Краят на парите и бъдещето на икономиката


Краят на парите и бъдещето на икономикатаЦентралните банки на водещите западни държави заливат с пари глобалната икономика. След финансовата криза от 2007-2009 г. Федералният резерв на САЩ, Банк ъф Ингланд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и други централни банки започнаха да прилагат програми за т.нар. количествено облекчаване (QE). Те започнаха да изкупуват дългови книжа и всяка година да пускат в обращение нови стотици милиарди долари, евро и паундове. В същото време централните банки въведоха политика на понижаване на лихвените проценти върху пасивни и активни операции. В резултат на това централните банки на Дания, Швеция, Швейцария, Япония и ЕЦБ наложиха отрицателни лихви по депозитите. Парите станаха изобилни и почти безплатни.

Парадоксалното е, че тази монетарна експанзия на водещи западни централни банки не даде тласък в развитието на реалната икономика, а доведе до стагнация. Това се случи поради ред причини. Първата е, че повечето напечатани пари се вливат директно във финансовите пазари и разпалват спекулативната треска. Парите не влизат в реалния сектор, защото целта, която се преследва са високи и бързи печалби. На второ място, печатането на пари отнема все повече от техните основни функции. Днес парите вече не са измерител нито на стойността, нито на цената на стоките и услугите. Един ярък пример в тази посока е цената на петрола, която се променя неколкократно в рамките на годината. Проблемът е, че стойността на петрола се измерва с помощта на инструмент, който само по инерция наричаме пари. Всъщност парите са обикновен похват за спекулации, манипулации и преразпределение на богатството в полза на своите притежатели – а именно, онези, които печатат парите. Смело можем да кажем, че днес сме свидетели на края на парите.

Хората, които се занимават с производство в реалния сектор вече усещат това на собствените си гърбове. Фирмите в областта на промишлеността, селското стопанство, строителството и транспорта вече не могат да правят дългосрочни инвестиции, никой не сключва дългосрочни договори, да не говорим за научноизследователската и развойната дейност. Те дори не са в състояние да търгуват по традиционния начин. Налице е липса на оборотен капитал (парите отиват директно на финансовите пазари, където спекулантите правят каквото си искат), а ако има такъв, то той е изложен на рискове, свързани с резки промени на валутните курсове, инфлация, повишаване и спад на цените на суровините. Съвременните производители се намират в ситуация, която не се различава много от времената, когато хилядолетия назад нашите предци не са разполагали с универсални средства за размяна като парите. Разбира се, производителите се опитват да се адаптират към „епохата на края на парите”, изграждайки нови алтернативни, нетрадиционни, непарични, бартерни икономически отношения… Съвкупността от тези алтернативни икономически отношения може да се обобщи в три основни категории:

  • Чист бартер, при който не се използва размяна на пари под каквато и да е форма;
  • Частичен бартер, който има за цел използването на официални пари да бъде сведено до минимум;
  • Бартер, базиран на използването на алтернативни платежни средства, които нямат статут на официални платежни средства;

Алтернативните форми на икономически взаимоотношения могат да бъдат на няколко нива:

  • Местни (обмен в рамките на града, областта, населеното място);
  • Национални (обмен в рамките на съответната държава);
  • Международни (обмен между страни от различни националности);

Развитието на алтернативни икономически отношения среща голяма съпротива от страна на господарите на парите. Това не е никак изненадващо, защото всеки опит за създаване на алтернативни икономически отношения подкопава монопола върху печатането на пари от централните банки, както и монопола на частните банки върху депозирането на средства. Това е и причината правителствата и централните банки под различни предлози така усърдно да се борят с тази „изобретателност”. Именно заради това, една значителна част от тези алтернативни икономически отношения фигурират в сивия сектор на икономиката.

Чистите бартерни сделки са класическа форма на алтернативни икономически отношения. Тук влиза и „мултипродуктовия” бартер, който става все по-популярен – една схема, в която могат да участват десетки, стотици и дори хиляди фирми.

Частичните бартерни сделки се използват, за да бъде сведено до минимум използването на официалната валута. Разменната търговия включва и разплащане с парични средства за доставка на стоки и услуги, но тя е основана на принципа на баланс на стойността на доставките. Например, приходите от износ на даден доставчик от страна „А” могат да се натрупват в банковата му сметка, а след това да бъдат изразходвани за внос от страна „Б”. В този случай може да се избегне използването на твърди валути като долари, евро и паундове, разчитайки на националните валути на страните, които участват в търговията.

Дори и разменната търговия да не включва такъв тип трансакции като описаната по-горе, принципът на баланс е важен за страните, които участват, защото им позволява да проследяват стабилността на търговията и платежните си баланси. Това на свой ред е от значение за поддържането на стабилността на обменния курс на националната валута. Ето и някои от най-разпространените форми на разменна търговия – компенсационна сделка на търговска основа, бартерни сделки с парично изражение, компенсация, базирана на договори за съвместна дейност, покупка на използвани стоки, търговия със стоки, изработени по поръчка (ишлеме) и др. Най-сложната от тези форми са компенсационните сделки, базирани на договори за съвместна дейност, защото реално те не са просто бартерни операции, а финансови операции за обмен на инвестиции в стоки. В този случай съществува и кредитор, който отдава кредит на инвеститора. Тук трябва да споменем механизмите за уреждане (сетълмент), които позволяват да бъдат отчетени взаимните парични вземания и задължения на участниците. Най-често функцията на сетълмент център се изпълнява от банките, а системата позволява периодично отчитане на баланса на паричните вземания и задължения. Балансът може да бъде покрит (изплатен) с предварително установена валута (клирингова валута). Ако някоя от страните, участващи в размяната има отрицателен баланс, тя може да получи кредит или пък да изплати отрицателното салдо с търговски доставки.

В периода след Втората световна война, когато е налице недостиг на пари в световен план, основна роля в развитието на международната търговия изиграва двустранният и многостранният обмен на валути. През 70-те години, когато Бретънудската парична система се разпада, федералният резерв на САЩ се освобождава от „златните окови”  (отпада задължителното златно покритие на щатския долар). От този момент нататък започва целенасоченото унищожаване на договорите за конвертируемост на валутите, защото те значително занижават търсенето на щатския долар. Днес интересът към валутния обмен като алтернатива на диктата на долара отново се възражда.

В съвременния свят, където американският долар е активно налаган на всички участници в икономическите отношения, бартерните операции, базирани на алтернативни парични средства, са един спасителен пояс. Това са пари, които действително изпълняват своите икономически функции, а именно да бъдат обменно средство и да служат за измерване на стойности. В някои страни, на градско и регионално ниво се появяват значителен брой местни пари. Разбира се, те не изместват официалните, но в някои случаи търсенето на официални пари от местното население се свива неколкократно. Местните пари, под формата на книжни пари или компютърни записи, стимулират обмена на стоки и услуги, създадени в съответния район. На фона на голямото разнообразие от алтернативни парични средства си струва да се обърне внимание на т.нар. „бартерни пари”. Много експерти твърдят, че в контекста на нарастващата нестабилност в световен мащаб алтернативните (нетрадиционни) методи за търговия са крайно необходими.

 

Източник: Russian economic society
Превод: Антоанета Киселинчева

http://a-specto.bg

Реклами

Posted on 17.04.2016, in Анализи, Икономика and tagged , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: