Гърция: последна фаза на играта във враждата между МВФ и ЕС


Гърция: последна фаза на играта във враждата между МВФ и ЕСГърция със сигурност още не е спасена, а конфликтът между Международния валутен фонд и Европа се задълбочава. Бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис очаква сериозен сблъсък между Международния валутен фонд и Германия.

Въпреки, че разговорите се водят най-вече зад кулисите, преговорите за нов спасителен план за Гърция не са достигнали своя край. В събота Wikileaks публикува стенограмата на вътрешна телефонна конференция на Международния валутен фонд. Дискусията е между високопоставени представители на МВФ и разкрива горчивото разделение между кредиторите и как всъщност те все още са много далеч от постигането на устойчиво решение за финансовата криза в Гърция. Бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис вижда паралели със ситуацията преди една година, когато той водеше преговорите за кредитите с МВФ, Европейската комисия и държавите от Еврозоната. В личен коментар за „Шпигел” Варуфакис описва страховете си от конфронтация между Гърция и нейните кредитори това лято. 

Враждата между Международния валутен фонд (МВФ) и европейската страна от гръцката тройка кредитори е стара новина. Въпреки това публикуваният от Wikileaks разговор между големи играчи в МВФ показва, че се приближаваме до опасна последна фаза на играта.

Още след като беше подписана първата гръцка „спасителна” програма, през май 2010 г., МВФ нарушаваше най-важната си директива: задължението да не финансира неплатежоспособни правителства. Като резултат ръководството на МВФ беше изправено пред бунт на собствените си служители, които искаха стратегия за напускане с аргумента, че ако ЕС продължава да пречи на облекчаването на дълга, нужно за възстановяването на платежоспособността на гръцкото правителство, МВФ трябва да напусне гръцката програма.

Пет години по-късно безизходицата между МВФ и Гърция продължава, което води до трети срив на гръцкия Брутен вътрешен продукт (БВП) и подхранва безнадеждността до степен, която на практика прави реалната реформа по-трудна от всякога досега.

През февруари 2015 г., когато за първи път се срещнах с Пол Томсън (шефът на МВФ за Европа) в един парижки хотел, точно две седмици след като поех Министерството на финансите, той изглеждаше по-амбициран и от мен да се окаже натиск за отписване на дълга. „Най-малкото”, каза той, „54 милиарда от гръцкия дълг, останали от първия спасителен план, трябва да бъдат отписани незабавно в замяна на сериозни реформи.”

Това беше музика за ушите ми и събуди желание у мен да обсъдим какво има предвид под „сериозни реформи”. Разговор, който така и не започна след като финансовият министър на Германия наложи вето на всички дискусии, свързани с облекчаването на дълга, замяната на дълга (което беше моето компромисно предложение) и всяка значителна промяна в провалената програма.

Какво всъщност осветяват изтеклите преди няколко дни разговори между Томсън и Делия Велкулеску (председател на МВФ за Гърция) и какво ново хвърлят те в тази сага?

  • Европейската комисия търси начин да се направи споразумение с празни приказки, в средата на април, по време на пролетните срещи с МВФ, които ще дадат възможност на европейските лидери да празнуват (отново!) края на гръцката криза.
  • МВФ ще блокира това, без желание да се присъедини към нова палитра от празни приказки, които нарушават неговата собствена директива да не дава заеми на правителства в състояние на неплатежоспособност.
  • Гръцкото правителство е готово да се предаде пред новите мерки на строги икономии, изисквани от МВФ, възлизащи на обща сума между 2,5% и 3% от БВП, включващи: орязване на пенсиите; намаление на приходите от данъчни кредити за най-бедните; промяна в ДДС на основни хранителни продукти от 11% на 23% и намаляване на заплатите на много работници в публичния сектор.
  • Гръцкото правителство все още удържа на тези отстъпки, защото Европейската комисия дава на Атина фалшиви обещания за „по-мек” пакет на строги икономии.
  • МВФ е бесен на ЕК, не защото са били „по-мили” с Гърция, а защото сметките на Комисията сочат, че са нужни още по-сурови мерки, отколкото тези на МВФ;
  • МВФ съжалява, че не е преговарял за общо решение първо с Комисията, още преди ЕК да започне да заблуждава гърците.
  • С Гърция явно отново трябва да се случи катастрофично „събитие” (несъстоятелност на Гърция пред един от членовете на Тройката), за да привлече вниманието на европейците и да ги принуди да вземат „решение”.
  • Заради референдума във Великобритания на 23 юни, МВФ прогнозира, че неговата „вражда” с ЕК ще бъде отложена до юни, когато, точно както миналата година по същото време, гръцкото голямо „събитие” ще загатне за себе си.
  • Към този момент, МВФ планира през юли да притисне канцлерката Меркел да избере онова, което ще ѝ коства най-малко в политически план: Може би да продължи гръцката програма без участието на МВФ? Или пък да предостави на гръцката държава съществено облекчаване на дълга?
  • Докато госпожа Меркел избира една от тези две опции, МВФ ще бъде извън опасност: или просто ще излезе, или отписването на дълга ще постави гръцката му програма в съответствие с една от главните му директиви.

За непосветените сблъсъкът между МВФ и ЕС изглежда като да е заради няколко сгрешени числа. Но истинският проблем зад тях е дълбоко политически и има своите последствия далеч извън Гърция.

МВФ е прав, че сметките на Комисията не излизат и това поражда нетърпимото лицемерие на ЕК, която претендира, че предпочита „по-лек” остеритет. В същото време отказът й за облекчаване на дълга означава целене на първичен излишък в бюджета (всички данъчни приходи минус държавните разходи, с изключение на дълговите разплащания) от 3,5% от БВП на Гърция, което от своя страна, изисква по-сурови мерки дори от тези на МВФ.

Склонността на Комисията към лоша аритметика е политически мотивирана: за да излязат точно сметките госпожа Меркел ще трябва да признае, че през 2010 г. тя е обещала нещо, което не би могла да спази, с цел да спечели съгласието на преговарящите за отпускане на средства на гръцкото правителство, които след това да бъдат насочени към немски и френски банки. Тя им е дала обещание, което не би могло да бъде спазено: че фалирането на Гърция ще върне всеки един цент обратно и то с лихва! Такова признание днес би било политическа отрова за вече отслабената канцлерка.

Сега по-добре ли излизат числата на МВФ? По отношение на първичния бюджетен излишък (решаваща сума, която трябва да бъде държана под 1,5% от БВП, за да даде на Гърция някакъв шанс за възстановяване) Томсън и Валкулеску вземат същата сума, която аз предлагах на Тройката миналата година.

Тогава защо МВФ не ме подкрепи през 2015 г., а сега приемат същата цел на първичен излишък от 1,5%? Защото те искаха и нещо, което аз никога не бих допуснал: нови икономии, нечовешки и ненужни, които днес (според Валкулеску), правителството на Ципрас изглежда е готово да приеме, след като веднъж вече се предаде през юли 2015 г.

Пакетът с мерки на икономии е нечовешки, защото ще разруши стотици хиляди малки фирми, ще отнеме от най-слабите и уязвими в обществото и ще засили хуманитарната криза. А това е ненужно, тъй като разумният растеж е много по-вероятно да се върне в Гърция, ако се вземат под внимание нашите политически предложения за спиране на политиката на остеритет, прицелване в олигархията и реформи в публичната администрация (вместо отново да се атакуват най-слабите).

За да дадем чудовищно преувеличен, но ужасно описателен паралел за логиката на МВФ –  ако утре Гърция бъде заличена от ядрен удар, икономическата криза ще приключи и нейните макроикономически показатели ще бъдат „коригирани”, докато кредиторите приемат 100% намаляване на дълга. Но, ако съм прав, че нашите сметки излизат точно толкова добре, колкото да позволят на Гърция да се възстанови без още социални лишения, защо МВФ се присъедини към Берлин, за да ни смажат през 2015 г.?

В продължение на десетилетия, когато МВФ „посещаваше” бореща се за оцеляване страна, насърчаваше провеждането на „реформи”, които доведоха до разрушаване на малки предприятия, малък бизнес, но и до пролетаризация на професионалисти от средната класа. Захвърлянето на гръцкия модел би било признание за това, че провежданите десетилетия наред антисоциални програми, налагани глобално, са били нечовешки и ненужни.

За да обобщим, разкритията в Wikileaks показват изтощителната война между подлецът с добре развити математически способности (МВФ) и хроничният „отлагач” (Берлин). Знаем, че МВФ сериозно обмисля здраво притискане в стената през юли, като постави Гърция отново да виси над бездната, точно както през юли 2015 г. С изключение, че сега целта е да действа не с ръката на Алексис Ципрас, чието съгласие МВФ счита, че е вече в торбата, а с тази на Ангела Меркел. Ще се придържа ли Кристин Лагард към линията на своите подчинени? Как ще реагира канцлерката на публикациите на изтеклите разговори? Може ли стратегиите на главния герой да се променят сега, когато знае, че ги виждаме?

Докато размишлявам върху тези въпроси, не мога да не се спра на тъгата, породена от мисълта, че миналата година, по време на атинската пролет, Гърция имаше оръжие срещу организираната некомпетентност на Тройката, което, уви, не ми беше позволено да използвам. Резултатът – Европа тъне в още повече немилост, а гръцкият народ гледа отстрани тази грозна кавга, която хвърля още повече тъмнина върху вече мрачното му бъдеще.

 

От: Янис Варуфакис
Източник: Шпигел
Превод: Юлия Владимирова

http://a-specto.bg

Posted on 07.04.2016, in Анализи, Балканите and tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: