Ердоган продължава да си играе с огъня


Ердоган продължава да си играе с огъня Въпреки очерталата се изолация на Турция на международната сцена, нейният президент Реджеп Тайип Ердоган продължава активната си намеса в сирийския конфликт, подкрепя радикалнонационалистическите и ислямистките групировки в собствената си страна и извън нея и води необявена война срещу своите кюрдски съграждани.

Ключовите световни държави (САЩ, Китай, Русия) обявиха Турция за страна с високо ниво на терористична заплаха и препоръчаха на гражданите си да се въздържат да я посещават. Вашингтон беше принуден дори да евакуира членовете на семействата на американските дипломати и военни в Турция. В официално предупреждение по този повод на Държавния департамент се посочва, че най-голяма опасност представляват югоизточните турски провинции, където се осъществяват наказателни операции срещу кюрдите, както и граничните със Сирия региони.

Междувременно, ръководството на Европейския съюз, притеснено от мащабния приток на нови мигранти в Шенгенската зона и кървавите терористични нападения във Франция и Белгия, склони да сключи сделка с Ердоган. На Анкара беше обещана значителна финансова помощ за издръжката на бежанците, настанени в лагерите на турска територия, включително на върнатите обратно в Турция мигранти, които не са със сирийски произход. В същото време, ЕС официално пое ангажимент да приеме същия брой сирийски имигранти, на мястото на върнатите в Турция. Още в самото начало повечето експерти оцениха тази сделка като доста проблематична, от гледна точка на възможностите за практическата и реализация и на практическата полза от нея за Европа. Затова мнозина я оценяват като непростима отстъпка на Брюксел пред шантажа и провокациите на Ердоган.

В момента вече е очевидно, че една от основните причини за масовото бягство на жителите на Сирия е пряката намеса на Анкара в сирийската гражданска война. Реджеп Ердоган подкрепя отрядите на въоръжената опозиция и радикалните ислямистки групировки от типа на Ислямска държава, Джабхат ан-Нусра и бандитските отряди на сирийските туркмени. Доказателствата за доставката на оръжие, боеприпаси, военно снаряжение и медикаменти, както и за прехвърлянето на „джихадисти“ от Турция в Сирия и за прякото участие на турски граждани и представители на турските специални служби във военните действиея в Северна Сирия, покупката на контрабанден сирийски петрол и музейни антики от ислямистите, както и другите връзки и контакти на Анкара с международните терористични мрежи, са общоизвестни и вече не се оспорват от никого, освен от самия Ердоган. Сведения за тях изтекоха дори от отделни представители на турските специални служби и някои медии, в резултат от което всички те станаха жертви на съдебно преследване от страна на властите в Анкара. През май 2015 например, отряд на американските специални части, които ликвидираха „финансовия министър“ на Ислямска държава (ИД) Абу Саяф, се сдобиха с неопровержими доказателства за подкрепата от страна на турската Национална разузнавателна организация (МІТ) на контрабандните операции с участието на ИД и различни турски компании. По-късно кореспондентите в Сирия на агенция „Русия днес“ също публикуваха намерени в освободения от ислямистите град Еш Шадади документи, потвърждаващи петролните и други сделки между турски държавни чиновници и частни лица и терористите, както и снимки на конкретни джихадисти, направени първо в Истанбул, а след това и в Сирия. Както изглежда, Анкара продължава да разчита с помощта на ИД и други подобни групировки да провали преговорите за разрешаване на сирийската криза, да свали режима на Башар Асад и да смаже със сила националното движение на сирийските кюрди.

Самият Ердоган активно използва в свой интерес и създадения до голяма степен от самия него проблем с бежанците и нелегалните мигранти. През годините на гражданската война в Сирия милиони мирни граждани бяха принудени да се спасяват в съседните държеви (Турция, Ливан, Йордания, Ирак), като част от тях и най-вече намиращите се в Турция, след това се насочваха към Европа. Но, за разлика от другите държави, които в процентно отношение приеха много повече бежанци (като Ливан например, чието население е 4,4 млн. души, но който прие 1,5 млн. бежанци без да се опитва да шантажира Европа), Турция, чието население е над 77 млн. души, прие едва 2,5 млн. сирийски бежанци, затова пък моментално поиска финансова помощ от ЕС. Съдейки по всичко, Анкара възнамерява и занапред да шантажира Брюксел, претендирайки за все по-големи суми и заплашвайки, че ако не ги получи отново ще отвори „шлюзовете“ за потоците мигранти, сред които има и немалко бойци на Ислямска държава. Неслучайно, по време на закритото обсъждане с група американски политици на основните проблеми на международната сигурност през януари 2016, дори бившият турски съюзник – кралят на Йордания Абдула ІІ отправи остра критика срещу Анкара, обвинявайки я, че съдейства за инфилтрирането на терористи в Европа и подкрепя „радиколноислямисткото решение за Близкия Изток“.

Следва да посочим също, че в лагерите, създадени в специално отредените за това райони на Турция, са настанени само около 75% от всички мигранти, докато останалите са пръснати по цялата територия на страната и по правило живеят като просяци в предградията на големите градове.

Както е известно, плановете на Ердоган за създаването на „буферна зона“ в граничните райони на Сирия, където турските власти да могат под свой контрол да изградят нови лагери за бежанците и преместените лица,  още в самото начало не получиха подкрепата на Вашингтон и Брюксел. Нещата опират до това, че по-голямата част от сирийско-турската граница вече се контролира от сирийските кюрди, превърнали се в основната военна сила, противопоставяща се на ИД и Джабхат ан-Нусра. Американците не са заинтересовани от отлабването на кюрдското национално движение, тъй като смятат кюрдите за свои потенциални съюзници в бъдещата Сирия „след Асад“.

След началото на руското военновъздушна операция в Сирия, плановете на Ердоган да окупира поне част от сирийската територия окончателно се провалиха. Въпреки това, турски работници започнаха изграждането във все още контролираните от Турция гранични сирийски райони (т.е. в зона с дължина 98 км, от общо 800-километровата сирийско-турска граница) на няколко палаткови лагери за 35 хиляди сирийски бежанци, предимно от Алепо и околностите му. По този начин турските власти разчитат да не допуснат влизането в Турция на нови групи бежанци, които вече са се струпали по границата със Сирия. Програмният директор на Amnesty International за Европа и Централна Азия Джон Далхаузен съобщи редица факти за масова насилствена депортация на бежанци от Турция обратно в Сирия, което според него говори за „наличието на много съществени недостатъци в постигнатото споразумение между Турция и ЕС“. На свой ред, цитирайки Сирийския мониторингов център по човешките права, британският Times съобщи, че турските граничари нееднократно са използвали оръжие срещу бежанците, като през последните четири месеци, при опитите им да пресекат турската граница, са били убити най-малко 16 мигранти, включително три деца.

Нелегалната миграция на бежанци от Сирия и други държави от региона, които транзитно преминават през Турция на път за Европа, се превърна в поредния доходоносен бизнес за местната организирана престъпност, в който участват и турските власти на различни нива. Още преди това пък бяха усвоени и отработени маршрутите, методите и механизмите за търговия с контрабанден петрол, наркотици, оръжие, боеприпаси, музейни артефакти и човешки органи, както и транзитът през турска територия на джихадисти от целия свят към Сирия и Ирак, а също лечението им в труски болници.

Горчивата истина е, че Турция на Ердоган постепенно се превръща в криминална държава, представляваща заплаха не само за Европа, но и за цялата световна общност. Ако към това прибавим и факта, че в тази страна, по инициатива или с одобрението на властите, се активизираха и набират мощ различни крайнонационалистически и ислямистки групировки от типа на „Сивите вълци“, „Лъвовете на Аллах“, „Ястребите за свободата на Кюрдистан“, „Внуците на Саладин“ и десетки други радикални и не по-малко опасни организации, става очевидно, че нивото на терористичната заплаха в Турция съществено нараства. Дори за прогресивно намаляващите чуждестранни туристи, които все още са склонни да посещават тази страна, става ясно, че в момента безопасното им пребиваване в Турция не е гарантирано, а ситуацията в нея е изключително напрегната. Само от началото на 2016 насам, в Турция бяха извършени четири големи терористични акции, а в югоизточната част на страната с пълна сила продължава кръвопролитната гражданска война между правителствените части и кюрдите. Не спада и напрежението по сирийско-турската граница. Всичко това показва, че Ердоган продължава да си играе с огъня, без да го е грижа, че така рискува да подпали не само собствената си страна, но и Близкия Изток и дори Европа.

 

Написано от Станислав ИВАНОВ*

* Анализатор на New Eastern Review

Източник: сп. “ Геополитика“

Posted on 18.04.2016, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: