Меркел се превръща в заплаха за бъдещето на Германия и Европа


Меркел се превръща в заплаха за бъдещето на Германия и Европа Посещението на американския президент Обама в Германия в края на април 2016 породи много коментари включително, защото бе направено в навечерието на решаващия за предстоящите президентски избори в САЩ „супервторник“ (25 април, когато дванайсет щата гласуваха за кандидатите на републиканците и демократите за президент, като големите победители отново са Доналд Тръмп и Хилари Клинтън).

По време на срещата си, Меркел и Обама се обявиха за по-скорошното приключване на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). „Трябва да побързаме“ – заяви по този германският канцлер на съвместната си пресконференция с президента в Хановер. Според нея, споразумението за ТПТИ „е изключително полезно, защото ще позволи по-голям растеж на европейската икономика. То е добро и за немската, и за цялата европейска икономика“.

На свой ред, Обама изрази надежда, че още преди приключването на мандата му, споразумението ще бъде вкарано за обсъждане от парламентите на държавите-участници в проекта. По време на продължилия час и половина разговор между двамата, те обсъдиха и кризите в Сирия, Украйна и Либия. Обама за пореден път изрази одобрението си за имигрантската политика на Меркел, посочвайте, че „тя е на правилната страна на историята“. В същото време обаче, само в Хановер, над 35 хиляди германци демонстрираха против споразумението на ТПТИ и цялостната политика на немския канцлер.

Несъмнено, това посещение на американския президент в Германия имаше знаков характер. През последната година от втория си мандат Обама активно се опитва прокара нови принципи в световната търговия и международните отношения. Става дума най-вече за подписания, но все още нератифициран договор за Транстихоокеанското партньорство (ТТП), както и за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), договорът за който ще бъде готов съвсем скоро. Така наследеният от студената война формат на НАТО, като военен пакт на западния свят, се трансформира във формат на новото технологично предизвикателство на Запада към всички останали. Тоест, на практика се предлага разделянето на света на две, съобразно простичката формула The West Аgainst the Rest („Западът срещу останалите“).

Най-успешните държави от Азиатско-Тихоокеанския регион вече са включени в този нов формат на международните отношения. Сега американските стратези са концентрирали усилията си за „интегрирането“ на ЕС в икономическия суперблок ТПТИ, също доминиран от САЩ. Извън тези два блока трябва да останат „излишните“ или „враждебните на Запада“ държави, като към първите спадат суровинните придатъци на западната икономика в Африка и Латинска Америка, а към вторите – Китай с неговите икономически проблеми и Русия, която вече не се смята нито за ключов партньор на ЕС, нито дори за „сухопътен мост“ между него и Китай. Очевиден е стремежът Москва да бъде изолирана от тази „Голяма игра“ на Вашингтон, като в най-добрия случай и се предлага да се задоволи с ролята на младши партньор на Пекин.

В рамките на въпросната „Голяма игра“ фигурата на германския канцлер Ангела Меркел придобива ключово значение. Защото в момента именно тя е най-големия лобист на Съединените щати в Европа. Неслучайно Меркел продължава да се ползва с безусловната американска подкрепа, въпреки огромните проблеми на страната и, свързани с провокираната от самата нея миграционна вълна, влошаващото се състояние на немската икономика и очевидната ерозия на политическата хегемония на Германия в Европа. В момента жената, която доскоро беше наричана от медиите „канцлерът на цяла Европа“, се очертава като „големия губещ“ на предстоящите през 2017 парламентарни избори. Впрочем, тя вече загуби важните и за нея, и за партията и регионални избори, провели се в няколко немски провинции през март 2016. Въпреки това САЩ продължават твърдо да я подкрепят. Причината за това е проста. Меркел е единственият американски „агент за влияние“, който е в състояние на накара ЕС да подпише изключително спорния от гледна точка на европейските интереси договор за ТПТИ.

Неслучайно по време на последното си посещение в Европа, освен с Меркел, Обама се срещна и с британския премиер Дейвид Камерън с цел да му внуши, че Великобритания трябва на всяка цена да остане в ЕС, именно за да работи вътре в Съюза за присъединяването му към доминираното от САЩ ТПТИ.

Целите на Обама

За американския президент е изключително важно преди изтичането на втория му мандат да постигне както подписването на договора за ТПТИ, така и усилването на военното присъствие на НАТО в Източна Европа. След като в рамките на световния ред, формирал се през 1945, когато САЩ, с помощта на Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация, наложиха собствените си стандарти като фундаментална норма за целия останал свят, сега те се опитват да ги възпроизведат на едно качествено ново ниво. И макар че според мнозина анализатори този американски проект за трансформацията на света е насочен най-вече против Русия, истината е, че основната му мишена е Китай. Всъщност, става дума за глобален проект на Запада, насочен срещу държавите от групата БРИКС, като цяло, т.е. против всички държави от т.нар. „полупериферия“, които се опитват и са в състояние да компенсират изоставането си от Запада с военни или други средства. С реализацията на споразуменията за ТТП и ТПТИ те рискуват да бъдат натикани в ъгъла, където няма да имат друг избор, освен да се подчинят на доминиращите в двата „суперблока“ западни транснационални корпорации (ТНК). Тоест, играта действително е „голяма“, залозите в нея са огромни, а светът, като цяло, преживява преломен момент. От тази гледна точка, съдбата на Меркел, както и тази на самата Германия също са под сериозен въпрос.

Както е известно, самите германски медии от известно време насам квалифицират канцлера като откровен лобист на САЩ. В тази връзка си струва да си припомним фантастично успешната политическа кариера на Меркел, в хода на която „невидимите и покровители“ всячески разчистваха нейния път към върха, включително отстранявайки потенциалните и съперници. Възможно е обаче, веднага след като тя вкара Германия и ЕС в ТПТИ, тази кариера внезапно да приключи. Между другото, самият проектодоговор за ТПТИ продължава да се пази в почти пълна тайна и едва ли повече от двеста души в цяла Европа го познават, в пълния му вид. Изтеклата в медиите информация за него обаче показва, че той въобще не отчита интересите на държавите от Централна и Източна Европа (а това означава и българските), включително на такива проамерикански настроени регионални лидери като Полша например, претендираща да бъде втората нова икономика в ЕС след немската.

На този фон, мнозина експерти посочват, че съществува пряка връзка между игнорирането на интересите на Източна Европа в проекта за ТПТИ и паралелно прокарваното укрепване на военното присъствие на НАТО в тази част на континента.

Между другото, мнозина източноевропейски политици се нагърбиха с ролята на откровени лобисти на идеята за разширяването на присъствието на НАТО в региона по една доста проста причина. Това им позволи да получат по линия на пакта необходимите средства за изграждането на нови пътища от запад на изток (каквито не можеха да изградят нито с бюджетни средства, нито със средства от еврофондовете), под предлог, че те ще позволят по-бързото прехвърляне на военна техника към границите им с Русия в случай на „евентуална руска агресия“. Сега те лансират идеята за изграждането на подобни нови магистрали по оста Север-Юг, пак за защита срещу потенциална „руска агресия“, като основният и лобист е именно Полша. Редица военни есперти обаче подчертават, че цената на тези инфраструктурни проекти може да стане превръщането на въпросните държави в първата мишена на руския превантивен удар при евентуален военен сблъсък между Русия и Запада.

Самите американци отдавна решиха проблема с минимизирането на разходите за гарантиране на собствената си сигурност. На САЩ вече не се налага да поемат икономическото бреме, свързано с ролята им на „световен полицай“. Те например ограничиха степента на своето влияние и мощ (включително и военна) в Азиатско-Тихоокеанския регион, концентрирайки ги за контрола на стратегическите морски проливи (Ормузки, Малакски и т.н.), както и за военното сдържане на Китай. Що се отнася до Европа, тя ще трябва да гарантира сигурността си със собствени сили. Така, първоначално на ЕС беше предложена мащабната и скъпоструваща електронна програма „Ешелон“ за мониторинг и контрол на информацията, включваща и създаването на компютърни центрове на Балканите. След това върху европейците започна да се упражнява непрекъснато усилващ се натиск да модернизират конвенционалните си армии със собствени средства. За целта се изгражда и съответната военна инфраструктура. За някои държави, като Чехия и Полша например, това е шанс, благодарение на милитаризацията, да развият националното си машиностроене. За други и най-вече за Германия обаче, това е допълнително и ненужно бреме. При всички случаи, САЩ очевидно не са склонни да инвестират сериозни средства за сигурността на Европа и това се отнася дори за най-проамериканските (и, съответно, антируски) настроени държави от източната част на континента като Полша или прибалтийските постсъветски републики.

Съпротивата срещу ТПТИ

В същото време американският натиск за налагане на споразумението за ТПТИ, усилва позициите на евроскептичните кръгове и стимулира формирането на алтернативно движение в Европа, обявяващо се против сегашния откровено проамерикански политически елит на континента.

Разбира се, не само прокарването на спорното споразумение, но и тотално сбърканата миграционна политика на канцлера Меркел провокира появата на мощна „дясно-лява“ вълна в ЕС. От една страна сме свидетели на дясна и очевидно консервативна мобилизация в рамките на Съюза. Европа става все по-малко толерантна и политически коректна и все по-ревизионистична. Консервативното полско правителство например вече обяви, че е склонно да приеме едва хиляда мигранти и то след предварителния им подбор. Тоест, поляците са готови да приемат до милион социално и етнически близки до тях украинци, но не и повече от хиляда мюсюлмани. При това съпротивата срещу мигрантите не идва само „отгоре“, т.е. от управляващите, но и „отдолу“, т.е. от широките маси поляци.

Тук е мястото отново да напомня, че обикновените европейци на практика нямат никаква реална представа, какво точно представлява проекът за ТПТИ. Тоест, те още не са наясно, че вместо обещаваните толкова красноречиво от Обама милион нови работни места и милиардните нови инвестиции, икономиката на ЕС ще бъде много сериозно ерозирана, като това се отнася най-вече за тази на европейския „локомотив“ Германия. Самият германски едър бизнес обаче е съвсем наясно с тази перспектива. Затова в момента битката против ТПТИ в Европа се води не толкова на масово ниво, колкото на ниво европейски елити. Като в нейния ход все по-сериозно се поставя и въпросът за замяната на сегашните германски политически лидери и най-вече на канцлера Меркел, чието оставане на власт вече застрашава не само бъдещето на Германия, но и на самия европейски проект.

 

 

Написано от Никола ПЕТРОВ,  Национален консервативен форум

Източник: в. “ Геополитика“

Реклами

Posted on 30.04.2016, in Анализи, Икономика, Международна политика and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: