философствам на тази тема, а ще се обърна само към фактите и тъй като вече засегнахме темата за ЕС, нека да надникнем в неговия финансов килер… Преди да направя това, искам да обърна вниманието на читателя към това, че парите сами по себе си са много необходимо и полезно нещо, и само в този случай, когато те се намират под контрола на правителството, отговорно за тяхното печатане и обръщение и което постоянно и своевременно регулира нивото на финансовите активи с физическите показатели на икономиката. И тук започва най-загадъчното, а по-точно загадъчно тук е всичко… И финансовата система на ЕС е също така тайнствено заплетена, както и всичко останало. А най-необичайното тук е, че истината, реалното положение на нещата вие няма да намерите в официалните хроники, а ще го събирате по трошичка между редовете, в ежедневния живот, ако имате „късмета“ да живеете и да се трудите тук, и ако това поне малко ви интересува.

Днес Евросъюзът стои пред лицето на неразрешими финансови проблеми и те са толкова нечувани, че само пълните идиоти могат да си позволят да градят планове за евроинтеграция, да разглаголстват на тази тема и даже, както е в редица заблудени страни, да закрепват на законодателно ниво, да кажем с Основния си Закон, политическите и държавни ориентири на европейската пътеводна Звезда. А в реалността прословутите евростандарти на живота съвсем естествено са се превърнали в образец на политическа крадлива лотария, а неговата финансово-икономическа система – в съставна част на вселенски грабеж. Съдете сами: какво представлява политическият и социално-икономическият модел на ЕвроСъюза? Това е съставна част на Западната система, върхът на която е ФРС (частно магазинче) със своя прословут долар, който днес ако не отъждествяват с нарицателна дума за ругателство, това е само защото той е създаден от труда на негодници преди повече от 100 години и светът трябва много сериозно да се замисли как да го изпрати на бунището на историята. А Еврото, какво представлява тази паричка? Ами това е същото, само че в малко по-малки, регионално-европейски мащаби. В останалото е същият вдъхновен грабеж под благовиден предлог.

А колко радост имаше навремето, колко очаквания и трогателни надежди.. И как страните, хвърлили се като във вир с главата надолу в Еврозоната, се лишиха моментално от своя финансов суверинитет (поредния от много суверинитети!), а в процеса на този благороден процес европейските народи бяха обрани до шушка! При прехода от националните валути към Евро, финансовите активи на европейците се съкратиха точно два пъти, а цените на стоките и услугите скочиха практически два пъти! И това е още само началото на кризата (а какво става с активите днес, когато кризата поглъща остатъците от европейското благополучие?). Възниква естественият въпрос: Кога изгоря тази разлика? А самият механизъм на кризата не е нов и има доста странна особеност – неговата природа е съвършено изкуствена и ръкотворна, а значи това е изгодно на някого… Най-малко от всичко тази криза е изгодна на европейците, които едва свързват двата края и с всеки изминал ден им е все по-трудно да правят това…
Когато премиерът на икономически изтърбушената Гърция на недвусмисления ултиматум на Тройката отговори, че такива сериозни въпроси (съкращаването на социалните разходи три пъти) има право да решава само гръцкият народ на референдум, билдербергските икономисти бяха бесни. Премиерът Папандреу изхвърча от креслото си в течение на 24 часа…

А през това време на безхитростно-доверчивите европейци се разказват приказки за това, как се опитват да ги спасят! Да ги спасят от какво, от кризата?! Тоест онези, които са създали пожара, а след това са го заливали с бензин, са достойни за човешка благодарност и медали „За смелост при пожар“… Та в действителност Еврото, а и прословутия Долар, са само инструменти на определен процес, а това че са превърнати в инструмент за икономически хаос – това е само Следствието. А самата причина за днешната икономическа трагедия това е самото съществуване на ФРС и нейните филиали – еврокомисията, плавно преминаваща в Билдербергски клуб и многобройните всевъзможни организации на тази чудовищна Система, истинската и глобална цел на която е всевъзможно усъвършенстване на технологията на цивилизационен грабеж.

Но най-нечуваното, според мен е, доколко този процес е прост и неукрасен! Печатницата произвежда пари, всички емисионни механизми се намират в ръцете на същата Система (ФРС, МВФ, ЕЦБ, ЕК, борси, фондове, рейтингови агенции, СМИ, армията, специалните служби и т.н.).

Едновременно с печатането на с нищо необезпечени пари, е изкуствено създадено с нищо не обосновано търсене, но феноменът на евтините кредити продължава много кратко, след което започва Суровата истина на Живота, кредитите трябва да се връщат, НО! Как с махването на вълшебна пръчица настъпва дефицит на ликвидността (паричната маса някъде (?) е изчезнала, лихвеният процент се е увеличил заедно с потребителските цени на стоките и услугите и процента на безработицата. Какво се случва сега на този фон в ЕвроСъюза? А това, което и трябва да се случи по замисления сценарий на негодниците и мерзавците; народите на ЕС днес са на колене, те са в ужас от настъпилата 2013 година, мятат се в търсене на работа и продават на безценица последното си злато в комисионните магазини, които (откъде ли се вземат?) се появиха като гъби след дъжд на всеки Евроъгъл!

Под същото чувствително ръководство по пътя на неконтролируема парична емисия финансовата система на ЕС се намира в отчаяно положение, а за сдържане на чудовищната инфлация, под лавината на с нищо необезпеченото Евро, остават все по-малко и по-малко икономически лостове. Курсът на европейската валута успява да се държи буквално в ръчен режим по пътя на информационната фалшификация и борсови спекулации с ценни книжа, но в действителност положението е такова, че даже при наличието им в средностатистическата банка с достатъчно ниво на ликвидност , неговата капитализация се е съкратила с 30 и повече процента! Какво значи всичко това? А какво ще се случи с човек, ако от него източат повече от 30% кръв и заменят този обем с физиологичен разтвор? Не мисля, че ще бъде здрав… А парите са кръвта на икономиката и ако съзнателно ги превърнат в с нищо не обезпечена утайка, то тези момчета със сигурност могат да бъдат наречени психопати!

Епилог

В процеса на търсене на материал за тази статия няколко пъти се сблъсках в западната преса с много любопитна информация. В печатните издания на редица европейски страни мина много ненатрапчива статийка, в която се говори за това, че Еврокомисията вече няколко години се ръководи от главния еврокомисар Мануел Барозу и че той даже е пълен със сили, а главно – с политически опит за да заеме през 2016 година поста Генерален секретар на ООН, ако разбира се обединените нации го оценят според заслугите му и му доверят толкова висок пост… Не зная за Вас, уважаеми читателю, но на мен, неясно защо съвсем не би ми се искало да доверя на толкова омразна личност толкова висок пост. И към това ще добавя само, че всякакви хора са възглавявали този пост, но всички те са страдали от една болест (сигурно има такава епидемия) – политическо късогледство…. Не зная, борили ли са се със своя недъг, но определено Света от това много е пострадал … Но пък билдербергските уши да стърчат чак в ООН! Това, момчета вече не е шега….

 

* Завидово – особено охранявана природна територия с федерално значение със статут на национален парк, отнасящ се към обектите на общонационалното достояние, на територията на която е разположена резиденцията на Президента на Русия „Русь“.

** Переделкино -вилно селище в Русия. Няма статут на самостоятелно населено място, а е част от селището Внуковское, което е разположено на югозапад от центъра на Москва.През 1934 г.Максим Горки предлага районът на съществуващото от няколко века село да бъде даден на новосъздаденияСъюз на съветските писатели. През следващите няколко години там са построени около 50 дървени къщи в германски стил, които са дадени за вили на известни съветски писатели. Селището съществува и до днес като исторически-културен резерват с музеи на съвтеските писатели и поети.

*** Александър Матросов – герой от Втората световна война, закрил с тялото си амбразурата на немска картечница, загинал, но дал възможност на взвода си да проведе атаката и да унищожи картечното гнездо.

****оберщурмбанфюрер – офицерско звание на старши офицер в СС войски по време на хитлеристка Германия, равнозначно на общовойсковото звание подполковник

Превод: Магдалена Желязкова

 

Автор: Вадим Безобразов,  www.warandpeace.ru

Източник: http://analitichen.pogled.info

Posted on 02.05.2016, in Анализи, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: